КОГО ДА СЪДИМ НИЕ? ГОСПОД СЪДИ...

Посреднощ в събота пуснах на главния редактор на Frognews sms: "Президентът пак се изложи. Чакали са го час и половина да кацне в Охрид, за да тръгне самолетът с оцелелите и ранените наобратно. Бойко се държа човешки."

Отговори ми: "Вярно. Но виж колко сме нещастни: евтино пътуване, фирми без лиценз, без застраховки, стар кораб... Мизерна държава."

Две мизерни държави: България и Македония.

Една от младите жени, тръгнали да се порадват на живота, за да замине за Охрид е взела цялата си заплата и малко пари от съпруга си, каза самият той пред камерата на Нова ТВ. Тридневната екскурзия е струвала 150 лева. Толкова ли е заплатата на горката жена, лека й пръст?!

Собственикът на "Илинден" е качил на борда на престарелия си кораб 55 вместо 45 души. Билетът е струвал 4 евро, значи е получил за курса 220 евро вместо 180 евро.
Мъчно ми е за хората, които са си отишли и за хората, които ще ги оплакват цял живот. Стана ми жал и за младите мъже от кораба, които видях по македонската телевизия да вървят, оковани в белезници.

От алчност ли са претоварили кораба-антика или от бедност?

По ирония на съдбата в неделя следобед по бТВ показваха епизод от немски сериен филм за един кораб на мечтите: огромен, великолепен, луксозен с хубаво облечени и соанирани пътници. Това не е просто измислено като за кино, много е близко до действителността. До германската действителност.

Прав беше министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков като каза в събота вечер на правителствения ВИП:

германци и англичани не биха разрешили да ги качат на 87-годишно корито,

биха се разгневили само дори при вида на някоя небоядисана треска... И в богатите държави се случват подобни трагедии: гръцки ферибот катастрофира на път от Гърция за Италия, лавина затрупа цяло село в Алпите, разсеян швейцарски диспечер предизвика катастрофа на чартърен самолет с руски деца... Трагедиите не са орисия само на бедните.

Когато трагедии се случат на бедни хора,се засилва усещането за безизходност и безмилостна предопределеност.

"Кого да съдим ние ? Господ съди...", изплака възрастна жена от с. Антон - селото, което даде 8 от 15-те жертви. Замесените в трагедията ще бъдат съдени и осъдени, навярно. Страхувам се обаче, че в България е ужасно валидна максимата:

"Историята ни учи, че никой не се учи от историята".

Ще започнат проверки, ще се инициират промени в закони и правилници, мошениците ще се постреснат за известно време... И после пороят ще си потече по старому, повличайки на дъното добрите намерения и страстните закани за промяна.

Мислех да мина в този текст без политици, но ... Предизвика ме главният редактор на Plovdiv-online Антон Баев. Той зададе простия и уместен въпрос: защо президентът Първанов и парламентарната шефка Цецка Цачева вместо да отидат между хората от село Антон, се тропосаха в черквата "Света Богородица" в Пловдив, за да се облеят в лъчите на телевизионните камери. Прав е. Както Bulgaria News коментира в събота вечер,

заради личния пиар на президента потресените и ранени пътници от кораба-убиец са чакали час и половина, качвали са ги и са ги сваляли от самолета,

докато Георги Първанов и бодигардовете му кацнат на охридското летище. Не научих никой от партийните лидери: Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев, Ахмед Доган, Иван Костов, Мартин Димитров, Яне Янев, Волен Сидеров ... да е отишъл сред близките на загиналите и оцелелите, за да поговори с тях, да прояви съпричастност с мъката им, да предложат помощ.

Тези хора са интересни само като електорат, така излиза.

Пловдивският митрополит Николай вместо да успокои пострадалите, да влее кураж и нова вяра в душите им, намери "врага с микрофон". Обвини Мадона и българските й фенове, че са се веселили в деня на "Свети Йоан Кръстител" на концерта й.
Аз се смятам за вярваща християнка, но също се забавлявах на стадион "Васил Левски" на 29 август и не се чувствам прегрешила. Може да си добър християнин и почитател на Мадона едновременно, без съмнение.

Ще попитам пловдивския божи пастир: не се ли чувства греховен да се вози на прескъп джип BMW,

когато миряните от паството му са бедни и нещастни?! Не се ли притеснява да другарува и трапезува с червения олигарх Георги Гергов, който извърши греховно деяние - отмъкна Панаира от държавата.

Бойко Борисов се държа човешки. Говореше и изглеждаше като мъж, който преживява тежка мъка.

Беше пребледнял и тъжен. И делови, едновременно с това. Веднага изпрати самолет да прибере останалите живи, веднага обяви по 10 000 лева държавна помощ за семействата на пострадалите.
Така непресторено загрижен за хората видяхме столичния кмет по време на пороите в София през 2007 г. В нощта на първите евроизбори всички политици тържествено преминаваха през вратите на Националния дворец на културата и се надпреварваха да се хвалят пред медиите кой е по-по-най-победителят. Бойко пристигна последен, отмени пресконференцията на ГЕРБ и заяви:

хората едва ли се интересуват кой какво ще им каже, когато бурята отнася къщите им.

Като ръждив пирон се заби в главата ми тогава самодоволната физиономия на министъра на бедствията Емел Етем - въртеше език да си почисти зъбите от остатъците на обилната вечеря и хвърляше раболепни погледи към началника си Доган. Да беше само това! Докато пожарите унищожаваха гори и поля, българи се бореха за живота си, издателят на вестник Weekend Мартин Радославов я засече на Лазурния бряг със съпругата на енергийния бос Христо Ковачки.

Това е политически цинизъм и рано или късно се наказва от избирателите. И от Господ.