
ЗА ИМИДЖА НА ЕДИН ПРЕЗИДЕНТ

Оцелелите от катастрофата в Охрид българи чакаха час и половина президента Георги Първанов да кацне и да им пожелае кураж. Защо?
Весислава Танчева | 06.09.2009 03:29С повече от час и половина беше отложено излитането на правителствения самолет със спасените от водите на Охридското езеро сънародници. В групата изчакващи бяха 37-те физически здрави, но психически много разстроени хора и една по-тежко пострадала жена, току що излязла от реанимация и докарана на носилка от местната болница. На летището имаше и кореспонденти на повечето български медии, търсещи личната история в обществената трагедия.
„За съжаление, не мога да кажа, че мисията ни в Македония приключи успешно, - каза за Bulgaria News заместник министърът на външните работи Марин Райков, след като правителствения самолет кацна в София – 15 души изгубиха живота си днес и останаха в Охрид.
Оцелелите са много изтощени, буквално на ръба на силите си. Физически не са много пострадали, с изключение на една жена, но психически са просто сринати.
Не случайно решихме да пътуваме с голям медицински екип, в който са включени много психолози.”
Според проф. Вихра Миланова, ръководител на психиатричната клиника към Александровска болница в София и национален консултант по психиатрия, хората са в стрес. Реална е възможността в следващите шест месеца да имат сериозни психологически проблеми.
Според проф. Вихра Миланова, ръководител на психиатричната клиника към Александровска болница в София и национален консултант по психиатрия, хората са в стрес. Реална е възможността в следващите шест месеца да имат сериозни психологически проблеми.
Правителственият кризисен щаб, сформиран днес във външно министерство във връзка с трагедията, ще продължи да работи. „Сега най-важно е да върнем хората по домовете им”, каза на специална пресконференция в Министерски съвет премиерът Бойко Борисов. Каза го човешки, с очевидна загриженост.
Реакцията на българския премиер беше най-нормалното нещо в този тъжен ненормален ден.
За първи път от... от кога ли, наистина?, сме свидетели на адекватна реакция на правителствен глава. Светкавично сформиран кризисен щаб, още по-светкавично решение за изпращането на правителствения самолет и осигуряване на микробусчета, които да откарат хората по родните им места. Станахме свидетели на най-бързото обявяване на ден на национален траур и отмененяне на всякакви тържества и рязане на ленти. Даже новата отсечка на софийското метро няма да бъде открита с фанфари, влакчетата ще се наложи да тръгнат по релсите в отсъствие на официални лица и камери.
Премиерът този път не допусна грешка, никакво размотаване, никакви условности.
На фона на тази ефективна експедитивност президентът Георги Първанов май отиде на разходка до Охрид. Така и не разбрахме каква точно целесъобразност наложи кортежът му да прекоси цяла България в късния следобед и към 8 вечерта „делегацията” да излети за македонския град.
Гадно звучи, но умрелите отдавна са били извадени и строени в местната морга, а оцелелите вече са чакали на летището, бързащи да се приберат в България. Според присъстващите там журналисти
чакането си е било тягостно, македонските медици на няколко пъти сваляли и качвали носилката с тежко пострадалата жена от линейката.
Вместо с облекчение, мнозина посрещнали появата на държавния глава с раздразнение...
чакането си е било тягостно, македонските медици на няколко пъти сваляли и качвали носилката с тежко пострадалата жена от линейката.
Вместо с облекчение, мнозина посрещнали появата на държавния глава с раздразнение...
Разбираме ги. В момент на тотална дезориентация, когато единственото, което вероятно са искали е да се скрият от ужаса на спомените, се е наложило да висят на малкото охридско летище и да чакат бащицата да ги помилва по главиците и да има каже „Кураж!” И някак многозначително да намекне на медиите, че премиерът послушно е приел неговата, на президента, идея да се прати самолет с медицински екипи.
И вярно да е, хвалбата е неуместна, крайно неуместна!
И вярно да е, хвалбата е неуместна, крайно неуместна!
А след това, напълно в реда на редовно посещение на високо държавно ниво, да се скрие с македонския си колега Георге Иванов в резиденция „Биляна” и да си поговорят... за инцидента! Дано поне Първанов се е сетил да обсъди с адаша си и съдбата на Спаска Митрова - другата жертва с български паспорт, която още гние в македонски затвор. Иначе, нахалост е цялото това хвърчане през половината Балкански полуостров, нахалост и за единия президентски имидж само.
Коментари и мнения
Напиши коментар