ЗАКОНЪТ НАД ЕМОЦИИТЕ В СЛУЧАЯ С ДЕЦАТА ОТ АСЕНОВГРАД

„Имахме два избора – или да се скрием зад емоциите и да погазим закона и Хагската конвенция, или да спазим съдебно решение”, така правосъдният министър Маргарита Попова описа действията на българските правораздавателни органи по случая с двете деца от Асеновград, които бяха отнети от българския им баща и върнати на майка им в Полша.

Драмата на семейство Василеви започна преди няколко месеца, когато

цялото ни общество беше потресено от репортажни кадри на насилственото отвеждане на 8-годишната Николета от дома й в Асеновград.

При акция на полицията, с участието на съдия-изпълнител и служители на Агенция за закрила на детето момиченцето беше натикано против волята му в автомобил на полското посолство, след като майка му Барбара се преборила по съдебен път за родителските права.

В четвъртък подобна сцена се разиграла и пред магазин за коли край Пловдив. Там властите застигнали бащата Тодор и сина му Павел, братчето на Николета. Двамата пътували към Велико Търново, но така и не успели да стигнат дотам, тъй като момчето било взето от майка си по грубия начин, по който бе отведена и сестричката му.

По думите на Тодор Василев той бил закопчан с белезници по време на акцията, за да не оказва съпротива на органите на реда, както направи при взимането на дъщеря му.

Тогава бащата дори легна на пътя на дипломатическия автомобил в отчаян опит да задържи Николета. В момента и двете деца вече са в Полша. И всичко това, въпреки че цялата българска част от семейство Василеви твърди, че Барбара е алкохоличка и не е способна да се грижи за децата си. Същото сподели и малкият Павел в телевизионно интервю, излъчено преди седмици.

Съдебният изпълнител, който е отнел 7-годишния Павел е действал компетентно, заяви в петък министър Попова. И допълни, че България е решила да изпълни съдебно решение на правен акт с ясното съзнание, че този ход ще предизвика вълна от негативни реакции на гражданите.

Попова отбеляза, че

в четвъртък е приключило изпълнението на производството за връщане на децата при майка им

след решение за това на Софийския градски съд, потвърдено от Софийския апелативен съд и позоваващо се на параграф 12 от Хагската конвенция.
 
Заместник-министърът на правосъдието Даниела Машева подробно описа хронологията на случая със семейство Василеви, който започва през април 2008 г., когато майката подава молба за връщане на децата й. Към този момент бащата Тодор е имал единствено писмено съгласие за временно извеждане на децата от Полша за периода 2007 - 2009 г. Валидността на документа обаче е изтекла и правно погледнато той е задържал дъщеря си и сина си незаконно.

Заместник-председателят на Агенцията за закрила на детето Христо Монов бе категоричен, че с изпращането на Николета и Павел в Полша е спазена процедурата по изпълнение на съдебно решение. Монов увери, че непосредствено след предаването на момиченцето на майка й през май тази година, подопечната му агенция е поискала информация за средата, в която живее детето.

Полските социални власти са изпратили отговор на шестия ден след отправянето на запитването.

Предоставената от тях, явно задоволителна информацията, била потвърдена от българската консулска служба в Полша и от неправителствени организации в страната.

Дори Николета и Павел да живеят при добри условия и дори правораздавателните ни органи да са изпълнили стриктно задълженията си, спорен остава въпросът законът не трябва да се вслуша и в гласа на двете въвлечени в конфликта между родителите си невръстни деца. От кадрите от отвеждането на Николета ясно се виждаше, че тя не искаше да ходи в Полша и определено от нея не бликаше любов към майка й Барбара. Много българи се питат и

дали в старанието си да спазят закона, родните власти не са нарушили едно изконно право на човека – правото на свобода на избора.

И не беше ли прекалено грозна картинката на извеждането на Николета от България? А така ли се е случило и с Павел, при чието отнемане за съжаление не е имало телевизионни камери? Загадка остава и това кой закон ще възстанови вероятно разстроената вече психика на двете български деца. И добре ли е да демонстрираме, че сме правова държава точно в такива случаи?