КРЪВОДАРЯВАНЕТО У НАС – МИСИЯТА НЕВЪЗМОЖНА

Кръв в България се дарява трудно. Може да ви се наложи да направите няколкостотинкилометрова обиколка на страната, защото ваш близък е пострадал не там, където живеят той и неговите познати и приятели. Транспортирането на кръв от точка А до точка Б, особено ако са на голямо разстояние, е непосилна задача за родната медицина.

Журналистката Живка Гичева загина в събота вечерта при автомобилна катастрофа в прохода Боаза в района на Търговище на път за морето. Времето е било дъждовно и 31-годишният водач М.М. губи управление над шофираната от него „Мазда” с плевенска регистрация, в която пътувала и дъщерята на Гичева. При десен завой М.М. вижда в насрещното платно приближаващ ТИР и в опит да избегне челния удар завива наляво. ТИР-ът обаче удря задницата на колата и влачи автомобила около 50 метра. В резултат на сблъсъка журналистката е най-тежко пострадала, защото е седяла на задната седалка – тя почива малко след като е откарана в многопрофилната болница в Търговище. Дъщеря й е с два счупени крака и други контузии. Тя и шофьорът, който е в сравнително добро състояние, все още са в болницата в Търговище, където се възстановяват. Момичето има нужда от обилно кръвопреливане и затова

телевизия ПроБГ, където Гичева работеше, днес призова всички нейни колеги и приятели да дарят кръв за дъщеря й Владимира.

Колежка на загиналата журналистка показва съпричастност и отива да дари кръв в посочения Център по трансфузионна хематология (ЦТХ). Там обясняват на жената, че за да помогне на Владимира, трябва да даде кръвта си в Търговище, разказа тя пред Bulgaria news. След това желаещата да помогне случайно се заговаря с друга жена в ЦТХ, която споделя, че е пропътувала 300 км, за да дари кръв за пострадал близък и че това е редовната практика. Колегата на Живка Гичева все пак дарява кръв, като изминава около 500 км от София до Търговище, за което според относителния в някои случаи Кодекс на труда й се полагат два почивни дни. При положение, че близките на Гичева даряват кръвта си в София, нямаше ли да бъде по-лесно да бъде приета тук и транспортирана до Търговище, вместо всеки индивидуално да пътува, а ако няма тази възможност – да се отказва да помогне? Още повече, че


Владимира е с кръвна група А+, която се оказва дефицитна за варненския район и вече е на привършване,

 както коментира за Bulgaria news д-р Цветелина Димитрова, която завежда кръвния център в болницата в Търговище. Тя увери, че на момичето се прелива толкова кръв, колкото й е нужна и Владимира не е лишавана от кръвопреливане. Група А+ обаче е рядко срещана и запасите с кръв от този тип вече са на изчерпване. Търговище, според здравната ни система, попада в район Варна, затова д-р Димитрова се е консултирала с лечебните заведения в морската столица и в Шумен, които отстъпват от запасите си за дъщерята на Живка Гичева. Но и на техните резерви им се вижда краят.

 
Решението тук изглежда просто – може дарената кръв от близки на журналистката в София да се транспортира в Търговище. Може. Но не в България.

 
Оказва се, че болниците са районирани. Това ще рече, че лечебните заведения от дадена област могат да си „услужват”, но болници в два различни окръга на практика не могат. Тоест, на пострадалото момиче не може да бъде предоставена кръв от София, защото разчетите на администрацията не позволяват. И това не е всичко. Кръвта дори няма с какво да бъде закарана от една до друга далечна точка. Е, има. Но не съвсем. Петте спешни центъра в страната разполагат със специализирани линейки, които могат въпреки високите температури да превозват на дълги разстояния кръв, органи и всякакви животоспасяващи органични тъкани, които трябва да бъдат добре охладени. В европейските страни за целта има болнични хеликоптери – тук не. При превозване на органични материали на къси разстояния се използва хладилна чанта – с такава носят кръвта от Варна и Шумен до Търговище. Не е ясно как и кой се разпорежда със специализираните линейки. Болнично заведение обаче няма право да изиска такава линейка. Bulgaria news запита здравното ведомство как се изпраща подобна линейка по спешност за нуждите на друго лечебно заведение.

От Министерството на здравеопазването заявиха, че имат нужда от 10 минути за справка. След толеранса от 10 минути телефонът даваше заето, и след 20, и след 30 минути – до края на работния ден.

Логиката предполага, че със специализираните линейки се разпорежда директорът на съответния спешен център. Д-р Димитрова от болницата в Търговище обаче обясни, че тя няма право да се разпорежда с техниката на друго здравно заведение, нито пък да я изиска. Възниква въпросът какво точно „върши” тази линейка? И кога се активизира? Може би, когато отговорният за нея намери за добре? Докато гражданите са принудени да гадаят болничните правилници, защото телефоните на ведомствата дават заето, близките на пострадали се принуждават да пътуват стотици километри, за да дарят кръв. А ако 500-те км разстояние ги спре и не дарят, и, не дай Боже сe стигне до трагичен случай, тогава дали административните телефони и чиновници ще спрат да дават на заето?