177 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО БОТЕВ ЩЕ ОТБЕЛЕЖИМ УТРЕ

Бил е учител в бесарабското българско село Задунаевка, след което поема учителското място от своя баща в родния му Калофер. От края на 1867 г. е в Румъния (Букурещ и Браила), където се включва в живота на българската революционна общност. Издава в. „Дума на българските емигранти“ (1871 г.), заедно с Любен Каравелов списва в. „Свобода“ (от февруари 1873 г. в. „Независимост“ (1872), издава в. „Будилник“ (1 май-1 юни 1873 г.), в. „Знаме“ (8 декември 1874-14 септември 1875 г.) - печатен орган на Българския революционен централен комитет (БРЦК).

От август 1874 г. Христо Боев е член на Временния централен комитет, а от 1875 г. на Българския революционен комитет. Включва се в подготовката на Априлското въстание (1876 г.).

Ботев организира чета от 200 души, с която завзема австрийския параход „Радецки“ и на 29 май 1876 г. (17 май ст. ст.) при с. Козлодуй слиза на българския бряг на река Дунав, откъдето се отправя към Стара планина. След тежки боеве с редовната турска армия, черкези и башибозуци е прострелян на 1 юни 1876 г. (20 май ст. ст.) на връх Камарата в местността Околчица във Врачанския балкан. По традиция всяка година 2 юни се отбелязва като Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.

Председателят на Народното събрание Наталия Киселова ще участва в тържествата в Калофер, посветени на 177 години от рождението на Христо Ботев. Тя ще бъде гост на музикално-поетичния спектакъл „Жив е той, жив е…“ на ученици от Средно училище „Христо Ботев“ в Калофер в Националния музей „Христо Ботев“.

Наталия Киселова ще се включи и в поклонението пред паметната плоча на родното място на големият ни революционер. Събитието е от 18:00 часа до възрожденския храм „Св. Богородица“ и аязмото, до което е поставена мраморна плоча, отбелязваща мястото на стария Светогорски метох и училище. В една от стаите на това училище се ражда Христо Ботев, припомниха от парламента.