ВОЛЕНИЗАЦИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ
По примера на Волен Сидеров все по-заразно е сред депутатите да изземат функциите на разследващите органи, за да спечелят общественото доверие. Страната обаче не се нуждае от още полицаи, а от държавници.
Невена Картулева | 26.05.2009 13:01Два скандала около новата звезда на политическия небосклон Яне Янев – с претендента му за водач на листата във Варна Веселин Марешки и шефа на структурата на партията му в Бургас Георги Иванов, провокират асоциации за близост между това политическо явление и друг негов еквивалент отпреди 4 години, роден отново на прага на предизборната парламентарна битка за 40 Народно събрание – Волен Сидеров. Крайния резултат от всички им разкрития задълбочава само една тенденция, която всъщност се корени във възпроизводството на статуквото, гарантиращо липсата на промяна - минималната избирателна активност. Не случайно социолозите регистрират, че Яне Янев набира поддръжници предимно от редиците на "Атака" и донякъде от ГЕРБ. Други хора у нас не се припознават като английски консерватори. А припламващите скандали за пари и обвинения в корупция още на старта на самостоятелната политическа реализация на Яне Янев вече подсказват, че и неговият живот на парламентарния терен ще протече на принципа „Идат кат’ аслани, бягат кат’…”
Прочети пълния текст