ГЕРГАНА ПАСИ ИЗПАДНА ОТ КЛАСАЦИЯТА НА МИНИСТРИТЕ ЗАРАДИ НОВАТА СИ ФАМИЛИЯ

Министърът по европейските въпроси Гергана Паси е изгубила тотално рейтинга си заради брака си със Соломон Паси. Гражданите не я разпознават с новата й фамилия и не реагират на името й, сочи проучване на НЦИОМ, оповестено днес. Преди да се омъжи за еквъншния министър и сегашен депутат от НДСВ, а вестниците радостно да възкликнат „Министър Паси и в кабинета на Сергей Станишев”, г-жа Паси носеше фамилията Грънчарова. Обществеността я е запомнила с нея и не може да се пренастрои на промяната и да я идентифицира, което я изважда от класацията на сравнително рейтинговите министри три месеца преди евровота, на който тя е с намерение да оглави листата на НДСВ за Брюксел, и четири месеца преди изборите за национален парламент.
Най-одобряваните министри продължават да бъдат Стефан Данаилов, Даниел Вълчев, Ивайло Калфин и Меглена Плугчиева. Най-рязък спад на рейтинга е отбелязал финансовият министър Пламен Орешарски. „Въпреки пороя от публикации за качеството на сиренето и хранителните продукти, рейтингът на земеделския министър Валери Цветанов не спадна, както очаквахме, но за сметка на това

силен удар понесе един от министрите, които стоеше най-стабилно в кабинета с най-висок и устойчив рейтинг – Пламен Орешарски”,

обясни Лидия Йорданова. Причината за „извънредно големите негативи, които събира” за обвиненията в корупция в Националната агенция по приходите и оставката на шефката й Мария Мургина. Вместо да му помогнат, интензивните медийни изяви на Орешарски само са му навредили, тъй като хората очевидно не възприемат неговите аргументи.  Одобрението към него е намаляло със 7%, а одобрението към дейността му – с 10%.
„Ако изборите бяха сега, парламентът щеше да е много пъстър”, обяви шефката на НЦИОМ Лидия Йорданова. В класацията на партиите за 41 Народно събрание засега ГЕРБ (26,8%) води пред БСП (17,7%) с 9%. Трета се нарежда коалиция „Атака” с 9,1%. ДПС остава четвърто с 7,5%.  СДС събира 3,1%, ДСБ – 2,2%, движение НАПРЕД – 2%.
Бариерата от 4% за парламента все още не могат да прескочат НДСВ (1,4%) и „Ред, законност и справедливост” (1%), макар да са разпознаваеми за избирателите. Към други, освен изброените партии, се ориентират едва 2,2%. Засега 23% от избирателите заявяват, че няма да гласуват.
Последните изследвания на НЦИОМ, извършени между 19 и 27 февруари 2009 г., са отчели в резултатите си въздействията на следните събития: вотът на недоверие, внесен от опозицията и обсъден и отхвърлен от парламента, разкритията на корупционни практики в държавни агенции на Яне Янев и Димитър Абаджиев, оставката на шефката на НАП Мария Мургина, дискусиите около обединението на десницата, междинният доклад на Европейската комисия, посещението на шефът на ЕНП Вилфред Мартенс в София и подкрепата му за Бойко Борисов и ГЕРБ.
Тези събития са повлияли за

нарастването на неодобрението към партиите от управляващата тройна коалиция – БСП, НДСВ и ДПС, към правителството и към държавните институции.

„В края на мандата си всяко Народно събрание губи доверие, но 41-то Народно събрание е изгубило най-много в сравнение с 38-то и 39-то”, заяви Лидия Йорданова. 40-ят парламент е одобряван едва от 11% от интервюираните. Най-силен спад на доверието в сравнение с предишните две правителства на Иван Костов и Симеон Сакскобургготски бележи и кабинетът на Сергей Станишев в края на мандата си. Одобрението за сегашното правителство е 17% - с 4% по-малко от измереното в предишното изследване на НЦИОМ.
Точно с толкова – с 4%, е намаляло и одобрението на работата на президента Георги Първанов. Социолозите отчитат, че се свива подкрепата му в периферията на неговите привърженици, но одобрението му в БСП остава 90%. За разлика от Първанов, премиерът Сергей Станишев запазва влиянието си не само в БСП, но и извън социалистическата партия, на която е лидер. Въпреки критиките към отделни представители на кабинета рейтингът му остава непроменен от края на 2008 г. досега.
Лидерът на „Атака” Волен Сидеров е понесъл негативи заради поведението си по време на вота на недоверие към кабинета, внесен от опозицията, смятат социолозите. Но продължава да бъде най-харесваният председател на парламентарна група в Народното събрание, макар депутатите му да напуснаха парламента. Собствената му партия си го харесва безусловно, но той разширява влиянието си и сред привържениците на ГЕРБ и СДС. В същото време обаче с 6% са намалели хората, които гледат оптимистично на участието на „Атака” във властта. През януари те са били 25%, а сега са 19%. Точно с толкова е нараснал броят на хората, които се страхуват, че това може да се случи. А конфронтацията между „Атака” и ГЕРБ засега работи в полза на партията на Бойко Борисов, отчитат социолозите.

На политическия терен вече се очертава и още една разпознаваема партия – „Ред, законност и справедливост” на Яне Янев.

След поредицата от изнесени конкретни примери за корупция по високите етажи на властта, само през последния месец личният рейтинг на Янев е скочил с 11% и сега е 24% като по този начин се нарежда сред 10-те най-одобрявани български политици и общественици. Най-много от всички го харесват хората от „Атака” и ГЕРБ. Това е и причината НЦИОМ да засече 1% доверие към неговата партия, която до този момент не е била фиксирана от социолозите.
„ГЕРБ е единствената политическа сила, която в някаква степен извлича дивиденти от тази ситуация”, обясни Лидия Йорданова. Подкрепата на ЕНП за Бойко Борисов и партията му е накарала хората да я възприемат като основна дясна политическа сила. Повечето от тях смятат, че това е лична заслуга на неформалния й лидер и затова рейтингът му е пораснал с 3%, извеждайки го отново начело на класацията на всички български политици. Според социолозите, изявленията на столичния кмет в Чикаго, които взривиха обществеността и партиите у нас, не са се отразили негативно на авторитета му. С 8% е нараснал и делът на хората, които възлагат надежда на управлението на ГЕРБ след изборите. В момента те са 53%, а едва 3% все още се съмняват, че тази партия няма да стигне до властта. Въпреки това обаче социолозите са категорични, че ГЕРБ не може да получи пълно мнозинство в следващия парламент, тъй като тази тенденция е трайна в измерванията им – от 6 месеца.
В същото време

всеки 4-ти българин се надява БСП отново да участва във властта и едва 5% смятат, че това е невъзможно.

Бройката на песимистите за още един мандат, в който социалистите да влязат като управляващи, е спаднала в сравнение с есента на 2008 г. и сега е едва 3%. А 87% от симпатизантите на левицата са убедени, че това трябва да се случи. Най-неприемливо за всички избиратели е тройната коалиция да се яви в сегашния си състав на избори. Така тя печели едва 14% - несравнимо по-малко, отколкото БСП би спечелила самостоятелно.
Продължителните драми в десницата са накарали хората да вярват много повече във възможно най-широкото дясно обединение за сметка на каквито и да било други сепаративни сдружавания. Симпатизантите на СДС твърдо са ориентирани към две партии, с които биха се коалирали на драго сърце – ГЕРБ и ДСБ. За разлика от столичното си ръководство и други апаратни формирования по места, светлосините харесват Иван Костов – 42% от тях нямат никакви претенции към него. И го показват чрез обединение на СДС и ДСБ вече в 6 града в страната, припомни Лидия Йорданова.
Шефът на НЦИОМ обаче разтълкува и състоянието на останалите малки партии, повечето от които се афишират като десница. Според нея нарастването на личния авторитет на лидери на малки формации като Яне Янев (РЗС) и Мария Капон (ЕНП), както и добрият рейтинг на младия лидер на СДС Мартин Димитров ще постави въпроса за генерационна промяна в десницата. Йорданова обаче направи уговорката, че

ако тези партии, както и останалите, ненадхвърлящи 2-3% или колебаещи се около 1% доверие, не завишат показателите си, НЦИОМ ще престане да съобщава резултатите за тях преди изборите.

И посочи пример с отцепилите се царисти от днешната БНД. В Монтана, където бившият шеф на парламента Борислав Великов се ползвал с голямо доверие, хората дори не знаели, че той е напуснал НДСВ и е станал член на тази партия. След като научили, БНД изплувала от небитието в измерванията в този град. Въпреки това обаче партията на царските отцепници не надхвърля 0,3 – 0,6%. Лидия Йорданова отказва да се ангажира с прогнози за съдбата на такива политически сили, към които спада и самото НДСВ, набиращо засега най-много 2%.   
Социолозите от НЦИОМ са категорични, че твърденията на техни колеги, че Европейският съюз губи авторитет в България, не отговарят на истината. Българските граждани възприемат ЕС като „сериозен коректив, като хора, които не крадат и не лъжат, и като жандарм на случващото се в България”, макар почти да нямат представа с какво се занимават институциите на общността. Единствената партия, която е зле настроена към ЕС, е „Атака”. Вероятно доверието на българите към ЕС е причината над 60% от запитаните да стоят твърдо зад провеждането на евровота и изборите за национален парламент едновременно, макар БСП и ДПС да неглижираха това желание на хората.