А НА СУТРИНТА СЕ СЪБУДИХМЕ И... ПАК 9- ТИ СЕПТЕМВРИ
Експертите, възпитаниците на авторитетни университети в чужбина и професионалните политици в 41-то Народно събрание са заместени от служители, чиновници и полицаи. Както проф. Беров казваше за кабинета си:"Събирали сме ги от улицата".
Невена Картулева | 15.07.2009 17:54
Какво стана на 5 юли в България - "велика демократична революция", както каза за Bulgaria News проф. Божидар Димитров, или преживяхме римейк на 9 септември: работническо-селски преврат, този път демократичен и без кръв. 116-те депутати на ГЕРБ, които влязоха в парламента на 14 юли са главно служители, тук-там някой собственик или управител на местна фирма. Новите депутати не могат да се похвалят нито с особено професионално развитие, нито с впечатляващо образование, нито с потекло. Дори не са известни с това, че са известни, както е модерно да се казва напоследък у нас. При положение, че лидерът на партията - генерал Бойко Борисов в младите си години е бил пожарникар, а след това е охранявал Тодор Живков може би е съвсем естествено формацията му да е съставена от „обикновени хора", сакън някой да не го засенчи. Въпреки, че той посвети победата на герберите на своя дядо, убит от комунистите, неговата партия е най-работническата, която е съществувала от БКП насам. Неслучайно споменатият отявлен социалист, историкът проф. Божидар Димитров припозна ГЕРБ като своя партия и изостави вече несоциалната според него БСП.
И докато в развитите европейски страни и най-вече в англосаксонския свят управляват професионални политици,
нас пак ще ни управляват „хора от народа",
които дори не успяха да скрият вълнението и твърде първосигналната си впечатлителност при първото си влизане в сградата на Народното събрание. Някои, верни на провинциалния си маниер, се бяха издокарали в коктейлни тоалети, въпреки че случаят очевидно беше делови. Само фактът, че бившата стругарка и възпитаничка на рабфак Цецка Цачева ще председателства парламента, дава поле за напоителни заключения на какви диалози ще бъдем свидетели по време на предстоящите парламентарни заседания. Ще бъде поучително за популистки настроените избиратели да наблюдават как хора, израстнали в посредствена среда, получили посредствено образование и заемали посредствени чиновнически постове отчаяно ще опитват да влязат в амплоато на държавници, да изготвят законопроекти и да вземат такива решения за страната, които да се отразяват на нейното развитие в перспектива. Трагедията не е в непопулярността на депутатите, а
в предусещането на тяхната неспособност.
Повечето скочиха в депутатските банки направо от семейните фирми и чиновническите канцеларии, а сега ще трябва да коват бъдещето и реда в цяла държава. Радостта им от посещението на Народното събрание и срещата с лица, които са виждали само по телевизията, след не повече от четири парламентарни заседания ще отмине. И тогава ще ги налегне тъга и безсилие. Това е все едно да пратиш металурзи да майсторят изящни предмети от стъкло в работилниците на италианския остров Мурано.
Но сега всички са в еуфория от новото народно представителство. Единствената критика е, че герберите са никому неизвестни. В държава, в която цел на половината население е да бъдат известни, подобен упрек е разбираем. Бегъл преглед на биографиите на депутатите, обаче, показва, че те са в най-добрия случай бивши общинари. Дори за мажоритарните си кандидатури ГЕРБ не можаха да излъчат достатъчен брой хора с впечатляващи биографии, с изключение на няколко души. Т.е. присъствието им в пропорционалните листи е още по-отчайващо. Европейските политици се готвят по 30 години за постове в управлението, но
ние се "раждаме научени", готови и завършени властници.
Всъщност, надеждата за вродените качества на 116-те гербери е единственото, което ни кара да мислим, че те ще бъдат успешни парламентаристи. Предвид досегашните им занимания, само внезапно изявяване на брилянтни качества би им помогнала да управляват. В развитите страни от западна и централна Европа, в Англия е прието политиката да се изучава и даже унаследява. Там има поколения потомствени политици и членове на аристократични фамилии, които още от малки се подготвят за държавници, получават престижно образование, изучават усилено история, класически науки, право. И обикновено след 30-та си година навлизат в политиката, която на практика е тяхна професия, защото са посветили живота си на нея, още като са наследили фамилиите на своите бащи и дядовци. У нас обаче
носталгията по соц-а и маниера на Тодор Живков
надделя. По тези географски ширини много се радваме, когато някой „обикновен", като в повечето случаи е синоним на „беден, неук и глуповат", влезе в играта на големите. Тогава традиционно отсъстващото чувство за общност у българите се пробужда и те се усещат солидарни с бъдещия пишман-политик. Щеше да е добре, ако всеки в краткия си момент на радост, че негов себеподобен става депутат, се замисляше той какво и как би правил в парламента. И тогава ще му стане тъжно. Извода, до който ще стигне е много точно илюстриран в уж модерната „народна" мъдрост „като знам какъв съм инженер, не ходя по лекари", но мъдростта изглежда спохожда българина само на думи. И само понякога. Други ще кажат, че не е трагедия неопитността на герберите, защото
този филм вече сме го гледали с Царя.
Неговите партийци също бяха никому непознати. Но поне бяха възпитаници на престижни университети, бяха от компанията на принц Кирил Сакскобургготски и значително по-космополитни от сегашните чиновници. Един от заместник - председателите на новия парламент - Лъчезар Иванов носи прякора „Лъчо мозъка" и явно успешно ще конкурира бисерите на вече бившия икономически министър Петър Димитров, който беше известен със сходния псевдоним „Пешо тъпото", лепнат му в чест на вцепеняващите умозаключения, до които стигаше. И сигурно пак ще слушаме от парламентарната трибуна за козите от мъжки род и защо и как някои части от тялото им се клатят.
Всъщност, само началото на 41-я парламент е повод за тези разсъждения. Причината е, че у нас е така от както свят светува. Да си политик отдавна не е престижно. Да се шегуваш с 3/4 чорапи на депутатките, липсата на култура и образование на народните избраници, отсъствието на стил и познания, липсата на подготовка да коват съдбата на държавата отдавна вече не е интересно. Става по-лошо, уви!
И докато в развитите европейски страни и най-вече в англосаксонския свят управляват професионални политици,
нас пак ще ни управляват „хора от народа",
които дори не успяха да скрият вълнението и твърде първосигналната си впечатлителност при първото си влизане в сградата на Народното събрание. Някои, верни на провинциалния си маниер, се бяха издокарали в коктейлни тоалети, въпреки че случаят очевидно беше делови. Само фактът, че бившата стругарка и възпитаничка на рабфак Цецка Цачева ще председателства парламента, дава поле за напоителни заключения на какви диалози ще бъдем свидетели по време на предстоящите парламентарни заседания. Ще бъде поучително за популистки настроените избиратели да наблюдават как хора, израстнали в посредствена среда, получили посредствено образование и заемали посредствени чиновнически постове отчаяно ще опитват да влязат в амплоато на държавници, да изготвят законопроекти и да вземат такива решения за страната, които да се отразяват на нейното развитие в перспектива. Трагедията не е в непопулярността на депутатите, а
в предусещането на тяхната неспособност.
Повечето скочиха в депутатските банки направо от семейните фирми и чиновническите канцеларии, а сега ще трябва да коват бъдещето и реда в цяла държава. Радостта им от посещението на Народното събрание и срещата с лица, които са виждали само по телевизията, след не повече от четири парламентарни заседания ще отмине. И тогава ще ги налегне тъга и безсилие. Това е все едно да пратиш металурзи да майсторят изящни предмети от стъкло в работилниците на италианския остров Мурано.
Но сега всички са в еуфория от новото народно представителство. Единствената критика е, че герберите са никому неизвестни. В държава, в която цел на половината население е да бъдат известни, подобен упрек е разбираем. Бегъл преглед на биографиите на депутатите, обаче, показва, че те са в най-добрия случай бивши общинари. Дори за мажоритарните си кандидатури ГЕРБ не можаха да излъчат достатъчен брой хора с впечатляващи биографии, с изключение на няколко души. Т.е. присъствието им в пропорционалните листи е още по-отчайващо. Европейските политици се готвят по 30 години за постове в управлението, но
ние се "раждаме научени", готови и завършени властници.
Всъщност, надеждата за вродените качества на 116-те гербери е единственото, което ни кара да мислим, че те ще бъдат успешни парламентаристи. Предвид досегашните им занимания, само внезапно изявяване на брилянтни качества би им помогнала да управляват. В развитите страни от западна и централна Европа, в Англия е прието политиката да се изучава и даже унаследява. Там има поколения потомствени политици и членове на аристократични фамилии, които още от малки се подготвят за държавници, получават престижно образование, изучават усилено история, класически науки, право. И обикновено след 30-та си година навлизат в политиката, която на практика е тяхна професия, защото са посветили живота си на нея, още като са наследили фамилиите на своите бащи и дядовци. У нас обаче
носталгията по соц-а и маниера на Тодор Живков
надделя. По тези географски ширини много се радваме, когато някой „обикновен", като в повечето случаи е синоним на „беден, неук и глуповат", влезе в играта на големите. Тогава традиционно отсъстващото чувство за общност у българите се пробужда и те се усещат солидарни с бъдещия пишман-политик. Щеше да е добре, ако всеки в краткия си момент на радост, че негов себеподобен става депутат, се замисляше той какво и как би правил в парламента. И тогава ще му стане тъжно. Извода, до който ще стигне е много точно илюстриран в уж модерната „народна" мъдрост „като знам какъв съм инженер, не ходя по лекари", но мъдростта изглежда спохожда българина само на думи. И само понякога. Други ще кажат, че не е трагедия неопитността на герберите, защото
този филм вече сме го гледали с Царя.
Неговите партийци също бяха никому непознати. Но поне бяха възпитаници на престижни университети, бяха от компанията на принц Кирил Сакскобургготски и значително по-космополитни от сегашните чиновници. Един от заместник - председателите на новия парламент - Лъчезар Иванов носи прякора „Лъчо мозъка" и явно успешно ще конкурира бисерите на вече бившия икономически министър Петър Димитров, който беше известен със сходния псевдоним „Пешо тъпото", лепнат му в чест на вцепеняващите умозаключения, до които стигаше. И сигурно пак ще слушаме от парламентарната трибуна за козите от мъжки род и защо и как някои части от тялото им се клатят.
Всъщност, само началото на 41-я парламент е повод за тези разсъждения. Причината е, че у нас е така от както свят светува. Да си политик отдавна не е престижно. Да се шегуваш с 3/4 чорапи на депутатките, липсата на култура и образование на народните избраници, отсъствието на стил и познания, липсата на подготовка да коват съдбата на държавата отдавна вече не е интересно. Става по-лошо, уви!
Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век
