СЛАВА БОГУ, ПЕТЪР ДИМИТРОВ НЯМА ДА Е ПОВЕЧЕ МИНИСТЪР

Не само шефът на „Слънчев Бряг” Младен Мутафчийски, който нарече икономическия и енергиен министър „Министър Гаф”, въздъхва с облекчение, че още едно управленско недоразумение си отива от властта
Елена Димитрова | 10.07.2009 17:21Присъствието на икономическия министър Петър Димитров във властта беше толкова безсмислено и изпълнено с гафове, че дори постави под въпрос необходимостта от съществуването на отделно министерство, което да определя държавната икономическа политика. Какви ще бъдат точно ведомствата при новото правителство и как ще бъдат разпределени отговорностите им, предстои да разберем. Но със сигурност много хора в държавата и в средите на бизнеса изпитват облекчение, че верният кадър на БСП, който в последните месеци се изживяваше много повече като социален, отколкото като икономически министър, си отива.
Факт е, че лявата партия БСП взе много повече десни икономически решения, отколкото много други, които се упражняваха във властта през годините. Именно последният й икономически министър обаче направи възможно най-много за да попречи на повечето от тях.
Ще го запомним не само с противоречивите твърдения и бездействието по проблема „Кремиковци" или със „социалните" цени на столичното парно, които „замрази" антикризисно и без да пита какво би струвало това на държавната компания. Или с особения и силно характерен стил на изразяване, който ежедневно произвеждаше бисери за хумористичните рубрики във вестниците. Едва ли някой е забравил например как министър Димитров първо каза, че „Булгартабак" няма да се продава за жълти стотинки, после, че има открита процедура за приватизацията му, а след това се „просълзи от умиление" като видя цветущите финансови резултати на холдинга и обясни, че в тази страшна криза дружеството трябва да си е държавно и да пълни хазната. По въпроса как се раздават пари от хазната след малко.
Петър Димитров беше човекът, който напълно сериозно и доста изтощително убеждаваше аудиторията, че не е по силите й да осъзнае колко много е направила БСП за членството на България в ЕС. И винаги борави умело с числа - като онези 24 млрд. евро, които влязоха в България по време на това управление. Не защото страната беше набрала инерция, на която това правителство по-скоро не успя да попречи. Ако питате министър Димитров, лично той е поканил повечето инвеститори да си вложат милиардите в родната икономика. Ние обаче си спомняме за бразилците от CSN, чиито физиономии така и не видяхме нито в „Кремиковци", нито някъде другаде в България, но които категорично отрекоха, че имат намерение да си налеят парите в продънената каца на родния социализъм.
Министър Димитров обича да казва, че другите говорят глупости.
Но не даде конкретен отговор на въпроса колко от тези милиарди влязоха пълноценно в икономиката - не като бетон по морето, а като нещо, което произвежда добавена стойност. Любимата му тема обаче е родната енергетика. Точно тук най-силно се усеща целенасочената политика на БСП, която дори зад ексцентричните изказвания и дела на доцента по социално управление на Икономическия университет във Варна, прозира дългата ръка на предшественика му Румен Овчаров. И пак да кажем - социалистическата политика на бившата комунистическа партия, за която енергетиката е свещена крава, а енергийното лидерство на България - отколешна болна амбиция. Но не като форма за избиване на комплекси. А като нещо, от което в тази бедна държава винаги се е печелило твърде добре. Оставяме настрана проблемите на Валентин Димитров, въпроса кой го остави да си разиграва коня на гърба на смразяващите сметки за топло и защо в крайна сметка и до ден днешен никой в БСП не иска да говори за приватизация на Столичната топлофикация.
В последните две години повечето български икономисти напълно основателно питат защо й беше на България да обединява печелившите и губещите държавни енергийни дружества, вместо да приватизира едните и да преструктурира другите. Или защо въпреки наказателната процедура от ЕК, за това икономическо министерство „либерализацията" на цените е мръсна дума. И защо въпреки всички проблеми по осигуряването на финансиране в кризата и рискът България да издъни външния си дълг, лично премиерът Сергей Станишев настоява АЕЦ „Белене" да е приоритет. Впрочем енергийните цени в България отдавна не са най-ниските в Европа (какъвто беше единият от аргументите за създаването на Българския енергиен холдинг), но затова пък
членовете на борда на директорите на БЕХ са стрували поне 650 хил. лева на държавния холдинг.
По данни от финансовия отчет на холдинга, цитирани от Би Ти Ви, всеки от петимата директори в БЕХ е получавал през 2008 г. месечна заплата от близо 3 хиляди лева - общо 177 хиляди за цялата година. За добре свършената работа бордът си разделил и 75 хиляди лева бонуси, или по 15 хил. на човек. През 2007 г. петимата членове на борда са получили 243 000 лв. за заплати и още 55 000 лв. под формата на бонуси. Предприятието им е осигурило още 40 000 лв. под формата на социални разходи и им е платило осигуровки върху заплатите за други 9000 лв.
Членове на борда са шефката на БЕХ Галина Тошева, финансовият директор на холдинга Димитър Димитров, шефът на „Буелгаргаз" Димитър Гогов, бившият главен секретар на финансовото министерство на кабинета Сакскобургготски Тенчо Попов и изпълнителният директор на държавното предприятие за радиоактивни отпадъци Борис Пеков. Договорите им за управление са петгодишни, а според условията в тях, ако бъдат освободени предсрочно, те трябва да получат като обезщетение заплатите си за оставащите три години.
Ако държавата бъде принудена да ги обезщети, това ще струва на холдинга още над 500 хил. и заедно с платените вече пари ще надхвърли 1 млн. лв. За сравнение нетната печалба на холдинга след облагане с данъци е 52 млн. лв., като част от дружествата в него, като „Булгаргаз" (заради социалната политика чрез „Топлофикация - София" и цените на енергоносителите) например са губещи.
Българският енергиен холдинг беше създаден през октомври 2008 г. Петър Димитров е министър на икономиката от преди октомври 2007 г. Каквато и да е политическата отговорност за тези решения, пряката отговорност за тези държавни харчове е на действащия по време на подписването на тези договори министър.
Ако се върнем в темата за инвестициите и потока от милиарди, е странно и отношението на министър Димитров към възобновяемите източници на енергия. Информациите за предстоящи проекти и досега оповестяват шумно, рекламират се като успех на правителството и се насърчават от Българската агенция за инвестиции до степен, в която
по Черноморието почти не остана жива птица от вятърните перки.
В един и същ момент обаче енергийният холдинг обяви, че иска да прави отделна компания за инвестиции във ВЕИ, а от Националната електрическа компания се нахвърлиха срещу инвеститорите в сектора с мотива, че това надува цената на тока. Позицията на министър Димитров като принципал и на едните, и на другите, така и не се разбра.
Друга актуална тема, която в последните дни прерасна в медиен скандал - инфраструктурата на „Слънчев бряг". Която впрочем виси като нерешен проблем от времето на приватизацията на курорта. Като собственик на 75% от инфраструктурата в курорта и съответните ангажименти за поддържането й, министърът на икономиката предложи да реши проблема, като прехвърли държавната собственост на община Несебър. Собствениците на курорта обаче открай време не са съгласни с и изтъкват, че за последните години дружеството „Слънчев бряг" АД е инвестирало над 90 млн. лева във ВиК и електро мрежи, паркове и алеи. Накрая скандалът прерасна в медийна война между председателя на съвета на директорите на компанията и представител на миноритарните акционери в дружеството Младен Мутафчийски и министър Димитров.
Според Мутафчийски е подло подобно решение да се пробутва в Министерски съвет на финала на мандата и то след като вече е спряно от Комисията за финансов надзор.
В статия в „24 часа" бизнесменът нарича икономическия министър „Министър Гаф" и разказва любопитни подробности за приватизацията на най-големия български дипломатически имот зад граница. Става въпрос за българския Център на промишлеността в Москва, чийто дипломатически статут отпада със заповед на министъра на икономиката. Според бизнесмена причините за това са от „битово-партиен характер" - целта е да бъде спасена Малина Божинова, снаха на Георги Божинов, който е в ръководството на БСП. Малина Божинова е шеф на центъра на промишлеността, но в него почти всички били роднини от фамилията Божинови.
Мутафчийски обвини министъра, че и в неговото министерство са искани комисиони за одобряване на европейски проекти.
Дали това е така или не, ще доказват компетентните органи. Но забавянето на проектите на бизнеса по предприсъединителната програма за конкурентоспособност, която управлява министерството, наистина предизвика доста скандали. Служителите в икономическото ведомство действаха толкова мудно, че много от компаниите, които кандидатстваха със свои проекти по ФАР, загубиха пари, а други се отказаха изобщо от идеята да участват повече в подобни авантюри.
Естествено министър Димитров отрече всички тези твърдения и обяви в открито писмо до медиите, че „заради серията от спекулации и неверни твърдения, следващата ни среща с него (Младен Мутафчийски) ще бъде в българския съд". Най-много министър Димитров се ядоса за „писанията за комисиони" за европейските проекти, които нарече пълна измислица. В характерния си стил той заяви и че „истинската причина за истеричния вой на добре облечения бизнесмен е опитът на държавата да реши проблема с инфраструктурата в „Слънчев бряг", в чиято основа стои именно Мутафчийски.
За назначенията в политиката знаем, че няма нищо случайно. С опита си като депутат в 4 парламента Петър Димитров не стана особено популярен. Но получи шанса за това, когато наследи Румен Овчаров в министерството, което навремето Милко Ковачев нарече „ведомството на мутрите и фалиралите предприятия". За поста беше предложен от Румен Овчаров, чиито позиции в енергетиката са добре известни. Затова и Петър Димитров нямаше кой знае каква вина за газовата криза, в която България се оказа единствената в целия Европейски съюз без капка алтернативен газ. Но публиката помни мълчанието му по темата, заради което никой не беше предупреден за кризата (газовата). А когато проговори (пред свършен факт) министър Димитров изчисли загубите на над 500 хил. лева и преди да размаха пръст на Москва поиска компенсации от Брюксел. С което в крайна сметка наистина заслужи приза „Мистър Гаф".