КАБИНЕТЪТ ГЛАСУВА КУП АПЕТИТНИ ПОСТОВЕ ПРЕДИ ДА ХЛОПНЕ КЕПЕНЦИТЕ

На може би последното си заседание преди края на мандата правителството раздаде един куп апетитни постове на свои хора. Това се случи въпреки настояването на бъдещият министър председател Бойко Борисов, който предупреди да не му отварят работа за „реваншистки" мерки с назначения в последния момент. С последната точка от дневния ред на правителственото заседание бяха назначени четири посланици и пет генерални консули. Министрите от БСП обясниха решението на кабинета  с рутинна процедура, чиято подготовка продължава месеци преди това по дипломатически път. В интерес на истината почти всички от назначените от кабинета са дипломати от кариерата. Извън предварителната програма кабинетът гласува и едно назначение на шеф на държавна агенция.

Досегашният шеф на Съвета по национална сигурност към Министерски съвет Боян Чуков заминава като посланик в Скопие на мястото на генерал Михо Михов. Заместник министърът на външните работи Радион Попов, който беше от квотата на ДПС на мястото на скандално напусналия Феим Чаушев ще представлява България в Мароко.

Доскорошният евродепутат от Коалиция за България Атанас Папаризов ще бъде консул на България в Ню Йорк. Посланик в Токио ще бъде досегашният посланик в Австралия Любомир Тодоров, който беше говорител на външно министерство по времето на Симеон Сакскобургготски. Посланикът ни в Афганистан Красимир Тулечки заминава за Косово.

Според зам.-министърът на външните работи Любомир Кючуков

съгласуването на посланици и генерални консули било започнало от май.

По стандарт процедурата отнемала три-четири месеца и застъпването на процедурата между правителствата е обичайно.

По думите на Кючуков са разгледани само кандидатури за места с изтекъл мандат. По никакъв начин не се обсъждат места, за които мандатът на посланиците или на генералните консули изтича след август, добави Кючуков.

Според Закона за дипломатическата служба само 20% от дипломатите в мисиите ни зад граница са политически назначения. Запознати с процедурата обясниха пред Bulgaria News, че решенията на правителството кои хора да изпратят в държавите по света се съгласуват със съответните дипломатически служби и са законно приети, така че няма как да бъдат отменени с решение на следващото правителство.  

Не така изглежда обаче решението заместникът на социалния министър Емилия Масларова Димитър Димитров (също от квотата на БСП) да бъде назначен за председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Точката не беше включена в предварителния дневен ред, който съдържаше 55 предложения за решения. Димитров беше сред главните организатори на трудовите борси за българите в чужбина в Испания и Гърция, които са част от шумно рекламираната преди повече от година държавна политика за връщането на емигрантите в България.
Предишният председател на агенцията беше Евгений Желев също от БСП. Той напусна поста в началото на май 2008 г., когато беше назначен за министър на здравеопазването.

Правителството утвърди и годишните разчети на извънбюджетните средства на извънбюджетната сметка на Националния фонд към министъра на финансите за 2009 г.

Планирани са разходи за 999 млн. лева по предприсъединителните програми, ФАР, ИСПА, САПАРД, инструмента Шенген и други финансови механизми, свързани с европейските програми. За финансиране по оперативните програми, за които България получава безвъздмездна помощ от ЕС са предвидени 1,015 млрд. лева. В тази сума се включва държавното съфинансиране и европейските средства.

На финала кабинетът гласува и поредната порция държавни пари за проект по ФАР с изгубено еврофинансиране. Правителството отпусна още 533 хил. лева за проекта за увеличаване на безопасността на движението на прословутия път Е79 от Дупница до Кулата. Изпълнител на този проект е сдружение между контролираната от Васил Божков „Мостстрой" и „Пътприбор".

Решението е във връзка с няколко спрени от Брюксел проекта на обща стойност 220 млн. евро. Неотдавна кабинетът отпусна 207 млн. лева за довършването на част от тях. Ден по-рано вицепремиера Меглена Плугчиева обасни пред медиите, че заради доказани нередности с част от одобрените проекти по програма ФАР България сама ще спре изпълнението на някои от тях. Последният, който финансира правителството обаче, успя да мине, и то след като е изгубил до стотинка правото си на субсидия от ЕС.

Кабинетът определи и стратегическите обекти с национално значение и дейности, свързани с националната сигурност на страната.

Те са определени като част от критичната инфраструктура на страната. Тяхната защита ще бъде осигурена от компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и ДАНС, обясняват от пресцентъра на кабинета. В списъка влизат досегашните язовири с национално значение, Правителствена болница „Лозенец" и института за спешна помощ „Пирогов", БТК, БНТ, националният и регионалните радиотелевизионни центрове, сградите на Президенството, Народното събрание, резиденцията в Бояна и др.

В енергийната област национален статут придобиват АЕЦ „Козлодуй" и АЕЦ „Белене", комплексът „Марица-Изток", ядреното хранилище „Нови хан", Мини „Марица-Изток", по-големите ТЕЦ-ове в страната, „НЕК" ЕАД. За национални са обявени още газопроводът „Набуко", Метрополитен-София, жп възлите София, Пловдив, Горна Оряховица, Варна и Русе, Ръководството на въздушното движение, летищата на София, Пловдив, Варна и Бургас, пристанищата с национално значение и други.

Когато става въпрос за инфраструктурен обект, който тепърва ще се изгражда, какъвто е случаят с газопровода или части от метрото, статутът „национален" му дава правото да ползва облекчени процедури за одобряване на строителните книжа, отчуждаването и т.н. Тази формулировка често се ползва и за отказ на достъп и информация до съответните „обекти".