ВАСИЛ ГАРНИЗОВ: ДО КРАЯ НА ФЕВРУАРИ Е ВРЕМЕТО ЗА ИЗБОРНИ КОАЛИЦИИ

Интригата с изборите за евродепутати и български депутати “2 в 1” или “1 + 1” като че ли навлезе във фаза, в която няма кой знае колко възможни изходи. Миналата година имаше два варианта – отделни избори и избори заедно. Сега, с всеки изминал ден, вариантът избори заедно като че ли намалява все повече и повече. Последен писък в подкрепа на тезата за съвместяване на изборите направи Вилфред Мартенс, председател на ЕНП, който като че ли освен да даде рамо на Бойко Борисов като бъдещ министър-председател, беше дошъл да каже, че е добра идея да се съберат двата вота. Това би създало една особена политичска и медийна ситуация, която позволява целият вътрешнополитически дебат да се центрира около това

шамаросва ли ни Европа, не ни ли шамаросва, защо ни шамаросва, кой е виновен

Ако бъде преизбран министър-председателят Станишев, ще продължи ли да бъде шамаросван, т.е. цялата публичност ще се фокусира около брюкселската тема и неспособността на политическия елит да се справи с предизвикателствата на членството. В този смисъл сегашните критици на правителството са тези, които най-много печелят от съвместяване на изборите. Тези, които не са били в управлението на страната, които говорят за себе си като за политически елит, носещ отговорност за нашите неблагополучия. В голяма степен печели дясната опозиция, която е много разединена, но която на практика е основният вътрешен политически говорител на Брюксел. Много често СДС, ДСБ, БНД (демократите, които се отцепиха от царя) на практика възпроизвеждат вътрешния политически дебат с аргументите, които после или преди това сме видели в докладите на Еврокомисията. В някакъв смисъл, от сливането на изборите печелят и хората на царя, доколкото все още се асоциират, или поне те асоциират самите себе си с положителната страна на еврочленството. Екипът, който в една или друга степен подготви на финалната права членството на България, екипът, който писа за ЕС и НАТО, е екипът, който стои като вътрешнокоалиционна опозиция на сегашната тройна коалиция. Дали те ще успеят да превърнат това в силен свой позитив, който ще им позволи да влязат в парламента, да прескочат бариерата, на този етап не може да се каже. Но те така разпознават ситуацията, така разпознават своя интерес, така го калкулират и в този смисъл те силно подкрепят тезата за сливането на изборите.
За избирателите на ДПС събирането или разделянето на изборите не е от съществено значение. В момента се вижда, че

по-скоро Ахмед Доган дава рамо на министър-председателя Сергей Станишев,

което е по-скоро политически подарък, политически гръб за премиера, отколкото особен електорален интерес.  Ако ДПС има интерес от провеждане на два отделни вота, то е защото Ахмед Доган има доверие в своите избиратели и знае, че ако трябва, те ще излязат два пъти да гласуват. Това е нещо, което не може да се каже за другите политически партии. За мен е тревожно подозрението на основните политически играчи в България, като изключим ДПС, че не могат да мотивират своите избиратели на два пъти в едно лято, в интервал от 1-2 месеца да се мобилизират и да отидат до урните. Това е много тежък симптом –

усещането на българските политици, че им липсва здрав, лоялен избирател,

който, ако трябва ще гласува два, та дори три пъти. Това е тревожен симптом въобще за политическото здраве на политическите сили, за политическото здраве на нацията.
Остана да кажем няколко думи за БСП – засега техните анализи и тяхната публична позиция е, че изборите не трябва да се съвместяват, тъй като всеки от вотовете има различен дневен ред, а политическият дебат за Европа е един, но вътрешно-политическият – друг и събирането на двата избора ще доведе до непрактично, неуместно и недопустимо смесване на двата различни дебата. Дали социалистите са прави, е трудно да се каже. И едната, и другата теза – и за събирането, и за разделянето на изборите, може да бъде защитена с разумни, а не с изсмукани от пръстите доводи. Друг е въпросът не какво казва БСП, а какво мисли, какво е подсъзнанието й. Българските социалисти се притесняват от събирането на вътрешни и европейски избори и затова те дават знак първо на своите избиратели и след това – на колебаещия се избирател, дават знак, че не са уверени в резултатите от своето управление. Те дават знак, че

еврокритиката ги притеснява не в управленски, а в електорален план,

че тя се чува от българското общество, от избирателите и това може да повлияе на изборните резултати.
Българският избирател като че ли все още вярва на европейските институции. Тъй като имат съмнение в добрите намерения и почтеността на собствения си елит и на собствените си институции, голяма част от българските избиратели имат голяма чуваемост към посланията, които идват от Брюксел. Това би трябвало да притеснява не само БСП на тези избори, но и всеки здравомислещ човек. Логично е колкото по-близо е един управляващ до своите избиратели, той да се ползва с една степен по-голямо доверие. Кметът на града да се ползва с най-голямото доверие, след това да идват министър-председателят и българските министри, тъй като са по-близо и освен, че решават проблеми, които са в общия европейски дневен ред и са предмет на общо-европейска политика, те решават и много други проблеми, за които европейските институции нямат компетенция. И едва тогава, като най-далечни, да се отнасяме с най-малко доверие към институциите на Обединена Европа.
Живеем в криза, в която сме влезли още през 60-те години, по времето на социализма, и която през 70-те, по времето на петролната криза, се задълбочи, която през 80-те на практика доведе страната до фалит, която 1989 година се свърза с ново начало от Лукановата зима и още един рестарт през 1997-98 г. след Виденовата зима, а сега дойде и финансовата.

Тази перманентна криза, през която минаха няколко поколения българи, като че ли да легитимира политическия елит

Оставям настрана съмненията дали той е почтен или непочтен, дали е корумпиран или некорумпиран, дали се интересува от вълненията на обикновените хора или не, дали защитава интересите на гражданите или не, но целият този елит от 50-те – 60-те години насам е изхабен поради неспособността му да води страната към по-добри измерения. Страната се води от един елит от криза към криза.
Ако постигнем споразумение вътре в тройната коалиция, и най-вече между НДСВ и БСП, все още има теоретична възможност изборите да бъдат събрани в едно. Но БСП никога няма да каже “не, ние не искаме, не ни е политически удобно и ни притеснява”. На последната среща на Съвета на тройната коалиция те казаха нещо по-семпло, но също толкова ефикасно – “няма технологично време, трябва да се пита предварително Конституционният съд, няма време за промяна на конституцията, така че, не че ние не се вслушваме във вас и във вашите аргументи; това може да стане, но за някои други избори”. На този етап, при тази неизвестност е по-вероятно да има отделни избори.
Ако допуснем, че те ще бъдат отделно, смятам, че разделянето им първо ще доведе до това, че по време на евроизборите ще се коментират много силно евротеми, които са вътрешни теми, но ще са толкова изхабени, че няма да могат да бъдат повторени със същата интензивност и убедителност на следващите парламентарни избори. В този смисъл евроизборите биха могли да изчерпят голяма част от критичната и негативната енергия, която иначе би се изразила доста категорично на парламентарните избори.
Много е трудно да се говори за резултати от парламентарните избори, защото те до голяма степен ще зависят от това какво се е случило на изборите за Европарламент. Ако на изборите на евродепутати ДСБ, СДС и НДСВ запазят постигнатото на предходните избори за евродепутати, това също ще убие критичната енергия. Евроизборите ще покажат още и каква ще е съдбата на дясното пространство като репетиция преди изборите за следващото НС. Ако отново се явят разделени и не успеят да преминат европарламентарната бариера, те ще се обрекат на по-лоши резултати и на самите парламентарни избори. Казвам това, защото бариерата на изборите за евродепутати е по-висока от тази на вота за национален парламент.  Първата е около 5.33-4%, а за вътрешните – 4%.
Възможно е десните да се обединят, но има значение и кога ще се случи това. И какво означава обединение? Нека да говорим за едно институционализирано партньорство, т.е. те са си отделни партии, но с обща платформа, общи листи, общ механизъм за вземане на решение и съгласувана коалиционна политика след изборите. За да е ефикасно и ефективно едно такова партньорство, то трябва да се случи доста преди изборите. Българският избирател трябва да свикне с мисълта, че

няма нищо по-естествено от това бивши партньори отново да са заедно

Ако го направят в последния момент, рискуват да обявят формално обединение, а де факто то ще е разединение от гледна точка на техните апарати и не съвсем убедително по отношение на електоратите и по отношение на колебаещите се.
Паметта, историята, политическите интереси, неизчистените формули на представителство, неяснотата в общите действия им пречат да се обединят. Все още тежи миналото. Аз съм сигурен, че те накрая ще сключат някакво споразумение за партньорство, че ще имат единни действия – дали ще бъдат организационно обединени, дали ще се превърнат в една партия, не мога да кажа, това е много специфичен въпрос. Сигурен съм, че най-накрая ще има общи действия, общи листи, щабове, кампании и т.н., но за мен е голяма неизвестна кога ще се случи това. Ако се случи непосредствено преди изборите, тогава, когато вече започват да се регистрират самите листи, за мен това е късно и ще е свързано със загуба на гласове.

Организационно обединение между десните и ГЕРБ не може да има

Предизборна коалиция – също. Теоретически е почти невъзможно. ГЕРБ се легитимират като нова партия, която е скъсала със стария политически елит и обединяването със стари фигури би им навредило значително. Още повече, вътре в ГЕРБ тече много голяма динамика, много хора искат да вземат по-предни места в листите и ако тя се яви с коалиционен партньор, това би означавало да му отстъпи избираемо място в листите, което би довело до тежък конфликт вътре в самите структури на ГЕРБ, които са току-що изградени, и всякакви такива спорове биха се изострили. Така че, ГЕРБ твърди, че няма никакъв интерес и това вероятно е така, да прави коалиция. Следизборна коалиция ще направят с този, който е в парламента.
Тези избори ще покажат кой остава над чертата и кой е под нея в дългосрочен план, кой е негативният политически елит и кой е негативният бизнес или кои има голяма вероятност да бъдат хвърлени на лъвовете. Затова очаквам по-изострена политическа борба. Критиката от страна на ЕС на тема корупция, на тема защита от страна на държавните институции на полулегитимни и нелегитимни интереси, на нелегитимни сделки ще се засилва. И този, който спечели изборите и неговите спонсори имат по-голямата вероятност да бъдат припознати от българското обществено мнение и европейските партньори като добрия български бизнес и добрия български политик.

Тези, които не успеят да се защитят парламентарно и политически,най-вероятно ще влязат в кръга на обвинените за корупцията,

за организираната престъпност, за големите неблагополучия на българското общество през последните години. Тазгодишните избори ще начертаят една разделителна линия иголяма част от бизнесмените, които се споменават и полоьително, и неутрално и отрицателно ще останат над чертата, т.е. по-скоро ще бъдат припознати като част от легитимния европейски бизнес.  А онези, които не успеят да се защитят електорално и политически, ще им тегне на врата голямата заплаха да се превърнат в следващите изкупителни жертви. Ето защо подозирам, че изборите ще бъдат доста ожесточени и в тях ще се налеят доста пари.
Напълно е възможно да се появят нови политически формати, защото това е част от самозащитата на българския политически и бизнес елит. В един по-ранен етап, едрият бизнес в България помагаше на всички политически сили и подкрепяше финансово всички партии, само че в различна степен – очакваният победител получаваше повече, а пораженците – по-малко. От известно време

част от бизнеселита реши, че му излиза много по-евтино и стратегически по-изгодно да играе пряко в политиката

Дали това им е по-изгодно, не знам, тъй като те започват да поемат и политически рискове, от което бизнесът им може да пострада. Пример е Христо Ковачки – на предишните избори той бе обвиняван за това, че е пазарувал гласовете на ДПС, а сега, на тези избори вероятно смята да прави същото на своя собствен електорат, но така човек става много уязвим за атака от страна на онези, които до вчера са го поддържали. Затова не могат да се изчислят математически шансовете на движение „Напред”.
Не съм сигурен дали само много пари са достатъчни, за да осигурят парламентарно представителство. Това ще зависи от пакета от мерки, който ще бъде приет за гарантиране на легитимността, независимо от това дали вотът за Еевропарламента и за национален парламент се провеждат заедно или поотделно: пакет от мерки и гаранции за ограничаване купуването на гласове и каквато и да била принуда върху електоралното поведение на българския избирател. Не се говори много за това, но в парламента се обсъждат разни неща. Представители на българската организация „Прозрачност без граници”, която е свързана с Transperancy International, започнаха да правят срещи, да подписват договори, да сключват един пакт между различните политически сили, с който се гарантират нови правила, процедури и легитимност, но дали те ще дадат резултат на следващите избори, не мога да преценя. Трябва да се направи нещо по този въпрос, защото не само провалените проекти и опорочените процедури, свързани с усвояването на европейските фондове, са причина за тежка критика от страна на нашите партньори от Европа Ние търпим критика и за дейността на съдебната система, и честността при провеждане на избори.
Обикновено хората, които развиват тезата, че част от гражданите не са политически представени, имат амбицията да заемат празната ниша и да станат представители на тези граждани. Според мен в момента няма политически непредставени слоеве и групи в нашето общество. По-скоро нараства мнозинството на хората, които

не желаят да намерят политическо представителство,

които да отдадат на доверие, да продадат или подарят своя глас на човек, който да бъде вместо тях в парламента. Това е голям проблем, с дългосрочен характер, това са хора, които не са гласували по 5 пъти подред, които декларират своето недоверие, че за когото и да гласуват, нищо няма да се промени за тях самите, които имат свой скрит, паралелен дневен ред, минаващ отвъд дневния ред на политическите партии в държавата.
Това, че някои хора вече не подкрепят управляващите, а преди са били техни поддръжници, ще доведе до още по-слабо участие на гражданите и в двата вида избори. Това е така, защото, бидейки разединена, опозицията може да внушава критичност, бдителност, но не дава усещането за алтернатива, което означава, че няма и алтернатива, която да привлече разочарованите от управлението хора.
Много е трудно да се каже какви ще бъдат резултатите от изборите. Вероятно БСП няма да успее да излезе извън кръга на твърдите си поддръжници. ДПС ще си получи своите гласове, дали ще бъдат повече зависи от политическата им стратегия, ГЕРБ ще бъде представен в следващия парламент, но по всичко личи, че няма да има мнозинството, което Бойко Борисов желае, “Атака” също ще бъде представена в следващия парламент. Теоретически шанс имат и десните, но в какви пропорции е трудно да се кажа, защото това зависи от политическата формула и стратегия, НДСВ също може да влезе в парламента.
Сега е времето на предизборните коалиции, до края на февруари. Смятам, че след изборите ще има нужда от ново коалиционно управление.