ИНСТИТУЦИОНАЛЕН ХАОС И „КЛИКИ” В ЕС ПО ФИНАНСОВИ И ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКИ ВЪПРОСИ

България, заедно с още три държави, разположени в южната част на Европа – Гърция, Португалия и Испания – се противопоставя на плановете за разпределение на около 5 милиарда евро от Европейския съюз за енергийни и инфраструктурни проекти, стана ясно след срещата на външните министри от ЕС на 23 февруари в Брюксел. Че парите трябва да бъдат похарчени всички са съгласни, но как и къде – съгласие по тези въпроси няма.
Държавите от Западна, Източна и Южна Европа влязоха в открит сблъсък за това по какъв начин да бъдат разпределени и без това доста ограничените пари, които трябва да помогнат на евросъюза да се бори срещу икономическата криза, пише в материал от 24 февруари „Файненшъл Таймс”. Към тежненията на страните-членки се добавя и фактът, че част от парите трябва да отидат за източните съседи и партньори на ЕС – няколко бивши съветски републики, в рамките на инициатива за „източно партньорство”.  
При нерадостните прогнози за свиване на икономиката, комбинирани с обезценяване на валути, огромни търговски дефицити и слабост на банковата система в редица източноевропейски страни, по-богатите държави от Западна Европа се притесняват, че евентуална нестабилност ще се разпростре и върху техните икономики и финансови сектори. И макар че има решимост по въпроса за парите, на срещата на външните министри стана ясно, че

никоя от държавите-членки не е съгласна с разпределението, направено от Европейската комисия.

„Трябва да поработим още, за да достигнем до крайно решение по списъка от проекти. Времето също е от значение”, заяви чешкият вицепремиер по европейските въпроси Александр Вондра. Страната му в момента е ротационен председател на ЕС, но трудно успява да балансира между интересите на по-богатите и по-бедните членове на евросъюза. В предложението на ЕК е записано, че сумата от 5 милиарда евро – излишък в бюджета на ЕС – ще бъде разпределена равномерно между нуждаещите се в евросъюза и извън него (по източната граница).
България, Гърция, Португалия и Испания обаче поведоха южноевропейски хор на несъгласие със списъка от предложени проекти, тъй като смятат, че той е прекалено много фокусиран на изток. Недоволство вече изрази и Германия, която води друга група противници на плана на ЕК. Сред тях са Австрия, Холандия и Великобритания и те всички се противопоставят на идеята парите да бъдат взети от бюджетния излишък на ЕС.

Друга „ябълка на раздора” е сумата от 350 милиона евро, определени като помощ за бившите съветски републики Армения, Азербайджан, Беларус, Молдова и Украйна –

всички част от инициативата „източно партньорство”, чиито формален старт се очаква през май. Не на последно място Франция, с подкрепата на Италия, дърпа чергата към свои проекти в средиземноморския регион, които би трябвало да задълбочат сътрудничеството със Северна Африка и Близкия изток.
„Убедена съм, че помощта от 350 милиона евро ще бъде одобрена”, заяви еврокомисарят по външните отношения Бенита-Фереро Валднер. Много от външните министри в ЕС обаче й опонираха с аргумента, че може да ограничат участието на Беларус в „източното партньорство” ако страната се поддаде на натиска на Русия да признае независимостта на сепаратистките региони Абхазия и Южна Осетия, които все още влизат в състава на Грузия.
Разделянето на ЕС на враждуващи лагери по финансови въпроси се възприема изключително негативно, както от някои от държавите-членки, така и от наблюдателите. „Трябва да призная, че съм крайно разтревожен от институционалния хаос в ЕС. Никога в историята на евросъюза не е имало подобно

противопоставяне на толкова много клики”,

каза финландският външен министър Александър Стуб, цитиран от агенция ДПА.
Задълбочава се и недоволството от постоянния конфликт между чешкото председателство на евросъюза и Франция, която не пропуска по всякакъв повод да „ужили” Прага, че не се справя добре с отговорностите си. Двете държави изостриха тона и във връзка с чешките опасения, че Париж се опитва да налага протекционистични мерки и буквално да изнудва свои фирми да закрият работни места в Централна и Източна Европа, но не и в самата Франция. Конкретният призив дойде от президента Никола Саркози и бе насочен основно към автомобилните производители.
В опит да разсеят напрежението и да опровергаят някои медийни публикации, изострящи конфликта им, външните министри на Чехия и Франция – Карел Шварценберг и Бернар Кушнер – обявиха на 23 февруари, че отсега-нататък ще се срещат редовно и ще изглаждат всякакви различия. „Понякога сме искрено изненадани да открием в пресата, че аз и Карел сме едва ли не на нож. Това изобщо не е вярно”, каза Кушнер. Двамата щели да разговарят поне по два пъти всяка седмица, по всякакви въпроси, обявиха дипломатите.
Дружелюбният тон обаче веднага се изпари щом стана дума за проведената в Берлин на 22 февруари среща на най-богатите държави от ЕС – Великобритания, Франция, Германия, Италия, Холандия и Испания. Форумът трябваше да изработи единна позиция на евросъюза за противодействие на глобалната финансова криза и тази позиция да бъде представена на срещата на Г-20 в Лондон през април (където да се преговаря с държави като САЩ, Канада, Япония, Китай, Индия, Русия и др.).
Берлинската „сгледа” бе критикувана от някои не толкова влиятелни членове в ЕС, които не са съгласни с това да бъдат държани настрана от вземането на такива важни решения. По думите на шведския външен министър Карл Билд поне „шест до осем държави” са изразили недоволство.

Бунтовническата група включва освен Швеция също и Полша, Белгия и Люксембург.

„Не мога да разбера какво толкова бе постигнато на неделната среща в Берлин. Подобно объркване не само подкопава авторитета на по-малките страни-членки на ЕС и на техните членове в ЕК, но дава негативен имидж на целия евросъюз”, категоричен е Билд. Както Bulgaria News вече съобщи Полша предприе своя инициатива в тази насока, като покани лидерите на държави от Централна и Източна Европа да се срещнат отделно на 1 март преди форума на най-високо равнище на ЕС, който започва същия ден.
ДПА коментира, че разделението, демонстрирано на 23 февруари в Брюксел, по време на срещата на външните министри, е очертало трудността на идеята ЕС да остане единен, за да може по-успешно да се справи с икономическата криза – най-тежката от десетилетия насам.