
ПРЕМИЕРЪТ МЕТНА НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР ПАПКИТЕ ЗА ЗАДГРАНИЧНИТЕ ДРУЖЕСТВА

Разследването се точи без резултат през последните 20 години. Синият депутат Лъчезар Тошев „се натегна” пред Императора с удобно парламентарно питане
Венци Михайлов | 28.08.2009 18:29„Още днес ще помоля главния прокурор да започне работа по въпроса свързан с изясняване на състоянието на задграничните дружества и инвестираните държавни средства в чужбина”, обеща министър-председателят Бойко Борисов в първия парламентарен контрол в 41-то Народно събрание (НС) в отговор на депутатския въпрос на Лъчезар Тошев относно политиката на правителството за пълното изясняване на състоянието на задграничните дружества.
Премиерът се обръща към прокуратурата, защото такава проверка й е възложена още през 1992 г.
Това е станало след ревизия на БНБ, възложена от тогавашния министър на финансите Иван Костов. Ревизионният акт за изразходването на средствата е бил внесен в прокуратурата, но по думите на Борисов „явно не са предприети по-нататъшни действия".
Борисов декларира волята на правителството да съдейства на разследващите органи за състоянието на дружествата към момента както и да потърси от прокуратурата информация за проверката, която е правена 1992 година.
„В момента правим специализирани звена - може да се възложи на специализирано звено, което да работи по темата", заяви министър-председателят.
Борисов не скри, че работата ще бъде трудна и защото фактът, че 20 нищо не е направено защото всички са можели, но не са искали или обратното, е красноречив.
„Сега те трябва да спазват определени правила”, каза Борисов. Той разясни, че в дружествата, които са изцяло държавни, се извършва пълен финансов и икономически анализ на дейността.
За съжаление синият депутат
Тошев се представи като шут от парламентарната трибуна
с пожеланието новият премиер да „изрие авгиевия обор на задграничните дружества”.
„Вярвам, че вие ще успеете”, обяви синият депутат.
Питането на Тошев към премиера е по-скоро опит да се „натегнеш пред началството”, отколкото да се свърши ефективна работа. Това го знае и самият депутат след като той от 1996г. активно, но без резултат, се опита да вдигне булото около създаването и дейността на тези дружества. Активността на Тошев се дължи повече на задаване на питане до парламента, отколкото да се направи сериозен опит за парламентарна инициатива. Дори и по време на управлението на СДС не е направен ясен опит въпросът да се реши законодателно. За съжаление през 2009 г. само наивник може да вярва, че в задграничните дружества могат да бъдат открити „мръсни червени пари”.
Фактите от последните два парламента показват, че през 2004 г. икономическият министър Лидия Шулева разсекретява и внася в Народното събрание за запознаване списъка на 311 задгранични дружества, който е изготвен през 1994 г.
Според предоставените тогава документи става ясно, че от тях 128 са били приватизирани от Агенцията за приватизация, 51 са ликвидирани и 2 са недействащи.
През годините след падането на комунизма част от предприятията, които са били регистрирани от БСП в чужбина, са били приватизирани, а останалите са станали смесени - между държавата и частни фирми, е краткият извод от предоставените от Лидия Шулева данни. За това след като Лъчезар Тошев претендира, че е чел тези документи, малко странно е да разчита на късата памет на журналистите и да претопля в пленарна зала проблем, за който е получил отговор.
През годините след падането на комунизма част от предприятията, които са били регистрирани от БСП в чужбина, са били приватизирани, а останалите са станали смесени - между държавата и частни фирми, е краткият извод от предоставените от Лидия Шулева данни. За това след като Лъчезар Тошев претендира, че е чел тези документи, малко странно е да разчита на късата памет на журналистите и да претопля в пленарна зала проблем, за който е получил отговор.
Ако съдим по последните действия на Бойко Борисов въпросът със задграничните дружества няма да има разрешение както се случва през последните 20 години. До следващото питане в парламента.