КУТСУЗЪТ „МАРТЕНС” И ПЪТЯТ КЪМ ПРОВАЛА

„Всички се съгласиха, че Бойко Борисов трябва да бъде следващия премиер на България, няма две мнения по този въпрос. Колкото до другите партии от десноцентристкото пространство, които са около г-н Борисов, надявам се те да намерят своето място в политическото пространство, което той ще създаде”. Тези думи принадлежат на председателя на Европейската народна Партия (ЕНП) Вилфред Мартенс. Той ги изрече през миналата седмица на българска територия.
През 2006 г. между двата тура на президентските избори предшественикът на Мартенс и днешен председател на Европейския парламент Ханс Герт Пьотеринг призова политиците от българската десница да накарат избирателите си да гласуват за „демократичен президент, макар той да е политическия им опонент”. Сиреч да подкрепят Георги Първанов, за да не спечели класиралият се на балотажа Волен Сидеров. Десните политици проявиха здрав разум и не отправиха такива послания към втрещените от европейския лидер свои избиратели. Най-малкото защото нямаше нужда да застават зад Първанов, тъй като той и без това си водеше убедително, както показаха и крайните резултати. Но призивът на Пьотеринг го постави в позицията на крайно неосведомен за реалностите и политическата ситуация в България човек, който се изказа неподготвен. И си самонанесе катастрофален удар по собствения си авторитет не само пред десните политици у нас, които пазят приличие, но и пред десните български избиратели, които нямат никакви нито кариеристични, нито житейски причини да се отнасят с уважение към него.
Изявленията на наследника му на лидерския пост на ЕНП Вилфред Мартенс дават всички основания да се твърди, че той е поел по пътя на предшественика си. Най-малкото защото категоричните му изказвания от последната седмица показват пълно неразбиране на политическите процеси, които протичат у нас като цяло и в десницата в частност. И най-вече, защото

зле прикритото му интересчийство,

свеждащо се до бройката евродепутати, които България ще изпрати в ЕНП, бореща се да повтори мнозинството си и в следващия Европейски парламент, изпразни аргументите му от каквото и да било съдържание и ги превърна в кухи лозунги.
Пред предаването „Панорама” на БНТ Мартенс направи бегъл преглед на възхода и падението на българската десница, стигайки до появата на Симеон Сакскобургготски на роден терен, и обобщи: „И от този момент нататък, започна разделението на партиите от дясноцентристкото пространство. Бяхме обезкуражени. Правих много опити да помогна, идвах няколкократно. Но не се постигна никакво съгласие. И така преди две години се появи движението на Гражданите за европейско развитие на България, с г-н Бойко Борисов”.
Не е ясно какво разбира шефът на ЕНП под въпросното „И така…”, но нашите политически наблюдатели знаят, че не е така. Бойко Борисов не се настани на десния политически терен, защото имаше идеи за управление на държавата, нито дори амбиции да я оглавява под някаква форма, а защото тройната коалиция прекъсна кариерата му на висш полицай. Самият Борисов призна това пред българите в Чикако като посочи ексвътрешния министър Румен Петков за основен виновник за съществуването на ГЕРБ. Именно Петков принуди Борисов да напусне поста на главен секретар на МВР. Ако преди това днешният столичен кмет имаше намерение да прави политическа кариера, той нямаше да се откаже от депутатските си правомощия и да стане градоначалник, защото не кметството, а парламентът е най-висшия терен за правене на политика в чист вид.
По-нататък Мартенс продължи разсъжденията си за ГЕРБ по следния начин: „Първоначално то бе посрещнато със скептицизъм, но много бързо г-н Борисов се наложи като достоен партньор, неговата партия също. Следователно, надеждата, която храним понастоящем, е десницата най-после да се утвърди на предстоящите европейски и парламентарни избори с

един напълно достоен лидер”.

Оставяме настрана въпроса, че доскоро Борисов живя в тежък конфликт със закона, създавайки партия от позицията на кмет, заради което родината даде своя принос към политологическата терминология, въвеждайки понятия като „формален лидери” и „неформален лидер”. Впрочем, законът се промени, но Бойко Борисов си остана със същия неформален статут и в бурята от събития у нас до този момент на никого не му остава време да си зададе въпроса защо това е така. Но въпросът със скептицизма изобщо не е в минало време. И причината за това е, че не само десните избиратели, но и всеки нормален човек трудно се ориентира в крайностите, бележещи биографията на Борисов – от член на БКП до апологет на дясната политика, от охранител до висш полицай в МВР, от мнението му за политиците като за „лайно в целофан” до битността му на политик, от войната му с Иван Костов, когото наричаше Гаргаел, а съпартийците му - смърфове, до перспективата за дясно коалиционно управление след предстоящите парламентарни избори с ДСБ и фразата му в Чикаго "С Иван Костов сме се разбрали".
Всъщност, след изявленията на Борисов в предаването „На четири очи” по Нова телевизия това вече също е под въпрос. На въпроса на водещата дали ще се коалира с други десни партии, ако в парламента има такива, Борисов многозначително подхвърли: „Ще седнем и ще говорим”, а малко преди това възкликна: „Не ми трябват съюзници, кои са тези съюзници?”. На това място всеки би се запитал: какъв е всъщност този човек и какво от всичко, което изрича е вярно? Това е причината за скептицизма, посочен от Мартенс, и Борисов не полага никакви усилия да го разсея.
Същото се отнася и до членството на ГЕРБ в ЕНП, което толкова трогва и насърчава лидера й. „Той е защитник на един от абсолютните критерии за членството в ЕС - правовата държава. У мен буди възхищение начинът, по-който той подкрепя борбата с корупцията и организираната престъпност. Надяваме се той да възстанови доверието във вашата страна в рамките на ЕС”, твърди Мартенс.
Членството на ГЕРБ в ЕНП обаче не се случи заради пристрастията на Борисов към дясната политика, тъй като в България малко хора вярват в тях. Това членство беше

единствената дясна легитимация,

която Борисов получи у нас. Пътят му до ЕНП беше прокаран от хора, принадлежали доскоро към старата българска десница и установили контакти с лидерите на евродесните благодарение на нея. Дори да е съвсем повърхностно запознат с процесите в българската десница, Мартенс би трябвало да знае, че Борисов се раздели с тях по не най-добрия начин, оставяйки горчив привкус от сътрудничеството им у всички – и участници в него, и наблюдатели на събитията. 
Непостоянството на неформалния лидер на ГЕРБ е и причината за набиращите скорост подозрения, че въпреки клетвените му декларации, следизборната ситуация в парламента ще го принуди да се обедини с БСП за общ кабинет. „Г-н Борисов бе изключително ясен. Той каза, че и дума не може да става за преговори за съвместно управление със социалистите. Ние приемаме това и го подкрепяме”, заяви Мартенс. Само че няма как някой да повярва, че лидерът на ЕНП не знае за совалките на собствения си емисар Виченцо Дипаоло, сондиращи общи следизборни действия на социалистите и ГЕРБ, за които призна и евродепутатът от ПЕС Кристиян Вигенин. У нас Мартенс се възползва от неправилно зададения въпрос дали се водят преговори между ЕНП и ПЕС за подобна коалиция след изборите в България и отрече това. Но преговорите се водят, само че не от ЕНП и ПЕС, а от емисари на ЕНП с БСП. А от страна на ГЕРБ в сондажите участва евродепутатката в десницата Румяна Желева.
В същото интервю пред „Панорама” Мартенс се самоопроверга по тази тема. „Кой избра председателя на Европейската комисия (ЕК)? Взаимното съгласие между ЕНП и ПЕС. Нашите две партии избраха г-н Барозу. И нашите две партии подкрепиха и гласуваха доверие на ЕК”, натърти лидерът на евродесницата на въпрос на водещия дали критиките на ЕК към България не са плод на конфликт между дясното мнозинство в ЕС и лявото управление у нас. Значи обединенията са напълно възможни, особено под лозунга „национално отговорно поведение”, зад който вече цял мандат управлява най-безпринципната коалиция, създавана някога у нас – на БСП, ДПС и НДСВ. Лидерите на ЕНП вече имат опит в това отношение с незабравимата си подкрепа за Първанов. Борисов и ГЕРБ също могат да се скрият зад подобна теза, коалирайки се с БСП, тъй като абсолютното мнозинство на която и да било партия в България след парламентарния вот е изключено. Освен че ще се оправдаят, че ако не направят общ кабинет с БСП, страната ще влезе в период на политическа криза, те ще имат и един още по силен и съвсем десняшки аргумент – „иначе тройната коалиция ще се повтори, а това е пагубно за страната”. Мартенс сигурно не знае българската поговорка „Никога не казвай „Хоп!” преди да скочиш”, но би трябвало да знае максимата

„never say never”.

Особено в политиката.
Лидерът на ЕНП би трябвало да знае също така, че не само в България, но и по целия свят не се гледа с добро око на хора, които сменят партньорите си само в името на собствените си интереси. А подобно поведение от страна на жени дори има не много ласкава квалификация, която се използва и за  други области от живота. Въпреки че за политиката да важи максимата „няма вечни приятели, има вечни интереси”. Циничното пренебрежение към старите, а според избирателите им, истинските десни партии в България, демонстрирано от Мартенс, беше доста отблъскващо. Още повече, че самият той несъзнателно или не разказа цялата история на своята изменчива обич и подкрепа към победителите. „Това е дълъг път. Спомням си, че дойдох за първи път в същия дворец на културата през 1991, след избирането на президента Желев. След което присъствахме на изключително важно събитие - победата на Съюза на демократичните сили през 1997, с такива две невероятни личности - г-н Костов и Надежда Михайлова. Дори поисках и получих съгласието на нашите лидери , да се организира среща на върха на Европейската народна партия, именно тук, в същия Дворец на културата, през 2001”, заяви Мартенс пред „Панорама”, пропускайки необяснимо експрезидента Петър Стоянов. И безметежно и грубо ритна доскорошните си приятелства с Желев, със СДС, с ДСБ с фразата: „Те от своя страна ще трябва да преминат бариерата от 4%, но това е техен политически проблем”. Един вид - кучета ги яли.
Очевидно лидерът на евродесницата подсказва как би се отнесъл и към ГЕРБ, ако не оправдае меркантилните му очаквания. Нищо, че сега влезе дори в ролята на

преводач на Бойко Борисов,

прикривайки с политически и държавнически драперии нескопосаните му изказвания по адрес на големи групи български граждани. „Става дума за много искрен, открит човек. Задал си е въпроса: какво ще е нашето икономическо бъдеще със 7,5 милиона българи? А здрава икономическа база е нужна, за да има политика на социална защита. В това се състои същината на речта му”, разтълкува ни Мартенс. Пропускайки деликатно не чак толкова отдавнашните изказвания за Борисов за възродителния процес като за правилен подход, но сгрешена методология. А не би трябвало, защото когато тези две изказвания се насложат, картината за възгледите на Бойко Борисов за отношението към българските граждани става доста мрачна и крайно неевропейска. Като оставим настрана въпроса на какъв език Мартенс е изслушал невчесаните мисли на Борисов, можем да го оправдаем само с това, че не е запознат с другото му изказване, а може би и с част от биографията му в този аспект. Но това си е изцяло него личен проблем.
Докато самият Мартенс започва да се превръща в наш – български проблем. Bulgaria News разказа подробно за дефилетата му в България през годините по повод на следващата стъпка от подкрепата на евродесницата за новите си любимци Борисов и ГЕРБ – гостуването на парламентарната група на ЕНП начело с председателя й Джоузеф Дол и всичките й зам.-председатели в София на 19 и 20 март. И този факт е доста притеснителен именно за ГЕРБ. Защото събитията ясно показват, че подкрепата на Мартенс се е отразявала в точно обратната посока на подкрепяните от него политици и партии и те са губели изборите. Като оставим настрана езическия фатализъм, който би вкарал европееца в категорията „кутсуз човек”, очевидно става дума за слаба информираност за процесите в България, некачествен анализ на събитията и зле премерени действия, които не би трябвало да са характерни за който и да било политически лидер, камо ли на евродесницата. Или може би за друг тип проблеми, заради които спартанците са убивали хората, навършили определена възраст. Разбира се, те не са били прави. Но човечеството сигурно е имало сериозни основания да реши, че след определена възраст хората трябва да се отдават на домашните си грижи. Има специалности и дейности, в които опитът е безценен, а възрастта – най-голямото богатство. Но

политиката е изкуството да се управлява днес

с оглед на утрешния ден и би трябвало да е в ръцете на хора, които ще живеят в него. И които поне не навяват лоши спомени.
Поканата на Бойко Борисов към Мартенс едва ли има друг аргумент, освен търсенето на подкрепа за него и партията му, както си призна самият той в Нова телевизия в неделя. И дори примря от щастие, че я получава толкова щедро, разчитайки, че това ще насърчи българите да му дадат толкова доверие, че той и партията му да управляват самостоятелно страната, както обясни самият той. Странно обаче дали се е запитал защо не получи тази подкрепа, когато се колебаеше дали да се кандидатира за президент на същите онези избори, на които Ханс Герт Пьотеринг призоваваше десницата ни да застане зад Георги Първанов. Тогава Борисов щеше да спечели още на първи тур и да обърне всички обществени нагласи, както стана през 1996 г. с избора на забравяния от Мартенс Петър Стоянов. Мандатът на тройната коалиция щеше да бъде под въпрос. А и тогава, и сега ГЕРБ нямаше да има нужда от никакви сугестични европейски инжекции, за да постигне мнозинство в следващия парламент.
Само че в онзи много важен за България момент и Пьотеринг, и Мартенс деликатно се разсейваха под обтекаемата формулировка за „ненамеса във вътрешните работи на една държава”. Сега европейците нямат такива скруполи. И не защото България вече е член на Европейския съюз и нищо, което се случва в нея, не е само нейна лична работа. А защото партийните им интереси им диктуват тази намеса. Ако познаваха по-добре страната ни, щяха да са чували поговорката на необичаните от Борисов български турци: „Интересът клати феса”, която с днешна дата неслучайно е преформатирана във „Фесът клати интереса”. И щяха да знаят, че печалната историческа съдба на България е плод именно на такива интереси. Ясно е, че те никога няма да изчезнат. Но не е зле политиците, които се канят да управляват държавата ни, да проявяват малко повече далновидност и предпазливост в демонстративното обслужване на чиито и да било интереси, включително и партньорски. Защото това е най-сигурната гаранция, че печелейки чуждото доверие, ще изгубят доверието на българските граждани.