ХОЛАНДИЯ ИСКА НАЛАГАНЕ НА ПРЕДПАЗНА КЛАУЗА НА БЪЛГАРИЯ, А ШВЕЦИЯ - РАЗШИРЯВАНЕ НА НАБЛЮДЕНИЕТО

Европейската комисия да наложи предпазна клауза на България и Румъния в случай, че не се отбелязали съществен напредък в развитието си по глава „Правосъдие и вътрешни работи”. Това е поискал  холандският министър на европейските въпроси Франс Тимерманс в писмо до заместник-председателя на комисията Жак Баро. Други страни членки, водени от следващия председател на ЕС, Швеция, пък предлагат разширяване на наблюдението върху България и Румъния в още няколко области - Шенген, еврофондовете, подготовката за еврозоната и изпълнението на Лисабонската стратегия. Искането на Холандия е сигнал, че важни страни за ЕС като Франция и Великобритания обмислят сериозно да се въведе предпазна клауза за България, заради неспособността на страната да се справи с реформата в съдебната система и ширещата се корупция. Болните теми отново бяха отбелязани от съветника на премиера Станишев бившия френски министър-председател Доминик дьо Вилпен.
Представители на Великобритания, Франция, Швеция, Финландия и Холандия, вече нееднократно пред  Европейска комисия, изразиха тревогата от развитието на двете балкански страни и дори засилиха натиска за активиране на предпазна клауза.
Петте страни искат резултатите от процедурите по проверка на Букурещ и София да бъдат съобщени на страните-членки, а не сложени в чекмеджета, както изглежда иска европейският комисар по въпросите на правосъдието, свободата и сигурността Франко Фратини.
„Ситуацията и в двете страни е плачевна, но имаме впечатлението, че Румъния поне опитва да направи нещо, докато в България не се случва нищо”, заяви преди дни един от дипломатите
Според искането на Амстердам

трябвало да се обмисли активирането на предпазната клауза едновременно с публикуването на докладите за двете най-млади страни-членки на ЕС

В посланието си до Баро с дата 30-ти май, Тимерманс моли за среща с еврокомисаря по въпросите на правосъдието и сигурността, за да бъде специално обсъдено влиянието на евентуални предпазни клаузи върху сътрудничеството с България и Румъния в съдебната област, тъй като правителството на Холандия щяло да продължи да оказва съдействие на двете държави за осъществяване на реформата в тази сфера. Освен това властите на „ниската земя” подкрепяли и идеята за продължаване действието на механизма за сътрудничество и оценка докато бъдат изпълнени всички цели. Такава е и препоръката, отправена от ЕК.
Освен това Еврокомисията ще публикува и нови доклади за управлението на еврофондовете в двете страни за периода от началото на еврочленството до 15 юли тази година. Те вероятно ще бъдат готови по-късно през есента.
В сравнение с останалите доклади на Брюксел, предвиденият за издаване през лятото документ се ще представлява

своеобразна равносметка за постигнатото от страната ни за трите години на членство в Европейския съюз

Последната експертна мисия на ЕК у нас започна в понеделник и ще приключи днес. Това е втората експертна мисия за подготовка на предстоящия доклад. Експертите на ЕК, както и независими прокурори и специалисти по борба с корупцията, вече бяха в София през май. Техните заключения ще залегнат в основата на поредната оценка на Брюксел и ще определят дали Еврокомисията ще наложи на България предпазна клауза в областта на правосъдието - санкция, за която настоява Холандия.
За съжаление началото на сегашната мисия съвпадна с освобождаването от ареста на братя Галеви – двамата са обвиняеми по едно от т.нар. знакови дела, следени от Брюксел. Допълнително масло в огъня наля и тяхното желание да се кандидатират за мажоритарни депутати и по този начин да придобият имунитет. Междувременно Софийският градски съд (СГС) прекрати миналия петък делото срещу единият от тях - Пламен Галев, и го изпрати на окръжния съд в Кюстендил, защото разследваните престъпления били на територията на Дупница. Преди това процесът нарочно беше преместен в София заради съмнения, че върху него може да се влияе. Посещението на евроекспертите в София ще завърши в сряда, когато Висшият съдебен съвет (ВСС) ще избира нов председател на СГС, за който се смята, че ще бъде преизбран близкия до ДПС сегашен председател Светлин Михайлов.
Мисията пристига в момент, в който една от най-обсъжданите теми в България е покупката на гласове по време на изборите. За резултатите от европейските избори „Икономист” коментира, че „свързани с мафията партии са се представили обезпокоително добре в България, въпреки че не спечелили нито едно място”. Британското списание директно насочи вниманието на Брюксел с оценката, че „за съжаление представителите на ЕС, които следят колебливия напредък на България към прозрачно правителство, ще има какво да сложат в следващия си доклад. Лошо е, когато съмнителни типове печелят гласове. Още по-лошо е, когато те са тези, които ги броят".
Онова, което тревожи в най-голяма степен Европа по отношение на България очевидно са неуредиците в съдебната система. Само ден преди оповестяването на новината за поисканата предпазна клауза за нашата държава, правосъдният министър Миглена Тачева убедително заяви, че в поверената й област

има осезаем напредък спрямо времето на изготвяне на последния доклад на ЕК. Този факт щял да си проличи и от предстоящата оценка на Брюксел

Като аргументи Тачева е посочила, че вече има съдилища, които в рамките на един ден приключват наказателни дела. Имало и процедура по атестации и всеки административен ръководител може да бъде отстранен, ако съдът, който му е на подчинение протака делата.
Това становище Тачева изрази при представянето на отчета си за извършеното през двете години, в които заема министерския пост и след среща с европейските експерти. Пред тях Тачева е защитила тезата, че трябва да спрем да пишем допълнителни закони, за да може те да бъдат прилагани. Освен това министърът е застанал зад избора на Веселин Пенгезов за председател на Софийския апелативен съд (САС), който предизвика истински скандал през последните два месеца сред българските юридически среди. Според Тачева магистратът трябва да получи шанс да докаже, че има качества да върши работата си. В случай, че не го направи, Висшият съдебен съвет (ВСС) може да го отзове след 6 месеца.

„Трябва да спрем да говорим с това „не чухме, не видяхме, не разбрахме”,

така министърът коментира факта, че българите посочват поверената й институция за най- корумпирана измежду всички сектори в държавата. Тези данни бяха оповестени в началото на месеца от асоциация „Прозрачност без граници”, представител за България на международната коалиция с идеална цел „Трансперънси Интернешънъл”. 
Миглена Тачева отчете като неуспех в рамките на мандата си неприемането на концепцията за нова наказателна политика и закона за нормативните актове, който е готов, но трябва да бъде внесен в НС от следващия екип на правосъдното министерство.
"Не успяхме да обявим и една обществена поръчка за строеж на затвор“, допълни Тачева.

Общо 20 законопроекта бяха отличени като важни в отчета на правосъдното ведомство

Сред тях са нов Семеен кодекс, два проектозакона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, Закон за изменение и допълнение на закона за специалните разузнавателни средства и други. Готова е и концепцията за нов Наказателен кодекс.
Създаването на регламент за предприемане на специални мерки по отношение на децата със здравословни проблеми, специални нужди или на възраст над 7 години, за които в регистъра няма вписани подходящи осиновяващи също бе сред заслугите, изтъкнати в отчета на Министерството на правосъдието. 35 кандидат-осиновители са заявили желание да осиновят такива деца, а други пет вече имат семейства.
През последните години се наблюдава

тенденция за запазване броя на лишените от свобода,

настанени в затворите и затворническите общежития. За отчетния период в затвора са вкарани общо 8 273души и са освободени 9 114 лица. Екстрадираните престъпници са 31, а помилваните - 93.
В графата „разходи” от отчета си министерството е посочило, че от 2007 г. насам,

за закупуване на сгради за нуждите на съдебната власт и самото ведомство са похарчени 77 074 076 лева

В края на своя мандат министър Тачева разкритикува работата на полицията и прокуратурата. Според нея МВР и държавното обвинение не трябва непрекъснато да сочат законодателството като основната причина за несвършената работа.
"Винаги на някого ще му пречи законът, ако няма желание да си свърши работата. Не приемам някои прокурори да ходят на съдебни заседания с изрезки от вестници в папките с делата", коментира правосъдният министър.