ТАТЯНА ДОНЧЕВА: НДСВ ПРАВИ ЯЛОВИ ОПИТИ ЗА РАЗГРАНИЧАВАНЕ ОТ КОАЛИЦИЯТА

Г-жо Дончева, работата на комисията, която трябваше да направи промените в закона за конфликта на интереси приключи в сряда. Защо все още не го внасяте за разглеждане?

Защото НДСВ отказва да подпише направените промени. Въпреки, че те са поставили въпроса за приемането на този закон на заседанието на тройната коалиция, въпреки в работата на работната група участва министърът по европейските въпроси от първия до последния момент и въпреки че законопроектът е подписан от БСП и ДПС съгласно решенията на тройната коалиция. Подписан е и от Илко Димитров и Елеонора Николова, които също участваха в работата на работната група по поправките. Ние ще ги изчакаме два-три дни, нека помислят.

Какъв е аргументът на НДСВ да не се подписва под промените, каква е драмата им?

Според мен тяхната драма е разграничителна. Поначало те решиха, че това ще ги разграничава от тройната коалиция като особено морални и без да вземат под внимание, че сигурно и на тях им говорят много хора от държавната администрация и местните власти, че в този закон има несъвършенства. Но те смятат, че по този начин могат да извадят политически дивиденти. В частни разговори става ясно, че те разбират несъвършенствата на това, което е сътворено от парламентарната комисия по администрация. Поправките бяха направени много бързо, въпреки упражнения върху нас натиск най-вече от ДСБ и НДСВ, че това било отлагане с цел да се печели време, за да не се поправи нищо реално. Но ние възприехме варианта за бързи поправки, защото законът има някои очевидни несъвършенства, които създават много трудности .

Кои са спорните моменти в закона, които НДСВ отказва да приеме?

Най-големият проблем на закона е философията му, която ние като група депутати, внасящи поправки, сме се постарали не да променим изцяло, защото това е невъзможно, а да смекчим. В закона е проведена философията, че конфликтът на интереси е нещо повсеместно и че не е важно да бъдат пресичани случаите на Батко и Братко, когато те конкретно се появят, а че те трябва да бъдат пресичани като си променим тотално междуличностните отношения в държавата. На много места се говори за конфликт на интереси изобщо – хипотетичен, предполагаем, евентуален. Според нас това е сбъркана философия. Давам пример: не е проблем, че братът на Веселин Георгиев има строителна фирма. Проблемът е, че братът на Веселин Георгиев кандидатства със своята строителна фирма за строителни поръчки и пари по фондове. Ако той не кандидатстваше, неговата фирма няма значение за държавата, няма защо това да бъде регулирано с и без декларации, с и без забрани бизнеса на брата на Веселин Георгиев. Когато обаче въведем ограничения за много широк кръг лица така, както са изписани тези 25 пункта, особено за най-широко участие на всякакви хора от държавната администрация, извършващи всякаква работа в държавната администрация, за общински съветници, които по дефиниция си изкарват хляба на друго място, ние правим нещо, което е напълно противоречащо на живота.

Дайте пример за подобно противоречие?

Не случайно се появиха и първите хумористични интерпретации. В Разград има един вестник, в който един доблестен гражданин е поискал в неговия вестник да се констатира конфликт на интереси с 25 лица, свързани с общината в Разград. Те започват с кмета, заместниците му и общинските съветници и завършват с директорката на детската градина, директорката на ученическата спортна школа и директора на ученическите столове. Всички са свързани лица по много прост механизъм, който обаче намира приложение в закона за конфликт на интереси. Част от общинските съветници и кметската управа са членове на управата на различни неправителствени организации – градски спортни клубове, читалища, училищни настоятелства и т.н. Но спортните клубове се помещават в общински помещения, а това означава, че те са получени с решение на Общинския съвет. Понякога общинските управи дават и по някой лев на тези клубове, защото това е общоприето, напълно нормално и дори полезно. Но това е конфликт на интереси, защото или кметът, или някой от заместниците му, или общинските съветници са членове на съответните управителни съвети и точно затова са техни членове – за да помагат и за да имат ясни отношения между общината, управата, нейните имоти и гражданите, които желаят да упражняват спортове. Шефката ученическата спортна школа се назначава със заповед на кмета без конкурс и тя е вид ръководител, но междувременно е и в управата на два спортни клуба и това вече е конфликт на интереси. Там има дори и следния случай: кметът назначил в една дирекция за общинска служителка сестрата на първата си жена. Това е „тежко” нарушение, макар всъщност да не се коментира какви са неговите отношения с нея. Но така или иначе тези хора трябва да бъдат отстранени от длъжност според закона. На практика това е цялата управа в един областен център. То това явление е повсеместно.
Аз получих упреци от моите колеги от НДСВ как си позволявам да обърна този закон с хастара навън заради кмета на Трявна. Наистина има двама кмета на Трявна – избран с подкрепата на левицата, и на Свищов – избран с подкрепата на десницата, включително и на ДСБ, които са заварили съпругите си общински служителки. Те работят там от 30 години, не са заместници, не са директори на дирекции, те са чиновници, счетоводителки. Но сега по закона за конфликта на интереси трябва да напуснат, защото имало свързани лица. Това е вярно, но то се отнася не само за съпругите, а и за всички, които са свързани лице – до първи братовчеди, братята и сестрите на съпруга, на другия съпруг, който е публична личност, с които той е в политически и икономически отношения. Т.е., ако случайно се намерят две лица от една партия в една общинска управа и единият от тях я ръководи, това вече е конфликт на интереси. Разбирам, че става дума за драма и в Министерството на образованието, където има малки населени места, в които се оказва, че има двама учители с висше образование, те са съпрузи, а единият е директор. Значи единият трябва да напусне. Признавам си, че тези житейски нарушения на закона силно ме смутиха. Толкова силно ме смутиха, че бях готова да понеса всякакви упреци на медиите, цял ураганен огън, който се изсипа отгоре ми, но тъй като не ми е за пръв път, го приемам нормално.

И все пак какво не хареса НДСВ от промените?

На НДСВ първо не му харесва, че има някаква промяна и че някой дискутира дали това, което сме приели е умно или глупаво. Ние може да сме се похвалили по целия свят, че с това наше творение ще кандидатстваме за Нобелова награда за литература, но има в законодателната дейност има и известно здравомислие. Най-големият противник на внасянето на тези проблеми е Олимпи Кътев. Проблемът на НДСВ е екзистенциален, а на Олимпи Кътев му е личен, защото в една от поправките сме предложили постоянна парламентарна комисия да осъществява контрола върху тази дейност, защото на тази парламентарна институция е възложено да установява конфликти на интереси на президента и вицепрезидента, на съдиите от КС, на народните представители, на целия Министерски съвет, на омбудсмана, на членовете на ВСС, на ръководителите на върховните съдилища, на инспектората, на ръководителите на Сметната палата, на БНБ, на НАП. И какъв трябва да бъде статутът на онзи орган, който упражнява контрол върху тези дейности и може да започне процедура, да се рови в сметки, в отношения, в бизнес, в имущество. Ако този орган няма достатъчно висок статут, как ще върши всичко това? А досега Олимпи Кътев е председател на подкомисия и смята, че за оставащите два месеца някой ще вземе да го смени и да му изземе правомощията, а не съобразява, че ако този закон се приеме до края на март, ще има възможност до края на април да се декларира всичко.

Какво ще предприемете за по-бързото внасяне на закона?

Ние чакаме НДСВ вече два дни и то при положение, че от първия момент в работата ни участва министър Грънчарова и на последното събиране бяха и тя, и Олимпи Кътев, че това са промени, одобрени от министър Грънчарова и че те са поставили въпроса за този закон на съвета на коалицията. До този момент обясняваха на медиите, че тяхната работа е да се бърза много. Но ние държим закона от сряда. В сряда те поставиха три въпроса, с които ние се съобразихме, не защото смятаме, че доводите им са аргументирани, а за да има мир и НДСВ да даде подкрепата си. Но всеки ден се вади нещо ново.

Докога смятате да чакате подписите на НДСВ?

Според мен в понеделник или вторник трябва да внесем законопроекта, за да може другата седмица да си тръгне по реда. Но е необяснимо, защо първо много бързаха, а после първо се опитаха да не участват в писането на поправките, а сега не искат да ги подпишат. Това са просто ялови опити за разграничаване от коалицията. В течение на две-три седмици ние търпяхме упреци, които бяха съвършено безпочвени и ги отправяха хора, които знаят, че по закона се работи и той има несъвършенства, които засягат и самите тях, но това не може да продължи повече. Разбира се, аз ще се съобразя с мнението на ръководителя на нашата партия и на коалицията. Но внасянето на закона може да стане и без техните подписи.

ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНА ЗА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ, ОБЯСНЕНИ ОТ ТАТЯНА ДОНЧЕВА

Голямата философия на закона, която смятаме за погрешна, не може да бъде променена. Не е реалистично за кратко време един нормативен акт да бъде генерално поправен по посока на философията му. Нашите поправки са в 19 параграфа и обхващат следните моменти:
Вкарваме едно омекотяване на няколко текста, които създават забрани в кръга на лицата, за които той се отнася:

1. Добавили сме кметовете на кметства, защото няма логика да бъдат изключени, но същевременно точката за служителите във всички администрации сме омекотили като сме предложили това да се отнася за служителите, изпълняващи действия по разпореждане, регулиране, управление или контрол. Това са лица, които имат отношение към действията на разпореждане на съответната администрация – общински, държавни, на министерствата, на съдебната власт. Ако лицата нямат отношение към разпореждането, регулирането и управлението, те нямат дори косвено отношение към парите и към разпоредителните сделки. В такъв случай няма защо и от какво някой да се притеснява за конфликт на интереси.

2. По отношение на забраните при изпълнение на публична длъжност. Съществуващият в закона чл.8 предвиждаше лицето, заемащо публична длъжност, да няма право да сключва договори и да извършва други дейности в частен интерес. Но всеки от тези лица има две битности – едната на публична длъжност и другата на частно лице. То няма как да бъде изключено от гражданската му битност като се започне от кафенето и се стигне до гражданския му брак. Добавили сме, че става дума за това да няма право при изпълнение на правомощията или задълженията си по служба да извършва друга дейност в частен интерес, за да поясним нещата.

3. Правата по разпореждане в чл. 9, които изключително изчерпателно изброяват в интерес на кого не бива да действат лицата – на юридически лица с нестопанска цел, на търговски дружества и кооперации, на свързани с него лица и т.н., сме ги сложили под една шапка – няма право да извършва всички тези разпоредителни действия в частен интерес.

4. По отношение на рекламната дейност – кметовете обикновено са на снимка в брошурите на техните общини. За министрите, ако са спонсорирали някаква дейност или ако я ръководят, да речем: пояснителни брошури за използване на еврофондовете, и където има снимки и на самите министри, и за определени висши администратори, които се занимават с този вид дейност, според забраната на чл. 11 излиза, че те са използвали служебното си положение, за да се рекламират. Затова сме уточнили, че става дума за търговска реклама.

5. Действията за предотвратяване на конфликт на интереси. Искаме, лицето, заемащо публична дейност, да се отстранява от изпълнението на задълженията си по служба не, когато е подало декларация, а когато има частен интерес по конкретен повод. Т.е., когато дойде строителната фирма, която обслужва адвоката общински съветник, той да е длъжен да уведоми за това със съответните последици на закона – да няма право да участва в гласуването и т.н. По същия начин сме омекотили и двете алинеи на същия член 19 – че става дума за задължения за отстраняване при изпълнение на конкретно задължение по служба или от самото лице, или от органа, който е негов ръководител, когато се констатира частен интерес по конкретен повод, било заявено от самото лице, заемащо публична длъжност, било познато от неговия началник. Смятам, че това е разумно, човешко и нормално.

6. Другата съществена поправка е за установяването на конфликт на интереси. Досега по отношение на кметовете и общинските съветници е възприето законодателно решение да има комисия в съвета, която да прави проверката на самия съвет и Общинският съвет с мнозинство на гласовете да решава дали има или няма конфликт на интереси и трябва ли да бъде отстранен съответния кмет или общински съветник. Това е съществена слабост на закона, защото създава възможност за безпринципна дестабилизация на местните власти. Първо, има много голям риск от политически причини за възможността да бъде решено кога има и няма конфрикт на интереси. При нашите фрагментирани общински съвети, където темата за корупцията е твърде актуална, ние създаваме едно допълнително основание да започнат да се свалят преди края на мандата кметове, съветници и кой ли не. Смятам, че това нито е целта на закона, нито целта на обществото. На практика така един пряк избор ще бъде подменен през задната врата. Затова сме предложили нов вариант: съответният административен съд да бъде органът, който констатира дали има или няма конфликт на интереси по доклад на комисията. Това е аналогично решение на уреденото в закона решение на други категории държавни служители – президент, вицепрезидент, омбутсмани, министър-председатели, членове на Министерски съвет, председатели на Върховния съд и ВАС и главния прокурор, шефовете на БНБ, на Сметната палата и т.н. Мислим, че това е по-разумно решение.

7. Прецезирали сме лицата, които могат да движат производството. Защото досега употребеното понятие „заинтересовани лица” могат да създават впечатление, че едва ли не всеки жалбоподател, всеки, претендиращ, че има някакъв интерес може да движи производство. Това не бива да се допуска. Представете си един служител в държавна институция, който има отношение към някакви търгови поръчки дори и еднократни. Всеки един от загубилите, освен обжалването на участието си в търга, което е законодателно уредено, ще започне да се занимава с атакуване на всички членове на комисията по закона за конфликт на интереси до безкрайност. Освен това държавните служители, които вземат решение, трябва да бъдат защитени по някакъв разумен начин. В производството е добре да участва онова лице, за което процедурата се отнася, и прокурорът е в правото си да поддържа или не доклада, да обжалва и т.н. Но тава са страните по делото, които предлагаме да се конституират.

8. При последиците от установяване на конфликт на интереси сме предложили конфликтът на интереси да бъде допълнително основание за освобождаването от длъжност, а не едно самостоятелно производство, което се движи извън онова, което специалните закони предвиждат. Затова предлагаме процедурите да се движат по съответния специален закон. Ако се иска освобождаване на общински съветник или кмет – по закона за местното самооуправление, ако става дума за служител с трудов договор – по Кодекса на труда, ако става дума за държавен служител – по закона за държавната администрация, за държавния служител и т.н., ако става дума за други длъжностни лица, които са ръководители на съответни институции, те си имат процедура по назначаване и по освобождаване.

9. В закона беше предвидено възнаграждението, получено за периода, в който има конфликт на интереси, да бъде отнемано. Смятам, че това е нередно. Възнаграждението е заплащане за положен труд. Щом трудът е положен, значи възнаграждението се дължи. Ако има други облаги, те могат да бъдат отнемани, но това е друг въпрос.

10. Свързаните лица по дефиницията пораждат сериозен проблем. Затова вместо „отношения” сме предложили „зависимости”, защото думата „зависимости” е нещо малко по-различно и предполага доказване.

11. Предлагаме промяна в текста на декларацията във връзка с това, което сме пипнали в първите части на закона. Досега декларацията в първите си три точки беше аналогична на декларацията в Сметната палата. Мислихме и върху идеята да си останем с декларацията в Сметната палата, а пък институциите, създадени за контрол на конфликта на интереси, да могат да ползват базата данни на Сметната палата. Но накрая се спряхме на решението за една корекция в декларацията. Точките, които касаят декларирането на абстрактни конфликти. Ето формулировките, използвани в досегашната декларация. Има сключени договори с юридически лица, които биха се оказали облагодетелствани от актове и действия при изпълнение на правомощията по служба. Не може да има „биха се оказали”, а „които се оказват”, ако се постанови конкретен акт, защото трябва да сме изправени пред конкретен конфликт.

Има такава точка: „Друга информация за частен интерес. Посочва се всяка друга информация, която лицето сметне за необходимо”. И зад всичко това стои наказателна отговорност по чл. 313. Тук има едно голямо неразбиране за какво е декларацията по член 313 от НК. Това по принцип е една правна фигура, която се използва, когато трябва да се разтовари държавната администрация от издаването на служебни бележки. Тогава сам декларираш неща, които са абсолютно, ноторно ясни и носиш наказателна отговорност, ако са неверни. Но наказателната отговорност по чл. 313 не може да се вменява за всяка декларация, която някои закони изискват.

Има например такава формулировка: „Декларирани свързани с мен лица по смисъла на параграф 1 от Допълнителните разпоредби, дейността на които би довела до възникване на конфликт на интереси”. Всичко е в условно наклонение, приема се, че всякаква активност на свързаните лица трябва да бъде декларирана, а ако бъде декларирана невярно, лицето носи наказателна отговорност. Но същевременно колко души от вашите читатели биха казали каква е истинската активност на техните роднини до първи братовчеди и роднините на съпрузите им. Има хора, които не общуват, има хора, които са в лоши отношения, има хора, които са в добри отношения, но не знаят за тези дейности. Освен това не е достатъчно само твоят първи братовчед да има някакъв бизнес – например за поставяне на дограми, а пък ти да си съдебен администратор на съдебната палата на Варна и като такъв да предположиш, че по дефиниция може да ти се наложи да сменяш дограмите там и ти да се съобразиш, че това е бизнесът на твоя братовчед.

Няма задоволителен отговор какво да декларират хората, които са имали консултантски бизнес преди да са встъпили в длъжност, защото със закона им слагаме ограничения в места, където са били една година преди постъпването си на длъжност, за това как да си приключат отношенията и как да ги поддържат. Те нямат право да сключват договори с тези места, където са били. Когато поставяш такова изискване, трябва да знаеш какво искаш от човека с много договори. Какво да ти декларира един общински съветник, адвокат, данъчен консултант или собственик на счетоводна къща – може би всичките си клиенти? Очевидно трябва да го направи, защото има с тях някакви договори.