МАЛКИТЕ ПАРТИИ ЛИКВИДИРАХА ГОЛЕМИТЕ ИДЕИ ЗА НОВИТЕ МЕСИИ В ПОЛИТИКАТА

Накратко: МАЛКИТЕ ПАРТИИ ЛИКВИДИРАХА ГОЛЕМИТЕ ИДЕИ ЗА НОВИТЕ МЕСИИ В ПОЛИТИКАТА
Снимка: dnevnik.bg/ Странните сдружавания на стари познайници в кулоарната лаборатория на политиката развенчаха мита за нови лица и нови спасители на държавата.

През последните 7 дни се разбра, че претендентите за спасители на държавата от кризата и нацията от неевропейските й съдбини не се интересуват от нищо друго, освен от собственото си оцеляване по етажите на властта

Ива Николова | 15.06.2009 13:01

След като в течение на два месеца българинът се пита „Имат ли звездите сърце?”, от един месец насам си задава въпроса „Имат ли политиците акъл?” Седмицата между изборите за Европейски парламент и старта на кампанията за 41 Народно събрание показа остър недостиг на здрав разум у доста от претендентите за доверието на хората, които напират да защитават интересите им и да отстояват правата им. И развенча поредица от митове, които дефилират неудържимо и шумно по медийния подиум, но в действителност се оказа, че не се ползват с почти никаква популярност сред широкото гражданство. А пътьом стана ясно, че въпросните нови партийни колекции, които се представяха като prêt-à-porter, не само не са готови за носене от обществото, но дори все още са в състояние на смътна скица, надраскана на ресторантска салфетка след петата чаша твърд алкохол.
Движенията, които група партии и лидерите им извършиха само през последните седем дни, окончателно затвърдиха впечатлението, че

 

претендентите за спасители на държавата от кризата и нацията от неевропейските й съдбини, не се интересуват от нищо друго, освен от собствените си позиции по етажите на властта

 

без оглед на каквито и да било принципи и лично достойнство. И че посланията, които отправят към хората, не само трябва да бъдат подлагани на съмнения, а просто да се разбират обратно на смисъла, в който са изричани.
А когато хората чуя някъде по новините гръм на шампанско по случай основаването на поредния нов „проект за България”, както напоследък кой знае защо е модерно да се нарича политиката, просто да си запушват ушите и да превключват на друг канал. Защото колкото и да е добронамерен човек към новите политически формирования и колкото и да жадува за нови лица на управленския терен, след шеметните съвкупления, предлагания и смени на партньори, които през последните дни развихриха претендентите за подобно олицетворение, на широкото гражданство не му остава нищо друго, освен да упражни натиск върху телевизиите да излъчват политическите новини след 23.30 часа, когато децата са си легнали, защото подлагат на риск доброто им възпитание и рушат общоприетите нрави в обществото.
Още повече, че на тези избори информацията за новосъздадени политически формации плавно прелива към криминалните новини за кандидат-депутати, които лежат в арестите с тежки обвинения в престъпна дейност, като т.нар. братя Галеви, баща и син Данови или незабравимия и очевидно неизтребим в политиката Александър Томов. Просто не е ясно защо за някой цинизъм, изречен в ефир, глобяват телевизиите, дори и да сложат червена точка, а този политически разврат се излъчва безнаказано в централните емисии.
Екшънът, който разиграха няколко дребни наглед и трудноизмерими електорално партии, както показа евровотът, е труден за обозрение, но все пак си струва да бъде проследен, защото

 

най-новата ни история не помни такива хаотични движения в политическото пространство от времената на приснопаметния Координационен съвет на СДС,

 

който приключи бурната си и може би точно затова кратка история през февруари 1997 г., когато сините станаха партия.
От 7 юни, когато се проведоха изборите за Европейски парламент, до 13 юни, когато приключи регистрацията на листите на партиите, участващи във вота за 41 Народно събрание:
- позициите си смениха 6 партии;
- една от тях се отказа от участие в националния вот;
- една коалиция се разпадна;
- една се създаде и регистрира в ЦИК, но няма да участва в парламентарния вот като такава;
- 4 партии решиха да се явят под шапката на една, без да фигурират с имената си на коалиционен принцип с нея;
- още една партия се вля в друга коалиция, също без да е вписана в нея;
- а отделни бивши партийци и предишни и досегашни депутати влязоха тук и там в листите на различни партии в лично качество.
Преведена на езика на конкретиката тази статистика означава следното: само ден след евровота,

 


от неуспешно представилата се коалиция „Напред”, в която влизаха ВМРО, „Гергьвден”, Земеделски народен съюз (ЗНС) на Стефан Личев и Европейска народна партия (ЕНП) на Мария Капон, излезе една от основоположничките й – ЗНС.

 

Тя се обедини с останалият без партията си със сакралната абревиатура БЗНС Георги Пинчев в Земеделски съюз и се регистрира за самостоятелно участие в ЦИК. Преди два месеца Пинчев напусна ОДС и участваше в създаването на новата парламентарна група около Яне Янев и неговата партия „Ред, законност и справедливост” (РЗС) и на евровота като че ли подкрепяше него.
Почти веднага след ЗНС, ВМРО заяви, че също напуска „Напред”, регистрира се за самостоятелно участие в ЦИК и отиде на преговори с ЛИДЕР, която пък излезе от същата коалиция „Напред” преди евровота и прибра безпризорното „Ново време” под вънкашност чужда и без никакво име, а само чрез лицата му в листите си. Седмици преди това нововремецът Емил Кошлуков проведе преговори и обяви, че партията му става част от Синята коалиция.
Часове след като обясни, че „Напред” продължава макар и в стеснен състав, ЕНП в крайна сметка също заяви, че излиза от коалицията и че ще преговаря с дясно-центристки формации за по-нататъшно участие в изборите като в един-два междинни часове дори твърдеше, че може изобщо да се откаже от тази перспектива.

 

Останалата в горда самота партия „Гергьовден” направи няколко захода към по-големите обединения вдясно и в крайна сметка обяви, че се отказва от предизборната борба за 41-я парламент,

 

призовавайки привържениците си да подкрепят Синята коалиция. Никой не последва примера й, но в общата гмеж Любен Дилов като че ли запази най-достойно лице поне от гледна точка на привидността.
Така след кратко съществуване от около два месеца коалиция „Напред” се разпадна окончателно и както не стана ясно на какъв принцип се създаде, тъй и не се разбра какви принципи я разрушиха. Защото в случая очевидно не става дума за никакви принципи, а просто за скован набързо спасителен сал от подръчни материали – сиреч, партии, за преодоляване на предизборни бариери. Нещо, което лъсна, още когато другата й основоположничка – ЛИДЕР, излезе от нея в момента, в който над коалициите надвисна опасността от 8-процентен праг за влизане в парламента. 
Ден след като „Напред” се спомина стана ясно, че към Синята коалиция се е присъединила Българска нова демокрация (БНД), която се яви самостоятелно на евровота. Но пък нейният доскорошен зам.-председател Борислав Великов, който подаде оставка от поста си след провала на изборите за Брюксел, стана мажоритарен кандидат на ЛИДЕР

 


заедно с нововремци, които навремето напуснаха НДСВ именно заради скандалите си с т.нар. „панайотки” от БНД, към които принадлежи и Великов.

 


В същия ден – 13 юни, когато в 17.00 часа изтичаше срока за регистрация на листите на партиите и коалициите за участие в националния вот, ВМРО се присъедини към РЗС. 24 часа по-късно до Яне Янев, както и в листите на партията му се наредиха лидерите и представители на двете регистрирани отделно земеделски партии и ЕНП.
Освен тях, забравил за изявленията си от преди две седмици, че РЗС отива сама на националните избори, Яне Янев вкара в листите си трима от четиримата първо напуснали парламентарната група на СДС, а сетне и изключени от СДС за компрометиращи действия спрямо партията в периода на предизборната борба Марио Тагарински, Димитър Димитров и Димитър Йорданов, преди десетина месеца гласували за изключването на Янев от ОДС. Както и върлият поборник срещу съдебната регистрация на СДС и лидера му Мартин Димитров - Николай Гацев.
Случайно или не се оказа, че за мажоритарно доверие във Велико Търново ще се бори адаш на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов, който също се явява като мажоритарен кандидат в този град. Паметливи си спомнят, че заради подобно съвпадение едно мнимо НДСВ отне над 2% от избирателите на истинската партия на Симеон Сакскобургготски през 2001 г.

 


Янев за втори път се шегува по този начин с неформалния лидер на ГЕРБ.

 

През 2006 г., малко преди столичният кмет да основе партията си и преди да обяви името й, за което се очакваше, че ще включва думи като „ред, законност, сигурност, справедливост”, Яне Янев му изпрати съдебно решение за регистрацията на своята партия „Ред, законност и справедливост”. И буквално го вбеси с посегателството над понятия, върху които той смяташе, че има моралното право да фигурират в названието на неговата политическа сила.  
Яне Янев обяви сегашния състав на листите си със заявката, че в следващия парламент ще работи за съставянето на дясно правителство заедно с ГЕРБ и Синята коалиция. Макар да не е много ясно как ще стане това с Гацев и сие на сърце и адаша на Цветанов начело. Не е ясно и какво се случи с

 

гръмките прокламации на лидера на РЗС, че в неговите листи няма да влизат стари лица, обвързани с досегашните корумпирани управления.

 

Самият Яне Янев е ходещо отрицание на заявлението си, тъй като е в политиката от 20 години в различни партии. А присъствието на Марио Тагарински в листите му може би е подадена ръка към Синята коалиция като официално признание, че единствено управлението на Иван Костов, в чиито кабинет Тагарински беше министър, не е корумпирано. Макар че дори и този символичен жест едва ли ще разтопи ледовете между него и лидера на ДСБ, както и между Гацев и Мартин Димитров.
Не е ясно и как с едната ръка се подписват дарения или сметки за безбройни билбордове в цялата страна, а с другата ръка – меморандума за операция „Чисти ръце” на Мария Капон. Както и не е ясно дали един такъв подпис прави ръцете чисти и дали чрез него всички, строени под шапката на РЗС, прочистват, ако не джобовете, то поне намеренията си оттук нататък.

 

Някъде изчезнаха гръмките понятия, използвани от тези политици като „нов проект”, „успешна коалиция”, „партиите с гражданско лице”, „сестринските партии от ЕНП”, „истинска десница”.

 

Да не говорим за земеделските неволи, които, гарнирани с английския консерватизъм, задминаха дори и либералните тежнения на избирателите на Ахмед Доган, особено на онези, които идват да гласуват за него с автобусите, както и на мургавите ни сънародници, на които преди изборите за пръв път им издават лични карти под строй след като са превалили 30 и 40-годишна възраст. 
Не е ясно и каква стабилност на коалиционен партньор на ГЕРБ и Синята коалиция би могъл да предложи Янев, пък и който и да било на негово място, с новата си парламентарна група, ако влезе в следващия парламент като се има предвид склонността на тези хора да сменят ориентацията си по няколко пъти през един мандат и да препускат от партия на партия, да речем, по зова на сърцето си. Самият Янев би трябвало да се чувства доста застрашен, вкарвайки тази разнолика компания в парламента, защото

 

не е изключено както напуснаха своите групи, за да отидат при него, част от тези хора в бъдеще да напуснат и него, за да отидат при други.

 

Още повече, че непредвидимостта в политиката е почти толкова неприемлива за околните и за обществото, колкото и корупцията. А ако нещо може да се каже със сигурност за тези политически сили, това е, че те са абсолютно непредвидими като позиции и като последователност. Това сочат фактите от разбора на понятието, определяно от социалните антрополози като „хигиена на общуване”.        
Всъщност, цялата тази политическа аритметика може да е интересна единствено на ресорните журналисти и на семействата на споменатите политически туристи от последните месеци. И техните движения щяха да са много смешни, ако те не бяха извършили един голям грях към цялото общество. Повечето от тези хора създаваха формациите си или се местеха от една посока в друга с бодрите възгласи, че полагат ново начало, от което хората се нуждаят, за да възвърнат доверието си в политиците и партиите, че залагат на нови лица, под които тъй и не стана ясно кого разбират, защото старите са се износили и трябва да отидат в историята, разчиствайки терена за младото поколение. Те говореха всичко това от името на гражданите, разделяха се и се сдружаваха пак от тяхно име, даваха рецепти и предлагаха оценки все от тяхно име.
Но се оказа, че

 

дори и да са искали нещо такова, хората не го разпознаха нито в тях, нито в думите им, нито в действията им.

 

И докато наблюдават днешното стълпотворение от нови политически формации и комбинации, сигурно си казват: господи, ние ли криво ти се молихме, ти ли криво ни разбра?! Така или иначе, като гледаме сегашното състояние на политическите сили извън основните три – БСП, Синята коалиция, която всъщност е бившето СДС, и ДПС, останалите дълбоко и необратимо компрометираха идеята за спонтанното раждане на партии от нищото, което често се представя като гражданско общество, или от личните амбиции и реваншистките настроения на определени хора. Дори и да надигнат някаква вълна в морето от страсти около всички избори, те не могат да направят нищо друго, освен да отмият изпълзели на пясъка рачета и полепнали по скалите водорасли. И заедно с тях да се стекат обратно във водната маса, отнасяйки със себе си поредната излъгана надежда на гражданството. 
Затова каквито и кахърни заключения да правя днес наблюдателите за раздробеното политическо пространство, за изчерпаното доверие към политическия елит и за крехките мнозинства, вещаещи политически кризи,

 

на България отдавна не й се е случвало нищо толкова хубаво, както тези избори.

 

Те показват, че след 20 години българското общество е политически зряло и вразумено, че хората, които решават авантюристично на принципа „каква я мислихме, а каква стана” ще намаляват все повече, а политиците, които действат на принципа „искахме да стане по-добре, а то стана както винаги” ще оредяват. И онези, които избират на принципа „ела зло, че без теб по-зло”, ще престанат да експериментират със съдбата на всички ни.
И не е вярно, че ако има по-малко партии и по-малко доморасли новатори още по-малко хора ще се интересуват от политика и избори. Напротив, ще станат повече, защото едва тогава в играта ще могат да се въведат правила. И политиката ще престане да се възприема като място за скучаещи домакини, нереализирани мъже и хора със съмнителни способности и бизнес, а като престижна позиция за избрани. Защото както и да звучи на народняците, в крайна сметка древните философи не случайно са си задавали въпроса:

 

„Защо трябва да решава мнозинството, когато умните хора са малцинство?”.

 

Както е известно, демокрацията е диктат на мнозинството за правото на едно малцинство да го управлява. И от тази гледна точка тя наистина победи. На тези избори претендентите за нови лица, нови партии, нов морал и нови проекти в политиката, заченати в порочни връзки и родени преждевременно в лабораторни условия, бяха мнозинство. Дали от мъдрост или заради непостижимите им за здравия разум, за да не кажем неприлични движения, хората ги оставиха в малцинство.
Трудно е да се каже как след всичко това биха имали очи да твърдят, че са изразители на някакви всеобщи стремежи и желания и на чисти помисли. Макар че за политици с такова публично поведение, пък и по правило, това едва ли е проблем. Но фактът, че гражданите посочиха този проблем като дълбоко личен за самите му носители, изглежда доста оптимистично. Защото беше крайно време да стане ясно, че нито улицата, нито кулоарните експерименти могат да родят лидерите на една държава и едно общество. И че политиката не е нито брокерска сделка, нито проект, а дълъг и мъчителен процес на израстване и реализация въз основа на дълготрайни принципи и идеи и постоянство в тяхното отстояване. Дори и в нашия прагматичен свят.

  

Прочети още...

ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ: ВМЕСТО ЕВРОПЕЙСКА СОЛИДАРНОСТ, БЪЛГАРИЯ ПОЛУЧАВА ЦИНИЗЪМ! ПАРЛАМЕНТЪТ СЕ СЪБИРА ИЗВЪНРЕДНО ДНЕС – РАЗГЛЕЖДАТ УДЪЛЖАВАНЕТО НА БЮДЖЕТА ПП Е ПРЕД ФАЛИТ: ПОХАРЧИЛИ НАД 1 МЛН. ЛЕВА ЗА НЕГАТИВНА КАМПАНИЯ СРЕЩУ ГЕРБ. ТЪРСЯТ НОВИ ДАРИТЕЛИ СЛЕД ОТТЕГЛЯНЕТО НА НИКОЛАЙ СЪБЕВ ТОМА БИКОВ: РЕШЕНИЕ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА В МОМЕНТА НЕ БИ МОГЛО ДА СЕ НАМЕРИ БЕЗ УЧАСТИЕТО НА "ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ"  НИНОВА ЗА ДБ И ПП: ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНА ПАРАВАНЪТ ИМ НА ПРОЕВРОПЕЙСКИ И СОЦИАЛНИ ПАРТИИ, ОСТАНАХА ИМ САМО МАШИНИТЕ И ФЛАШКИТЕ БОЙКО БОРИСОВ: НАЙ-ЛОШОТО Е СЛУЖЕБНО ПРАВИТЕЛСТВО ПО ВРЕМЕ НА ПОДГОТОВКА ЗА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА ДЕМЕРДЖИЕВ: РАЗСЛЕДВАНИЯ ЗА КОРУПЦИЯ СРЕЩУ ЛИДЕРИ НА ПАРТИИ НАПРЕДВАТ

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 1.745 sec
Memory: 5.35 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 123
Total SQL time: 1.714 sec
Slowest SQL query time: 1.042 sec
Slowest SQL query:
UPDATE bn_articles SET 
					views = views + 1 WHERE ID = 439 LIMIT 1