СЛЕД ЕВРОВОТА ГЕРБ И БОЙКО БОРИСОВ СТАНАХА ЕДНИ ОТ ВСИЧКИ

Накратко: СЛЕД ЕВРОВОТА ГЕРБ И БОЙКО БОРИСОВ СТАНАХА ЕДНИ ОТ ВСИЧКИ
Снимка: svobodata.com Бойко Борисов пусна армията си ГЕРБ в най-лютата схватка без генерал начело и след като евровота е превърна в част от статуквото.

Скромните резултати на политическата сила на столичния кмет от 7 юни свалиха ореола му на единствена и незаобиколима алтернатива. А бъдещето й на парламентарна партия неизбежно ще я вкара в компромисите на предизвестената й смърт

Ива Николова | 11.06.2009 17:56

„На мен ми омръзна да разбирам, че ние сме единствените, които не сме победили на тези избори. Феноменален успех за ЛИДЕР, феноменален успех за НДСВ, феноменален успех за ДПС, за БСП, за коалицията, която била разгромяваща. Фактически, само ние сме били победени”. Така неформалният лидер на ГЕРБ Бойко Борисов изразява недоумението си защо след като партията му е спечелила най-много гласове на изборите за Европейски парламент, никой не я обявява за победител. И не проумява, че на отминалия евровот не само няма победител, но има и само един губещ. Уви, това не е омразната му тройна коалиция, а именно неговата партия ГЕРБ. Не защото смешното твърдение на трите управляващи партии, че с резултатите си сума сумарум са победили останалите е вярно, а защото изборите показаха, че още преди да е влязла в държавната власт ГЕРБ се превърна в част от статуквото.

 

Партията на столичния кмет вече не се възприема като алтернатива, хората не я припознават като изразител на надеждите си и тя не централизира гласовете на опозиционния и дори на брауновия безпартиен протестен вот.


Или казано по-просто, на първите за ГЕРБ парламентарни избори, тя влезе в общия коловоз на една от всички партии. Разликата от 5% с управляващата БСП, както и от 16%, които я делят от последните две партии в класацията на евровота - Синята коалиция и НДСВ, не я прави фаворит на гражданските тежнения и доверие. А 24%, които ГЕРБ събира, й дават подкрепата само на една четвърт от гласувалите над 2,5 милиона българи. Като се има предвид, че на изборите за евродепутати дори управляващите партии не бяха толкова мотивирани да заведат привържениците си до урните, колкото ГЕРБ, амбицирана да потвърди предвижданата от социолозите за преднина от 10% пред БСП, за да я размажат на националния вот, този резултат е твърде скромен за политическа сила, която се е обявила за рушител на статуквото и изразител на всенародния интерес.

 

Така ГЕРБ загуби най-важното в психологически план – да полегне на лаврите на новия месия и спасител на нацията.


Основната причина за това е, че в огромното си желание да не прилича на никого, партията на Бойко Борисов заприлича на всички останали. И дори нещо по-лошо – загуби магията на харизматичния си лидер, което директно снижи и подкрепата за ГЕРБ. Отсъствието на Борисов от листите и от мажоритарните битки, за които политическата му сила се подготвя, е не просто необяснимо, а фатално за първите парламентарни избори, към които партията набира скорост близо две години. А тази битка за нея е екзистенциална, защото изхода й и позиционирането на ГЕРБ в следващия парламент ще определи бъдещето й и дълготрайността й. Но Генерала пуска армията си в бой, без да поведе редиците й, което може да означава три неща – или Борисов е наясно, че този поход е обречен и след него ГЕРБ няма да управлява, или стратегията му не предвижда съставяне на правителство с мандата на неговата партия и преотстъпването му на някакъв приблизителен формат на досегашната тройна коалиция, или се готви за съвместно управление на БСП и ГЕРБ, от което предварително се дистанцира.
Така или иначе от деня, в който Борисов обяви, че няма да се яви на парламентарни избори в лично качество,


изпадна в позицията на слабия и дори нещо още по-срамно и доскоро немислимо за лидера на ГЕРБ – на страхливия.


Единственият лидер на партия, който си е позволявал да не иска директно доверието на избирателите е Симеон Сакскобургготски. Досега той не е участвал пряко в нито един вот. Само че при него съществува един „незаобиколим фактор”. Лидерът на НДСВ е коронован в изгнание монарх, който през целия си живот е имал съзнанието, че е цар на всички българи и няма сила, която да го свали от този личен пиедестал чрез избори, дори ако на вота се окаже, че е цар на 99,9% на българите. Когато Симеон стана министър-председател, той беше също беше премиер на всички българи или поне така би трябвало да бъде на теория.
Това обаче в никакъв случай не важи за Бойко Борисов, защото той не само биографично има нещо общо със съвсем малка прослойка от населението, която освен това се ползва с лоша репутация, но дори и в чисто партиен план не е харесван от повечето членове на политическата си сила, които гледат на него просто като на ракета-носител за териториите на властта, за които други партии не биха им дали шанс. На евроизборите се оказа, че той не е чак толкова симпатичен и на голяма част от привържениците си, повечето от които просто мразят статуквото и затова се ориентират към сравнително новата партия ГЕРБ, а не чак толкова разчитат, че Борисов и политическата му сила ще променят нещо в страната. Социолозите наричат това „мека периферия” и преди евровота сериозно предупреждаваха, че тя изобщо не е вързана в кърпа за лидера на ГЕРБ. Изборният ден доказа, че


въпросната периферия не е просо мека, а почти отсъства


и че това са хора, които заявяват готовност да подкрепят партията-отрицание на статуквото, но в крайна сметка залагат на сигурно или изобщо не отиват да гласуват. А след твърде условната преднина на партията на Борисов на изборите за Европейски парламент могат категорично да му откажат подкрепата си.
Край партията на столичния кмет има и още един много сериозен капан. Част от неговите избиратели са разочаровани от десницата привърженици на СДС или ДСБ. Това обаче в никакъв случай не означава, че харесват безусловно Бойко Борисов. Тяхната преориентация към него е мотивирана по-скоро от липсата на перспективи пред двете десни партии да влязат скоро във властта, каквито ГЕРБ демонстрира още от създаването си. Но евровотът показа, че тази перспектива се изплъзва и от партията на Борисов. И ако изобщо съществува, тя е в пряка зависимост от представянето на Синята коалиция, в която основни партии са именно разлюбените от десните привърженици на ГЕРБ. Окопитването на десницата на изборите за Европейски парламент, както и яростната битка на ДПС срещу традиционните и представители в лицето на СДС и ДСБ, дават значителни емоционални и логични основания на част от преориентираните десни избиратели да се върнат при старите си партии. Първо, защото така ще са в по-малък конфликт със себе си. И второ, защото ГЕРБ вече доказано се лиши от коза си на безусловното следващо управление на страната. Дори и да не обърнат лице към старата си дясна любов, тези избиратели просто може да се откажат да гласуват пред перспективата да заложат за пореден път на куц кон и гласът им да отиде в нищото.
Има една основна причина за това само две години след като поиска властта като безусловна алтернатива на днешното управление Бойко Борисов и партията му да се наредят безславно в редичката на статуквото. И тя е личностна. Тя започва и свършва със самия Бойко Борисов не само защото партията му е лидерска, но и защото за този сравнително сериозен период от време и то в опозиция


той не можа да представи и утвърди други лица извън проекцията си Цветан Цветанов.


За партия, която жадува властта на всички нива, това е не просто недостатъчно, а абсурдно. Малкото експерти, които ГЕРБ пусна на терена на публичните битки не вдъхнаха никакво доверие на привържениците си, озадачиха неприятно колебаещите се за подкрепата си към ГЕРБ и обнадеждиха значително както опонентите му, така и евентуалните му партньори от десницата, които окончателно се убедиха, че без тяхното рамо той е на ръба на грандиозен провал. И ако преди парламентарния вот пасивното злорадство към Борисов е напуснало традиционната десница, единствената причина за това е, че тя е решена твърдо да не изпуска шанса да се възползва от мандата му, който столичният кмет не би могъл да реализира, придържайки се към декларациите си за дясна ориентация и поборничество срещу тройната коалиция, без нея.
Към това се добави и фактът, че през последните месеци Борисов направи всичко възможно да разсея и последните остатъци от надежда на хората, че знае какво да прави, когато поеме властта. И дори допълниха нещо много неприятно към афишираната му амбиция –


дълбоко личната му и реваншистка мотивация да посяга към най-високите етажи на управлението в България.


Лидерът на ГЕРБ я разкри по възможно най-първичния начин – директно, безпардонно и без капчица мисъл в перспектива, заявявайки, че причината за създаването на неговата партия не са някакви възвишени или просто прагматични идеи за бъдещето на държавата, а бившият вътрешен министър от БСП Румен Петков, който не можа да го изтърпи на терена на вътрешното ведомство и го принуди да напусне поста на главен секретар, подарен му от Симеон Сакскобургготски. Което в превод означава, че самият Борисов си имал една мечта – да е в МВР, както е заявявал и самият той, но тъй като му пречат да я реализира, той пък ще си вземе всички министерства. Това, разбира се, е сериозна аргументация за един човек да се устреми към властта, но е твърде нищожна и дори рискована, за да му се подари и възможността да управлява цялата държава.
Сред поредицата груби грешки на лидера на ГЕРБ е и

 

чисто личностното му поведение, което може би произтича от предишната му споменавана с ирония и назидание битност на прослойката, която народът у нас нарича кратко и изчерпателно – „мутри”.


За този контингент, освен физическата, винаги е била характерна словесната демонстрация на сила, която трябва да стряска и простосмъртните, и конкуренцията, безпардонното държание и обидните квалификации към спорещата с него страна, които са предназначени да ликвидират необходимостта от обосновани и логични аргументи в собствена защита, и самоутвърждаване за сметка на околните, защото в силовите структури това е единственият начин да ги изместиш от терена и да се наложиш като фаворит. Такова поведение вероятно създава изключителна радост на фризьорското съсловие и любителките на телевизионни сериали, но отваря огромни проблеми на политическия терен, за който водещото правило е изкуството на компромиса.
Излишно е да се проследява епопеята от вражди, от която Борисов изгради политическата си биография, но с днешна дата ситуацията му е следната.


Той е в състояние на компромис със старата десница, за чиито партии и лидери се е изказвал недопустимо скандално,


само че сега е принуден да разчита на тях, ако наистина се кани да управлява. Високомерно отхвърлената покана на Синята коалиция да подкрепят общи мажоритарни кандидати в случая само налива масло в презрението, което консервативният десен избирател изпитва към лидера на ГЕРБ. Най-малкото, такъв маниер на разговор с хора, които са изкарали първия успешен мандат на управление от 1989 г. и са вадили държавата от тежка икономическа криза и международна изолация, издава само тежка комплексарщина. И най-вече защото Борисов изобщо не е в ролята на безусловния победител, тъй като петте процента разлика с БСП изобщо не го правят такъв. А за по-мнителните наблюдатели този отказ е просто едно потвърждение на думите на лидерите на Синята коалиция, че това е сигурен признак, че ГЕРБ няма намерение да управлява или има други тайни уговорки със сегашните управляващи. При всички случаи Борисов губи по точки пред десните избиратели, в които и без това не буди възторг. Защото някакси е по-достойно да не стигнеш до властта с лидерите си начело, но отстоявайки твърдо позициите си, отколкото да пуснеш армията си без генерал в най-лютата битка и в крайна сметка всички да полегнат на бойното поле залудо.
Пред левите избиратели столичният кмет е просто враг №1. Още повече, че


в тази партия ренегатите се радват на люта омраза, а Борисов е човек, захвърлил партийната си книжка с щемпъла на БКП.


Сложните конструкции, които наблюдателите градят за следващото правителство, предвиждат вариант за съставяне на кабинет между ГЕРБ и БСП. И ако за БСП, която под лозунга за националната отговорност показа, че не се гнуси от никакви комбинации, подобно коалиране във властта може да се изтълкува единствено и само като победа на социалистите, за ГЕРБ това е краят на кратката му история. Не защото антикомунизмът е водеща идеология за тази партия, а защото това би означавало, че думата на Борисов не чини пукнат грош, което просто ще развенчае мъжкарския му имидж дори пред фризьорското съсловие. Дори Борисов да остане встрани от такава конфигурация, разграничавайки се духом и телом от нея, както си е наумил, това пак няма да го спаси от позора. Защото всички дружно – и журналисти, и наблюдатели, и опоненти, ще развея шумните му декларации, че това е невъзможно бъдеще за партията му. И само БСП ще мълчи деликатно, както винаги постъпва с партньорите си във властта, но ще се смее най-добре, както винаги постъпва онзи, който се смее последен.
Няма смисъл да се обсъжда вариантът какво би се случило, ако спечелилата най-много гласове в 41 Народно събрание ГЕРБ нарами разни дребни партии, за да формира мнозинство и правителство, защото това се нарича само по един начин –


пълна електорална и управленческа нещом, която ще гръмне при първия конфликтен момент в парламента

 

и ще го взриви в смисъл, че ще го изпрати на нови избори. Щяха ли обаче да се обсъждат всички тези варианти, ако ГЕРБ беше победител на евровота? Разбира се, че не. Ако партията на Бойко Борисов се бе откъснала поне с 10% пред следващата, дори и неуслужливите наблюдатели вече да са изпели заупокойни молитви и за БСП, и за ДПС, и за Синята коалиция. А политическите джуджета, които от месеци щъкат усърдно по изборния терен да са се изпокрили в мишите дупки, откъдето толкова настървено изпълзяха преди вотовете.
Ето защо ГЕРБ и Бойко Борисов в личен план са големите губещи в този изборен маратон. И доказателство за това не са нито показателите на БСП, нито резултатите на Синята коалиция, а именно възходът на партии като ЛИДЕР и РЗС, възникващи от нищото и избуяващи безпроблемно около претендента за единствената подкрепяна от хората алтернатива на сегашното управление. Така че на евровота ГЕРБ изпрати най-много изпрати най-много депутати в Брюксел, но се прости с ореола на своята уникалност и неизбежност на принципа, описан от класика: „едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто и да го направиш”. Когато между първата и последната степен в тази градация има толкова голямо разминаване, всякаква патина на алтернативността изчезва и съответната партия заедно с лидера й се превръщат просто в едни от всички.                     

Прочети още...

ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ: ПЛАНЪТ ЗА ДОБРОВОЛНА И БЕЗПЛАТНА ВАКСИНАЦИЯ ДА БЪДЕ ИЗГОТВЕН МАКСИМАЛНО БЪРЗО ВМРО ВНЕСЕ В НС ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ТРЮФЕЛИТЕ СЛАВИ ТРИФОНОВ: МОЯТА ПАРТИЯ ЩЕ СЕ ЯВИ САМА НА ИЗБОРИТЕ, НИКАКВИ КОАЛИЦИИ! МИНИСТЪР САЧЕВА: НА 21 ДЕКЕМВРИ ТРЯБВА ДА ЗАПОЧНЕ ОТВАРЯНЕ НА БИЗНЕСИТЕ, НЕ ОЧАКВАМЕ БЕЗРАБОТИЦАТА ДО КРАЯ НА 2020 Г. ДА Е ПОВЕЧЕ ОТ 7% БОЙКО БОРИСОВ: НЯКОИ ОТ ОПОНЕНТИТЕ МИ, КОИТО РАБОТЯТ ЗА ПРЕЗИДЕНТА РУМЕН РАДЕВ, СА БИВШИ ТАЙНИ АГЕНТИ ПРЕМИЕРЪТ БОРИСОВ: ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ПОДПОМАГАМЕ РОДНИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ АЛЕКСАНДЪР СИДИ: РАДЕВ РАЗЕДИНЯВА НАЦИЯТА, МНОГО ХОРА МИСЛЕХА COVID-19 ЗА ОБИКНОВЕНА КАШЛИЦА

Денят в снимки

Протестъри 2020 Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.412 sec
Memory: 5.34 Mb
Peak memory: 5.65 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.382 sec
Slowest SQL query time: 0.144 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3