ДЕПУТАТИ ТРЪГВАТ ПО ДИРИТЕ НА ДОГОВОРИТЕ, СКЛЮЧЕНИ С BULL

Един от основните мотиви прокуратурата да започне разследване срещу подалата оставка шефка на Националната агенция по приходите (НАП) Мария Мургина вероятно ще бъде договорът, подписан по времето и с одобрението на бившия министър на финансите Милен Велчев, за изграждането на система за управление на приходите на агенцията. Тази информация бе съобщена на Bulgaria News на 17 февруари от опозиционни депутати, които подготвят мотивите за вота на недоверие към кабинета „Станишев”, който ще бъде внесен на 18 февруари.
Опозицията в парламента иска на всяка цена да се добере до договора, подписан от Велчев, тъй като е убедена, че в него се корени забавянето на старта на системата. Бившият финансов министър от кабинета на Симеон Сакскобургготски досега не е направил никакво изявление за договора с Bull. Мобилният му телефон е включен на секретар, установи Bulgaria News след опит да разговаря с него и молба да се отзове на въпросите на сайта ни.
Първоначално насрочен за януари 2007 г., този старт бе отложен с няколко месеца, а в крайна сметка изобщо изчезна като понятие и в резултат никой днес не може да каже кога реално ще заработи приходната управленска система на НАП – изключително необходима за съгласуване на дейността й с тази на Националния осигурителен институт (НОИ) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
Авторите на 7-я  вот на недоверие към  кабинета „Станишев” държат да получат достъп до договора за изграждането на системата, тъй като смятат, че той е

нерентабилен и не защитава интересите на българската държава.

И до ден днешен не е ясно какви са подробностите по контракта, подписан с френската софтуерна компания „БУЛ”, какви неустойки дължи тя заради забавянето, кога ще приключи сагата със системата и какво дължи държавата ни като неустойка в случай, че прекрати договора. Още докато бе на поста директор на НАП, Мария Мургина призна, че забавянето е проблем и че ще претендира за всички възможни неустойки, „на които имаме право съгласно подписания договор”.
Точно там е голямата енигма, тъй като на практика никой не е виждал въпросния договор, освен висши представители на администрацията в предишното и сегашното правителства и самата Мургина. Въпреки заканите й да търси правата на България в случай на забавяне и неизпълнение и досега НАП няма система за управление на приходите, няма да я има и в близко бъдеще.
Както  Bulgaria News вече писа, бившият заместник-министър на финансите Георги Кадиев заяви, че едно от най-силните, поне официални, обвинения срещу Мургина е за внедряването на негодната Система за управление на приходите (СУП), по-популярна сред ведомствените среди като „супата” или „манджата”,  заимствана от Ботсвана, и потрошените средства за обучението на наши специалисти там.
Софтуерът е на южноафриканския клон на френската фирма "Бул" (което едва ли е от голямо значение) и освен в България е бил използван само в някои африкански държави. Най-пикантното в случая е, че служители на НАП често са били командировани през последните години в Ботсвана за обмяна на опит и обучения. Явно и това не е дало резултат, тъй като системата все още не работи у нас.
Известен е фактът, че липсата на добър софтуер, а оттам и на добро взаимодействие между отделните ведомства, е създало най-големи проблеми на НОИ. От осигурителния институт редовно са настоявали пред НАП системата да бъде адаптирана, тъй като е имало разминаване в подаваните данни за осигурени лица и фирми. Разследващите са се натъкнали на стотици хиляди грешки в данните. Смята се, че броят им е между 500 хиляди и един милион. Получава се така, че човек или фирма се издължава, това се отразява в системата, но при архивиране на данните се получава грешка. След това при повторно поглеждане в системата излиза, че човекът или фирмата пак дължи налози. Грешки ставали както за платен данък върху доходите, така и за ДДС и осигуровки, разкрили служители на НАП, цитирани от „Стандарт”.
Но не само НОИ изпитва на гърба си липсата на съгласувани действия. В началото на 2006 г. тогавашният министър на здравеопазването Радослав

Гайдарски бе подложен на кръстосан огън в Народното събрание,

тъй като подписа договор отново с френската „БУЛ” (макар и в консорциум с други две фирми – румънската „Сивеко” и израелската „макаби”) за изграждане на приходна информационна система на НЗОК. Народната представителка Мария Капон атакува Гайдарски, че е парафирал контракта, въпреки знанието за неуредиците, които НАП е имала вече с „БУЛ”.
Гайдарски умело се защити като цитира доброто представяне на продукта в Румъния при въвеждането на местната здравноосигурителна информационна система. Нещо повече, бившият министър каза, че причина за проблема на НАП с „БУЛ” била самата приходна агенция, която не задала коректно параметрите за изграждане на системата и след това се наложило в крачка да се правят поправки, които провалили навременния й старт. Сегашният министър на здравеопазването Евгений Желев наследи системата в етапа, до който беше разработена, но и той бере червивите плодове на недосвършената работа.  
Според официално съобщение на НЗОК от началото на декември 2008 г. „Интегрираната информационна система на Националната здравноосигурителна каса вече е окончателно завършена и ще започне да работи от 1 януари 2009 година”. И до днешна дата – 17 февруари –

системата обаче не е заработила.

За забавянето трябва да бъде размахан пръст не само на здравното министерство, но и на НАП. Оказва се, че без работеща система за управление на приходите в НАП, постъпването на информация от НЗОК е абсолютно безсмислено. Касата има достатъчно добре изградена своя вътрешна система, за да си контролира приходите и разходите, но няма как да споделя информацията с „шапката” в лицето на приходната агенция.
Целта на проекта за изграждане на информационна система на НЗОК е внедряването и интегрирането на два взаимосвързани компонента – системите за планиране и разпределение на финансовите ресурси, и управление на исковете за възстановяване на разходи по извършени услуги от изпълнителите на медицинска помощ и аптеките в България. Двата компонента се подпомагат от различни помощни приложения, които включват дейности като вътрешен финансов контрол, медицински одит, администриране на жалби и други.
Информационната система на НЗОК беше изградена за две години, което си е направо олимпийски рекорд в сравнение с патилата в НАП. Но това успешно изпълнение показа още също, че едва ли френската фирма „БУЛ” е виновна за липсата на система в приходната агенция, а по-скоро хората там са провалили навременното завършване на изграждането на системата. Дали провалът се дължи на обективни фактори или е в резултат на умишлено забавяне, за да се „спасят” схемите за източване на ДДС (основно коментираната причина за поисканата от Мария Мургина оставка), това органите на следствието и прокуратурата трябва да установят. 
Няма причина да се съмняваме в думите на бившия здравен министър Гайдарски, който твърдеше, че причините, довели до забавянето на изпълнението на договора на НАП, са комплексни и се крият и в трудността, с която всякакви нови практики се прилагат в приходната агенция. „В НАП най-напред се залагат 16 параметри (на системата), след това ги увеличават на 30, 54, сега ми казаха, че са заложени 60 параметри. Можете да попитате хората, които работят там – те казват, че вината е колкото на „БУЛ” толкова и тяхна, защото не са задали параметрите, които са необходими – сега искат 60, в началото са били 16”, обясни Гайдарски в отговор на парламентарно питане на Мария Капон през 2006 година.
Според разследващи органи, цитирани от mediapool.bg на 17 февруари, софтуерът за управление на приходите в НАП е закупен без възможност за адаптиране, не работела и системата за контрол на приходите, което е улеснило големите измами с източване на ДДС. Според цитирани от уеб сайта документи, софтуерът струва около 1,5 милиона долара, но до момента за него са похарчени повече от 4 милиона евро, въпреки че е въведен в по-малко от половината структури на НАП.
 
Съвсем до неотдавна имаше надежда, че след влизането на България в Европейския съюз ще се ускори изграждането на системата за управление на приходите на НАП. Но и това се оказа една от многото празни надежди, с които българските граждани си останаха, макар вече да се наричат „граждани на евросъюза”.