
ЩЕ ИЗГУБИМ ЛИ ИМОТ В МОСКВА?

Центърът на промишлеността на България в Москва не бе отминат от порочната практика на представителствата ни в чужбина да се забъркват в скандали с отдаване под наем на имоти
Bulgaria News | 14.08.2009 21:28Нова дипломатическа бомба цъка на бюрата на премиера Бойко Борисов и външният ни министър Румяна Желева. Адската машина не е дело на зловредни на новия кабинет задгранични терористични или радикални организации, а е наследство от предишния екип на икономическото министерство.
Минути преди края на мандата си министър Петър Димитров забърка
грандиозен скандал, свързан с вероятно най-големия български дипломатически имот зад граница.
С негова заповед отпадна дипломатическият статут на сградата на българския Център на промишлеността на република България в Москва (ЦПРБМ), предупреди след изборите в открито писмо до медиите Младен Мутафчийски.
Той дори уточни, че досега всички правителства са се борели да запазят сградата, но Петър Димитров с решението си отваря широко вратите за нечестната приватизация на имотите на центъра. Допълнително масло в интригата наляха информациите в медии, че решението е взето, за да бъде спасена Малина Божинова, снахата на висшия БСП функционер Георги Божинов, която е шеф на въпросния Център на промишлеността.
Освен "червената" снаха в центъра работи и братовчедка на съпругата на Георги Божинов, кумци на младите Божинови, и, както се оказва, повечето от 18-те служители там се чувстват като у дома си, защото са просто роднини.
Срещу Малина Божинова са изпратени сигнали до премиера Станишев, до шефа на ДАНС Петко Сертов и главния прокурор Борис Велчев. Твърди се, че тя събира безотчетно и под различен предлог нерегламентирани суми от близо 90-те фирми с договори за наем в административното тяло на сградата, обвини Петър Мутафчийски.
Друго обвинение е, че в опита си за разправа с някои от фирмите тя е използвала "услугите" на руски спецчасти, които били повикани в края на февруари 2009 г. да проверят наематели на сградата. Това става в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения. В конкретния случай българският посланик в Москва Пламен Грозданов не е бил уведомен.
През април ДАНС е образувала проверка по сигналите. Резултатите са предадени в прокуратурата, но оттам са поискали нови уточнения.
А промяната фактически премахва дипломатическия имунитет на центъра, което го превръща в лесна плячка за нездрави апетити, предупреди Мутафчийски.
За дипломатическия статут на Центъра на промишлеността на България в Москва - статутът на
имотите ни в чужбина, освен от България, зависи и от другата страна, където се намират,
парира обвиненията Петър Димитров. За дипломатически статут може да се говори само ако е налице взаимно съгласие между страните. Това е условие, регламентирано в чл.2 от Виенската конвенция за дипломатически отношения от 1961 г. Без значение е обявяване на дипломатически статут в една от страните, ако няма официално писмено признание на този статут от другата страна, каквото е в случая, отбеляза бившият икономически министър.
ЦПРБМ е създаден през 1974 г. като търговско представителство на тогавашната Народна република България (НРБ), което е част от посолството ни в СССР и се ползва с дипломатически статут. През 1991 г. се закриват българските търговски представителства и отпада дипломатическият статут на ЦПРБМ. Оттогава въпросът за статута на имота нееднократно е поставян от руската страна, която не признава официално писмено статута на центъра като дипломатически, припомни Димитров.
Междувременно в българското законодателство настъпиха промени, засягащи дипломатическата служба, и с влизането в сила на новия Закон за дипломатическата служба служителите на центъра не попадат в обсега на чл.4 от закона и не се разглеждат като част от служителите в дипломатическата служба. И тъй като статутът на ЦПРБМ бе обявен за дипломатически само в устройствения й правилник, същият бе отменен и бе утвърден нов. Нещо повече, според същата Виенска конвенция в помещенията, ползващи се с имунитет, не може да се извършва търговска дейност, каквато дейност всъщност развиват българските фирми в центъра.
С новия устройствен правилник не се променя статутът на центъра, напротив, отменя се една недействителна разпоредба, която не може да създаде правни последици. И това действие е предприето именно за да се приведе в съответствие със законодателството едно фактическо положение, което съществува.
И най-важното, за първи път след почти 20 г. неуспешни опити, през които българската държава не е имала документи за собственост, по мое нареждане през април 2008 г. работна група окомплектува всички документи и постави началото на оформянето на актове за държавна собственост на имотите на центъра и регистрацията им в руските институции.
Центърът е юридическо лице на бюджетна издръжка,
създадено на основание чл.60 от Закона за администрацията и е орган на изпълнителната власт. Имотите са публична държавна собственост. Не може да се говори за приватизация на центъра, тъй като по Закона за приватизация и следприватизационен контрол приватизирани могат да бъдат само дялове и акции или обособени части от имуществото на търговски дружества, с повече от 50% държавно участие.
Промишленият център на България в Москва се състои от комплекс от административна сграда с офиси и складови помещения и жилищна сграда, в която работи и малък ведомствен хотел с 4 апартамента.
За първото полугодие на 2009 г. за реализирани приходи за над 2,5 млн. лв., като разходите се за 1,9 млн. лв.
В административната сграда на ЦПРБ в Москва са разположени офиси, изложбени площи, клуб-ресторант, стол за хранене, конферентни и преговорни зали, кино-салон и др. В сградата в Москва работят представителства на повече от 80 български фирми, представящи водещи или традиционни за България промишлени отрасли, като хранително-вкусова, лека, фармацевтична и козметична промишленост, каростроене и др.
Повечето от тях разполагат със значителен опит на руския пазар. Промишленият ни център работи за представяне на възможностите за инвестиции в недвижими имоти в България, представяне възможностите на Центъра като български делови център за съдействие на българския бизнес и за увеличаване на руските инвестиции в България, при установяване на нови контакти с потенциални инвеститори, предоставяне на информации и консултации за българското законодателство в областта на инвестициите в недвижими имоти в България, така и съпътстващо представяне на други водещи български брендове – винопроизводсто, туризъм.