ВЪВ ВЪНШНО РЕДЯТ НОВИТЕ НАЗНАЧЕНИЯ

Двама  от предложените в последния пакет на предишния кабинет потенциални посланици и един генерален консул най-вероятно няма да заминат на дипломатическа работа. Но дипломатите от кариерата, като Красимир Тулечки, предвиден да поеме поста на посланик в Косово, най-вероятно няма да бъдат спрени. Бившият заместник-министър Радион Попов се разминава с посланическия пост в Саудитска Арабия, а не в Мароко, както първоначално погрешно се писа в медиите. А председателят на Съвета по сигурност и съветник по външна политика на Сергей Станишев Боян Чуков няма да заминава за мисията ни в Македония. Но докато формално Радион Попов е политическо назначение, по закона за дипломатическата служба външнополитическите съветници на премиера и президента се приемат като  

част от външнополитическата служба.

Запознати твърдят, че злополучното предложение в „дванайсет без пет” на заседанието на Министерския съвет на 9 юли, дни след парламентарните избори, всъщност е било на бюрото на президента Георги Първанов на 20 май, а на премиера Сергей Станишев – на 27 май. Защо и как то беше гласувано в последните дни от мандата на този кабинет може само да се гадае.

Дипломатът Пантелей Спасов, който трябваше за заеме поста на генерален консул в Солун, вероятно ще получи друго предложение. Както е известно, при рокадата в ДАНС, досегашният й шеф Петко Сертов прие предложението именно за поста в Солун, и това наложи да се потърси друго място за кариерния дипломат Спасов, който е началник отдел в дирекция „ООН”.

Професионалните качества на другия дипломатически кадър в списъка от предложения от заседанието на МС на 9 юли за генерален консул в Милано – Милен Люцканов, бяха оценени и той зае поста на заместник-министър  в екипа на новия първи дипломат Румяна Желева. Което беше знак както за качествата на повечето от предложените назначения от стария кабинет, така и за липсата на реваншизъм, в който подозираха новото ръководство на министерството. Към професионалните дипломати новият ръководен екип на МВнР определено е демонстрирал коректност. Атанас Папаризов, обаче, най-вероятно няма да е бъдещият ни генерален консул в Ню Йорк, независимо от опита му. Макар в същото време като част от разрешените от закона за дипломатическата служба 20-процентови политически назначения, много по-малко подготвени за дейността кадри като

двете бивши депутатки от НДСВ Мария Ангелиева и Теодора Дренска

засега имат шанс да бъдат нашите консули в Лос Анжелис и в Дъблин.

Вероятно консулството ни в Новосибирск ще бъде закрито и така Иван Палчев, който не е професионален дипломат, няма да бъде изпратен като генерален консул там. Палчев е бивш депутат, покровителстван от лидера на ДПС Ахмед Доган. Според запознати с „инфраструктурата” на нашите дипломатически мисии и консулства, спокойно може да се закрият и консулството в Бенгази, и посолствата ни в Судан и Камбоджа. Проблемът там, както и на други места, е голямата собственост, която МВнР има в тези страни, която нито можеш да продадеш, освен на безценица, нито можеш да оставиш без надзор. Показателен е случаят през 2005 г., който е заварил предишният кабинет, със собствеността ни в Амстердам. В нея самонастанили се клошари са били на крачка от узаконяването им като собственици, защото според холандското законодателство едногодишен срок на ползване дава такива права. Само дни са ни делели от възможна загуба на имота. Почти 15 години, в рамките на мандатите на няколко правителства, не е правен ремонт на по-голямата част от сградния фонд на посолствата ни. През последните години са ремонтирани сградите в Париж, Виена, Рим, Лондон и Ню Йорк. Някои от посолствата и консулствата ни се намират в изключителни сгради, сред тях – и паметници на културата, купувани от България изгодно през 70-те години на миналия век. Всъщност, закриването на някои от „нерентабилните” ни задгранични мисии и поддържането на българската собственост зад граница неизбежно ще бъдат сред приоритетите на екипа на Външно министерство.

Освен тези „кухненски” проблеми

екипът на министър Румяна Желева ще трябва да подготви и нов пакет от предложения за освобождаващите се посланически места до края на годината, като тези в Улан Батор (Монголия), в Каракас (Венецуела) и в Париж. През есента е голямата битка за председателството на ЮНЕСКО, закъдето от една година е заявила своята кандидатура посланик Ирина Бокова, чийто мандат във Франция формално изтича в момента.

Догодина се освобождават дипломатическите постове в посолствата ни в Прага, Братислава, Осло, Виена (посолство) и Виена (ООН), Белград и Берн. Наскоро като шефове на дипломатическите ни мисии заминаха, а някои заминават всеки момент, Андрей Техов в Страсбург, Тодор Чуров в НАТО в Брюксел, Ганчо Ганев в ООН в Женева, Веселин Вълчев в Кипър, Валентин Порязов в Стокхолм и Иван Петров в Лисабон. До средата на септември ще замине и новият ни посланик в Лондон – досегашният заместник-министър Любомир Кючуков, който беше и.д. министър в края на мандата на тройната коалиция, докато министър Ивайло Калфин участваше в изборите за европарламент, а след 14 юли влезе в ролята си и на евродепутат.

Има движение и сред

посланиците ни със специални поръчения,

двама от които – Елена Поптодорова и Милен Люцканов, бяха назначени с решение на Министерски съвет. Милен Люцканов е вече в ролята си на заместник-министър в МВнР, като доскоро ресорът му бяха Западните Балкани. А Елена Поптодорова, доскоро посланик по Черноморския регион, е вече директор на дирекция „Политика за сигурност” на освободеното място от Петьо Петев, който е вече нашият посланик в Талин. С решение на министъра на външните работи беше назначен третият посланик със специални поръчения – Петър Попчев с ресор енергийна политика и екология, който по същество беше моторът на енергийната среща на високо равнище под егидата на президента Първанов през пролетта. Според познавачи, докато постовете с ресор енергетика и Черноморски регион са напълно необходими и на място и изцяло изпълняват предназначението си, този  за Западните Балкани всъщност препокрива работата на съответната дирекция в МВнР.

В интригата „кой ще е следващият ни еврокомисар”

наскоро беше въвлечено и името на Юлияна Николова, досегашен шеф на Европейския институт, а сега - острието на кабинета по темата еврофондове. Запознати твърдят, че както е сигурно, че България ще има еврокомисар, независимо дали Лисабонският договор ще бъде ратифициран или не от последните страни – Германия, Ирландия, Чехия и Полша, които не са сложили подписа си под него, така също е абсолютно логично българският еврокомисар да се казва Румяна Желева, която вече ще има в професионалната си биография поста на първи дипломат на страната. На второ и трето място остава въпросът кой ще я замести – дали до последно споменаваният за този пост неин колега министър Николай Младенов, бивш депутат и евродепутат,  или заместникът й и дипломат от кариерата Марин Райков, бивш заместник-министър от екипа на Надежда Михайлова, бивш посланик във Франция и експерт по проблемите на Балканите.