КРАЙНОДЕСНИТЕ – ВТОРИ НА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ В ХОЛАНДИЯ

Партията на свободата на скандалния Герт Вилдерс печели 15% от гласовете и ще има само едно място по-малко от управляващите в страната християндемократи. Във Великобритания първите си евродепутати ще вкара „антиевропейската" партия на независимостта
Иван Ватахов | 05.06.2009 11:33Крайнодясната и антиислямистка холандска Партия на свободата спечели повече от 15% от гласовете на проведените вчера в страната избори за нов състав на Европейския парламент (ЕП), съобщи Асошиейтед прес като се позова на екзит пола от вота. Въпреки предупрежденията от Брюксел, Холандия за пореден път не попречи на оповестяването на предварителни резултати от изборите, но новините не са никак добри нито за управляващите в страната, нито за Европейския съюз. Анкета, извършена на изходите на местата за гласуване от местната агенция NOS, показва, че партията на скандалния политик Герт Вилдерс най-вероятно ще има четири от общо 25-те места, отредени за Холандия в бъдещия състав на европарламента. Само с едно място повече там ще влязат християндемократите на министър-председателя Ян Петер Балкененде.
Резултатите от екзит пола само потвърдиха предварителните очаквания, че крайнодесни и маргинални политически формации ще получат подкрепа от гласоподавателите в повечето държави от ЕС на изборите,
които се провеждат от четвъртък до неделя. Причините за нестандартното решение на избирателите се крият в ефекта от глобалната икономическа криза, в „цинизма на източното разширение” на ЕС и в страховете от настъпването на исляма към Европа.
Партията на свободата на Вилдерс изостава само на 4-5% от християндемократите, които са първи на вота в Холандия с около 20% от гласовете. Празнувайки с шумна церемония постигнатия от него и съпартийците му резултат, Вилдерс наперено заяви, че успехът им се дължи на решението на холандците да гласуват срещу все по-разпиления и пои-скъп евросъюз, както и срещу управляващата коалиция на Балкененде и съюзниците му от Партията на труда, ръководена от вицепремиера и министър на финансите Ваутер Бос.
„На хората вече им писна от Европа такава, каквато е – голяма и с перспектива към нея да се присъедини Турция, Европа, за която всяка година харчим милиарди”,
каза Вилдерс. Неговата партия участва в евроизбори за първи път, но е спечелила гласовете предимно на протестанти и католици, които са разочаровани от възприеманото от тях като постоянно нарастване на влиянието на близо 800-те хиляди мюсюлмани, живеещи в Холандия – по-голямата част от тях имигранти от Мароко и Турция.
Самият Вилдерс – създател на късометражен филм, критикуващ Корана и определящ го като „фашистка книга”, призова гласоподавателите да отхвърлят сегашната имиграционна политика на ЕС и бе категоричен, че Турция никога не трябва да става член на съюза. „Като ислямска държава Турция не трябва никога да бъде допускана в ЕС – нито след 10, нито след милион години”, каза Вилдерс след като пусна гласа си във вчерашните избори. Разбира се
повечето холандци не споделят враждебната реторика на водача на Партията на свободата и като традиционни космополити продължават да вярват, че просперитетът се базира на отваряне на границите, а не на затварянето им,
коментират наблюдатели.
Избори за ЕП вчера се проведоха и във Великобритания и макар че там резултати няма да бъдат оповестени до неделя вечерта, каквото е изискването за целия Европейски съюз, вече е ясно, че крайнодясната Британска национална партия (БНП) е спечелила първите си места в европарламента. Евроскептичната, а определяна от някои дори като антиевропейска, партия се оказа големия печеливш от общественото недоволство, възникнало в резултат на икономическата криза и развихрилия се в последните седмици скандал за злоупотреба с държавни пари от членове на парламента.
Оказва се, че
противно на логиката, за БНП са гласували и чуждестранни имигранти,
както свидетелства серията от интервюта, проведена от кореспонденти на международни агенции. 49-годишният собственик на хотел в Лондон Ивано Киеза без притеснение заявил пред Асошиейтед прес, че е подкрепил партияна на независимостта. „не смятам, че нашите закони трябва да бъдат диктувани от Брюксел. Това е по-лошо и от ситуацията с парламента тук. Тези хора просто злоупотребяват със системата”, смята Киеза.
Близо 375 милиона граждани на ЕС с право на глас са призовани да участват в изборите от 4 до 7 юни за нов състав на 736-членния Европейски парламент – вторият по големина вот в света, след Индия.
Анкетата на NOS в Холандия показва, че вчера участие в изборите там са взели около 40% от имащите право на глас, което вероятно ще се окаже и един от най-високите резултати в ЕС.
Данни за активността във Великобритания все още няма и вероятно няма да има до неделя вечер, когато ще се обявят и резултатите от изборите.
По силата на Договора от Ница, ЕП може да внася промени в бюджета на евросъюза (който за тази година е в размер на 120 млрд. евро), има своята роля в назначаването на Европейската комисия, на администрацията на ЕС, както и на борда на директорите на Европейската централна банка, базирана във Франкфурт. Проучвания на общественото мнение по целия европейски континент преди вота обаче показват, че повечето граждани на ЕС смятат своите евродепутати за твърде високо платени, дистанцирани от тях и нямащи отношение към ежедневните им проблеми. В такива случаи и при ниска избирателна активност, най-големи дивиденти от изборите обикновено извличат екстремисти и демагози които най-успешно се възползват от общественото недоволство.
Изборите за ЕП продължават и днес с Чехия и Ирландия.
В 15:00 ч. българско време начало на вота ще дадат в Чешката република. Гражданите на страната избират 22-ма депутати между 709 кандидати от 32 партии и коалиции. Вотът ще трае два дни – днес и утре. В Ирландия днес също избират своите представители в ЕП.
Както Bulgaria News вече писа, Чехия е рядък пример на държава, където ЕС е важна тема във вътрешната политика. Причините са поне две – председателството на евросъюза, което донесе на Прага доста дивиденти, но също и евроскептичния президент Вацлав Клаус, който не желае да подпише ратифицирания от парламента Лисабонски договор. При сегашното служебно правителство в Чехия и национални избори насрочени за октомври, кампанията за евроизборите бе доста гореща, включително с черен пиар и замеряне с яйца на опонентите.
Ирландия, която бе буквално разкъсана от срива на имотния пазар и спукването на кредитния балон, и се оказа една от най-тежко пострадалите от финансовия колапс, си остава скептично настроена към ЕС. Изхарчените огромни суми за спасяване на банки, както и невижданата от много години безработица в страната, гарантират, че националните проблеми ще доминират вота, а
управляващата в Дъблин партия „Фиана Файл” ще изгуби поне едно от четирите си места в досегашния състав на европарламента.
По-важно за ирландците и за ЕС обаче е какъв ефект ще имат евроизборите върху предстоящото повторение на референдума за Лисабонския договор. Определяният като „нова европейска конституция” договор трябва да укрепи мощта на евроинституциите, но той бе отхвърлен от гражданите на Ирландия миналата година. Сега социологическите проучвания показват, че по-голямата част от ирландското общество вероятно ще подкрепи Лисабонския договор при повторението на референдума. И все пак има две по-малки партии, състезаващи се във вота за ЕП, чиито потенциал не бива да се подценява. „Шин Фейн” и „Либертас” се противопоставят на ратифицирането на договора и затова от тяхното представяне на евроизборите ще зависи как населението на страната ще погледне на насрочения за есента нов референдум.