ЗАПОЧНАХА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ. ДНЕС ГЛАСУВАТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ХОЛАНДИЯ

Накратко: ЗАПОЧНАХА ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ. ДНЕС ГЛАСУВАТ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ И ХОЛАНДИЯ
Снимка: europarl.europa.eu Вместо да окуражат опозицията в повечето държави, изборите всъщност може да дадат път към ЕП, а после и към националните парламенти, на формации с откровено екстремистки или демагогски характер.

Избирателите виждат във вота начин да изразят отношението си към действията на правителствата срещу икономическата криза. Нестандартно гласуване може да вкара в европарламента екстремисти и демагози

Иван Ватахов | 04.06.2009 11:29

Стотици хиляди финландски отпускари бяха първите, които още вчера пуснаха гласовете си в изборите за нов състав на Европейския парламент (ЕП), тъй като в най-слабо населената (спрямо територията й) европейска държава имаше предварителен вот в рамките на седмица. На гражданите на Финландия бе позволено за пореден път да гласуват във всяка поща или кметство до сряда, въпреки че официалният изборен ден е неделя (7 юни), за да може по-голям процент от тях да бъдат привлечени до урните. Стъпката се оказа успешна – близо 717 000 финландци, или 17,4% от имащите право на глас, пуснаха гласа си, което бе напредък в сравнение с 16,2% при предишните избори от 2004 година.
Не така настойчиви обаче ще бъдат останалите гласоподаватели, които трябва да отидат до урните в неделя, за да „догласуват” и в крайна сметка да определят 13-те депутати на страната в ЕП. Във Финландия, както и в по-голямата част от Европа, хората са скептично настроени към европарламента и възможността тази институция на Европейския съюз да внесе подобрение в ежедневния им живот, засегнат от глобалната финансова криза. 


В изборите за попълване на 736-членния Европейски парламент се борят национални политически формации, които съвсем естествено заложиха в предизборната си кампания чисто национални проблеми.


Това, от което анализаторите се опасяват е, че вместо да окуражат опозицията в повечето държави, изборите всъщност може да дадат път към ЕП, а после и към националните парламенти, на редица партии и организации, които са с откровено екстремистки или демагогски характер, а някои – просто евроскептични.
Днес старт на официалното гласуване за ЕП дават Великобритания и Холандия, където гражданите също са лишени от каквито и да е илюзии по повод настоящето и бъдещето на оказалия се доста разединен пред лицето на кризата евросъюз. В тези две държави, както и в останалите, вотът се разглежда като вид референдум за действията на правителствата по справяне с ефекта от кризата и последвалата рецесия. Но ако в по-голямата част от Европа изборните резултати няма да имат незабавен ефект върху националната политика, то


във Великобритания нещата са други – там гласоподавателите ще изразят отношението си към затъналата в скандали през последните седмици политическа класа.


В Германия евроизборите се провеждат само месеци преди вота за нов състав на Бундестага – националния парламент, насрочени за края на септември. Консервативните християндемократи на канцлера Ангела Меркел и техните противници – социалдемократите, ще се опитат да използват резултатите от изборите в неделя, за да изпъчат гърди. Предварителните проучвания показват, че близо 39% от гласоподавателите ще подкрепят Меркел и партията й на евроизборите, а 28% ще заложат на социалдемократите. Но дори реалният резултат да е точно такъв, изходът от вота едва ли ще е показателен за предстоящите национални избори, тъй като се очаква избирателната активност в неделя да е ниска.
Във Франция политическите партии се опитаха да трансформират европейските избори във вид референдум за дейността на президента Никола Саркози. И тъй като одобрението към него не е особено високо напоследък, по всяка вероятност партията му Съюз за народно движение ще вземат не повече от 25% от гласовете на евроизборите. Това би било шамар за държавния глава, ако не беше фактът, че опозицията в страната в момента е толкова разединена, че не може да предостави никаква реална алтернатива на консервативното управление на Саркози.


Никак не е розово положението и за някои от правителствата в държавите-членки от Източна Европа, които също бяха сериозно засегнати от глобалната криза.


Може би най-ярък пример в това отношение е България, но не само поради кризата, а и поради близостта (по време) на националните избори с евровота. Много политици у нас не се поколебаха да обявят, че изборите за ЕП са нещо като първи тур за тези за Народно събрание. И действително ходът и съдържанието на предизборната кампания за националния парламент до голяма степен ще зависят от резултатите от вота за ЕП, независимо от прогнозираната ниска активност.
Управляващите в Унгария социалисти пък са сериозно заплашени от нарасналата подкрепа за дясната опозиция и най-вече за партията „Фидеш” (известна още като Унгарски граждански съюз). Повечето анализатори очакват „Фидеш” да получи доста над 50% от подадените на евровота гласове. Националните избори в Унгария обаче ще се състоят чак идната пролет и дори погром на социалистите няма да ги принуди да свикат предсрочни избори. Истината е, че в момента никоя друга партия, дори „Фидеш” не желае да управлява, защото трябва да приложи серия от непопулярни мерки, за да се съобрази с изискванията на Международния валутен фонд, който се яви в ролята на спасител на Унгария.


Чешката република е рядък пример на държава, където ЕС е важна тема във вътрешната политика.


Причините са поне две – председателството на евросъюза, което донесе на Прага доста дивиденти, но също и евроскептичния президент Вацлав Клаус, който не желае да подпише ратифицирания от парламента Лисабонски договор. При сегашното служебно правителство в Чехия и национални избори насрочени за октомври, кампанията за евроизборите бе доста гореща, включително с черен пиар и замеряне с яйца на опонентите.
Много интересен случай е и Ирландия, която бе буквално разкъсана от срива на имотния пазар и спукването на кредитния балон, и се оказа една от най-тежко пострадалите от финансовия колапс, започнал в САЩ. Изхарчените огромни суми за спасяване на банки, както и невижданата от много години безработица, гарантират, че управляващата партия „Фиана Файл” ще изгуби поне едно от четирите си места в досегашния състав на европарламента.


По-важно за ирландците и за ЕС обаче е какъв ефект ще имат евроизборите върху предстоящото повторение на референдума за Лисабонския договор.


Определяният като „нова европейска конституция” договор трябва да укрепи мощта на евроинституциите, но той бе отхвърлен от гражданите на Ирландия миналата година.
Сега социологическите проучвания показват, че по-голямата част от ирландското общество вероятно ще подкрепи Лисабонския договор при повторението на референдума. И все пак има две по-малки партии, състезаващи се във вота за ЕП, чиито потенциал не бива да се подценява. „Шин Фейн” и „Либертас” се противопоставят на ратифицирането на договора и затова от тяхното представяне на евроизборите ще зависи как населението на страната ще погледне на насрочения за есента нов референдум.
Но най-голямо предизвикателство за управляващите са провеждащите се днес избори за европарламент във Великобритания. Страната е достатъчно известна с неодобрението си на духа на федерализма в ЕС, а в последните седмици е разтърсена от жесток скандал за злоупотреба с държавни пари от членове на парламента.


За премиера Гродън Браун изборите за ЕП са тест, при това с предварително очертан неприятен изход.


След излизането на резултатите от вота Браун ще бъде сериозно атакуван от опозицията да свика предсрочни парламентарни избори, защото редовните трябва да се проведат чак след година, а общественото недоверие към него и кабинета му е на рекордна висота.
Опасност за министър-председателя са и набиращите все повече подкрепа бунтари в собствената му лейбъристка партия, които вече поискаха оставката му. Изобщо не е ясно дали Гордън Браун ще оцелее като лидер на партията, а ако той се предаде и подаде оставка то предсрочните избори във Великобритания ще се окажат съвсем реална възможност. Браун в момента изостава с поне 20 процентни пункта зад водача на консерваторите Гордън Браун в анкетите на общественото мнение. Най-тежко за премиера е, че лейбъристите могат да се класират на поразяващото четвърто място на евровота, тъй като избирателите не могат да им простят, че са допуснали десетки депутати да злоупотребят с държавни пари.

 

Преди днешния вот подреждането на партиите според социологическите проучвания изглежда така: консерватори – 26%, Британска партия на независимостта (БПН) – 18%, лейбъристи – 16% и либерал-демократи – 15 на сто.


Опасността за управляващите е двойна – те със сигурност ще изостанат зад тотално евроскептичната БНП, а може да отидат и след либерал-демократите, поради вездесъщата статистическа грешка... А че Браун вече съвсем изпуска юздите на властта стана ясно и вчера, когато поредният член на правителството му – Хейзъл Блеърс, обяви, че подава оставка. Въпреки че премиерът готви сериозни промени в кабинета, които ще бъдат обявени до дни, това трудно ще го отърве от гнева на собствените му съпартийци.
В изборите за Европейски парламент днес гласуват и холандците – може би най-малко евроскептичните граждани на ЕС, като се изключат някои маргинални партии и политици. Но последните винаги се явяват в политическата надпревара на страната – за цвят – по-различен от традиционното за Холандия оранжево. Съвсем в рамките на традицията, участието на холандците в евроизборите ще е високо и това се обяснява до голяма степен с факта, че те са сред малкото европейци, на които родината винаги е тясна, за да могат да се развиват – в икономически и културно отношение.

 

Но за да има „нещо гнило” и в Холандия, не друг а британците допринесоха за не съвсем ясния изход от изборите за европарламент в страната на лалетата.


Миналата година британските власти буквално удариха плесница на холандската политика, като обявиха за персона нон грата на Острова крайнодесния холандсик депутат Герт Вилдерс. Аргументът на британското вътрешно министерство бе съвсем основателен – Вилдерс е режисьор на филма „Фитна”, който определи корана като „фашистка книга” и предизвика вълна от протести в ислямския свят.
Партията на Вилдерс, носеща естествено името Партия на свободата е крайнодясна и антиислямистка, което по принцип не може да трогне сърцата на сънародниците му. Но в защита на този противоречив политик се обявиха и традиционните политически формации в Холандия, които се възмутиха от решението на Великобритания да не го допусне на своя територия. Холандският външен министър Максин Ферхаген протестира пред колегата си Дейвид Милибанд и каза, че е недопустимо парламентарист от една европейска държава да не бъде допускан в друга.
Междувременно, докато водещите формации в страната – социалдемократите и Партията на труда си оспорват обща 25-те места в ЕП, отредени за Холандия, Партията на свободата успя да изкара платформа, която вече се харесва на избирателите. Платформата има три основни стълба:


„Искаме си обратно нашите пари, вложени в ЕС. Желаем холандците да управляват сами собствената си държава. Не на ислямизацията на Европа и Турция – никога в Европейския съюз.”


Днес ще стане ясно колко силни и успешни са тези крайни призиви. А иначе опасността по залитане в крайнодясно е надвиснала над цяла Европа. Ако тенденцията се запази и екстремистки настроените формации получат много места в европарламента, сигурно е, че следващите пет години (колкото е мандатът на ЕП) ще бъдат интересни. Но интересни не в смисъл на забавни, а интересни в смисъл на предизвикателни и трудни, каквато е дефиницията от старите китайски поговорки...

Прочети още...

ДОГАН СВИКВА 17-ТЕ ДЕПУТАТА, КОИТО НЕ ПОДКРЕПИХА КАБИНЕТА „ЖЕЛЯЗКОВ“, В РОСЕНЕЦ НИКОЛАЙ МАРКОВ ДОРИ НЕ Е ЧЛЕН НА ПАРТИЯ „ВЕЛИЧИЕ“ ЛЮБЕН ДИЛОВ: НАЙ-ВЕРОЯТНО РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ЩЕ ВЗЕМЕ МАНДАТА ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ПРАВИТЕЛСТВО СИМЕОН ДЯНКОВ: ЩЕ ИМА ПРАВИТЕЛСТВО С ПЪРВИЯ МАНДАТ И ПРЕМИЕР РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ ИВЕЛИН МИХАЙЛОВ: 5-6 ДЕПУТАТИ ОТ "ВЕЛИЧИЕ" МОГАТ ДА БЪДАТ ИЗКЛЮЧЕНИ ЗА ГЛАСУВАНЕ С ГЕРБ И ДПС БОРИСЛАВ ГУЦАНОВ, НОВИЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПГ НА БСП: СТУДЕНАТА ВОЙНА МЕЖДУ НАС И ПРЕЗИДЕНТСКАТА ИНСТИТУЦИЯ ТРЯБВА ДА СПРЕ РУМЕН РАДЕВ: СПОРТЪТ ИЗГРАЖДА ПСИХИЧЕСКА И ФИЗИЧЕСКА УСТОЙЧИВОСТ В МЛАДИТЕ ХОРА, КОИТО СА НЕОБХОДИМИ КАЧЕСТВА ЗА РАЗВИТИЕТО НИ КАТО УСПЕШНА ДЪРЖАВА ВЪВ ВСЕ ПО-КОНКУРЕНТЕН СВЯТ

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.454 sec
Memory: 5.38 Mb
Peak memory: 5.71 Mb
Total SQL queries: 124
Total SQL time: 0.428 sec
Slowest SQL query time: 0.167 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
								a.ID,		
								a.option_list_image,
								a.option_full_image,
								a.option_publish_date,
								a.publish as date,
								am.enabled,
								am.Title as title,
								am.Resume as resume,
								am.Author as author,
								am.Subtitle as subtitle,
								am.image_text,
								CONCAT("original",".",a.extension) as image,
								CONCAT("medium",".",a.extension) as medium,
								CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
								DATE_FORMAT(a.publish,"%d.%m.%Y %H:%i") as publish,
								IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
								d.category_id  as category_id,
								c.category_tag
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
INNER JOIN bn_articles_categories c
														ON c.category_id = d.category_id
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
AND a.ID NOT IN (358)
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,7