ПАРЛАМЕНТЪТ ПОГРЕБА ИДЕЯТА ЗА РЕФЕРЕНДУМИТЕ

Депутатите окончателно погребаха надеждите за навлизането на пряката демокрация под формата на референдум с решението си допитването до народа да се провежда само, когато то е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 хиляди български граждани с избирателни права.
Днес народните избраници приеха на второ четене отложените текстове от законопроекта за референдумите.

Депутатите вдигнаха близо два пъти и половина изискването за свикването на референдум

от предложените по-рано 200 хил. подписа.
Допълнителни пречки пред навлизането пряката демокрация постави депутатът от ДПС Лютви Местан с предложението си, че националният референдум се счита за легитимен, ако в него са участвали не по-малко от участвалите на последните избори за народно събрание и ако с „да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума граждани с избирателни права.
Депутатът от царската партия Яни Янев възрази срещу този текст. Според него така се ликвидира разликата при упражняването на пряката и представителната демокрация и те се привеждат към едни и същи условия. Янев посочи, че този текст е по-недемократичен от действащия. „Досега действащият закон слагаше праг за действителност на референдума от поне 50% участие на избирателите в него, а от началото на демократичните промени в страната до момента най-ниската избирателна активност на парламентарни избори е 53%”, уточни Яни Янев.
Председателят на правната комисия Янаки Стоилов от БСП отбеляза, че все пак има някакъв напредък по отношение на възможността гражданите вече да могат да свикват национални допитвания по важни въпроси, което сега е в правомощията на президента и парламента.

И допитванията на местно ниво са мисия невъзможна

За местните референдуми избирателната активност трябва да е била минимум колкото тази на предишните местни избори в съответното населено място.
Така на практика мнозинството в общината ще може да контролира какви местни референдуми да има, коментираха депутати. Според тях проблемът ще е най-остър в смесените райони,  където традиционно ДПС са най-силни.
Народни представители коментираха, че е възможно партии, които не желаят да има референдум, да инструктират избирателите си да не участват в допитването, така активността да спадне и гласуването да не бъде зачетено.
„Действително сериозно постижение е, че се дава изобщо право на хората да инициират референдум по определени въпроси, което досега не беше възможно, но критериите за признаването на допитването са толкова големи, че на практика се обезглавява целия закон”, отбелязаха депутати от опозицията.
Проектът референдумите беше  размотаван почти половин година между комисии и пленарна зала, заради несъгласието на ДПС да го подкрепи.
В крайна сметка БСП и НДСВ склониха на компромиси с предложения на ДПС, които на практика обезсилват основния замисъл на закона - да даде възможност на гражданите да участват по-активно в управлението на страната.
Това не попречи и днес в пленарна зала от ДПС да поискат за пореден път отлагане на спорните текстове, но след консултации с БСП текстовете бяха гласувани в пленарна зала.