БЛОГЪРИТЕ: ПОЛИТИЦИТЕ ДА ПРАВЯТ БЛОГОВЕ, А НЕ СКУЧНИ ПРЕДИЗБОРНИ КАМПАНИИ

Десетки блогъри се събраха в четвъртък вечер на дискусия, организирана с подкрепата на фондация „Конрад Аденауер” и посветена на ролята на личните места в мрежата в настоящата предизборна ситуация в страната. Сред участниците в оживения диалог бяха председателят на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред Минчо Спасов и преподавателят във Факултета по журналистика на Софийския университет Валери Маринов.
Дискусията бе открита лично от ръководителя на „Конрад Аденауер” за България д-р Андреас фон Белов. Той определи темата на разговора като „много интересна и необсъждана публично” досега.
Преподавателят в родната ни Алма Матер Валери Маринов категоризира блоговете като „творения на новите комуникационни технологии” и

неизменна част от общия информационен поток

Той разграничи изготвяните във вид на персонални дневници уебсайтове от установените медии като телевизията, радиото, пресата и новинарските сайтове.
„Малко хора имат куража да поемат топката на диалога и да влязат в схватка с медиите”, заяви Маринов. И добави, че средствата за масова информация понякога използват блоговете, за да запълват коментраните си рубрики с интересни мнения на обикновени хора.
По думите на Маринов понякога журналистите, разработили дадена социална или политическа тема, но не им е стигнало ефирно време или печатно пространство, за да я представят на аудиторията си от край до край, използват именно лияните си блогове, за да направят целия си материал публично достояние. Маринов нарече блоговете

„депозитари на знания”

и подчерта, че умните политици могат да използват тази форма на комуникация с избирателите си, за да скъсят дистанцията. Преподавателят даде пример с изключително силната кандидат-президентска кампания на американския държавен глава Барак Обама.
„Именно блогът и огромният бутон с надпис „Дари” на заглавната му страница помогнаха на Обама да събере средства за най-скъпата кампания в историята на САЩ”, обясни Маринов.
Блогърът Христо Христов обаче изрази искрено съмнение, че подобен подход би послужил на българските политици за спонсориране на техните кампании.

„Българите по-скоро биха оставили собствената си банкова сметка на блоговете на политиците, в очакване на получат пари от тях,

отколкото да им дарят определена сума”, пошегува се Христов.
Той отбеляза още, че за да бъдеш блогър е задължително да си „политически некоректен”, като в същото време насочваш вниманието на обществеността към истински важните проблеми. И докато в журналистическата материали „може да се съдържа коментар, то в блогърските публикации „трябва да има такъв”, отбеляза Христов.
Според него, политиците, които поддържат собствени блогове, трябва да бъдат последователни и да държат на вече написаното, защото обратното действие сериозно застрашава имиджа им.
Друг блогър - Мария Ненова, автор на metafrasi.org, представи статистически данни, които сочат, че средната възраст на интернет потребителя е 29 години, а

едва 7% от всички, които редовно сърфират из виртуалното пространство, посещават новинарски сайтове

Ето защо Ненова препоръча на родните партии да не се опитват да агитират младите хора по традиционния начин, защото те няма да слушат скучни изкзвания, но ще четат блогове. Тя се обърна към блогърите с апел да използват личните си онлайн кътчета, за да „говорят на хората, за които „политика” е мръсна дума”. Ненова похвали блога, създаден от лидера на СДС Мартин Димитров.
Единственият политически представител, взел участие в дискусията - Минчо Спасов, съобщи, че поддържа блога си от три години насам и го използва като средство за саморегулация.

„Списването на блог е начин да те чуят, но и да чуеш. Той е мощно средство за контрол на избирателите върху мен”,

заяви Спасов. И подчерта, че е много важно при изразяването на мнение в блогосферата да се използва конструктивния подход.
Въпреки че блогърите окуражиха политиците да използват свободната форма на комуникация с поддръжниците си чрез блоговете, те категорично заявиха, че няма да предоставят пространството в личните си дневници за публикуване на агитационни банери на различните политически сили.