МНОЗИНСТВОТО ОТ ГРАЖДАНИТЕ НА ЕС НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ

Накратко: МНОЗИНСТВОТО ОТ ГРАЖДАНИТЕ НА ЕС НЕ СЕ ИНТЕРЕСУВАТ ОТ ИЗБОРИТЕ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТ
Снимка: flickr.com От 1979 г. мощта на ЕП расте и неговите резолюции имат все по-голяма тежест при вземането на решения в рамките на ЕС, а участието на избирателите непрекъснато намалява.

Все още не се избира онзи ЕП, който да има силата да назначава „правителството” на Европа и където да има ясно разграничение на ляво и дясно, социално и по-малко социално, консервативно и либерално

Иван Ватахов | 20.05.2009 17:23

По-голямата част от избирателите в Европейския съюз – 53% - изобщо не се интересуват от участие в изборите за Европейски парламент (ЕП), показва последната анкета на Евробарометър. 62% от тях гражданите на 27-членния съюз пък не виждат причина да гласуват, тъй като смятат, че изпращането на техни представители в европарламента няма да промени нищо. Едно е ясно обаче – всички гласоподаватели, които ще отидат до урните в периода от 4 до 7 юни ще изразят мнението си за собствените си правителства и начина, по който се управляват техните държави.
Макар в общи линии да се опитват да привлекат вниманието на хората към евроизборите, политиците в отделните страни-членки само затвърждават убеждението на избирателите, че не се води истинска наднационална борба в името на обединена Европа. Това, което виждаме и в предизборните клипове и във всякакъв вид послания на кандидат-евродепутатите, включително и в България е, че те използват чисто национални проблеми, за да „рекламират” себе си. И обещават, че ще решат тези проблеми, с ясното съзнание, че трудно могат да го сторят, защото ръцете им не са така дълги, че да могат да се протегнат от Страсбург (където е официалното седалище на ЕП) или от Брюксел (където европарламентът редовно заседава).
Както отбелязват множество наблюдатели и информационни източници,


30 години след първите избори за ЕП през 1979 г. и днес, както тогава, вотът на малкото избиратели остава „дълбоко окопан” в националното и липсва каквато и да е заинтересованост от големите европейски проекти.


А предстоят може би най-важните в историята на ЕС избори, тъй като в сегашните времена на криза – не само икономическа, но и на идентичността, трябва да се покаже присъствието или отсъствието на единство – за излизане от кризата и за реформа на европейските институции, които са се превърнали в дразнител за данъкоплатците в страните-членки.
Ако се върнем пак на последното проучване на Евробарометър, което бе оповестено през април, едва една трета от общо 375 млн. души, имащи право на глас в Евросъюза смятат да се появят пред урните. При това за рекордно ниско се смяташе предишното участие в редовни избори – през 2004 г., когато бе регистрирано 45-процентно участие. В някои държави пък на вота за ЕП се гледа като на първи тур, първи преглед на редиците и т.н. пред предстоящите избори за местен парламент, за което явно хората не желаят да хабят енергията си. У нас в България националните избори са по-малко от месец след европейските – на 5 юли; в Германия за надмощие в Бундестага ще се борят през септември; в Чешката република предстоят предсрочни избори през октомври. Дори Великобритания – вечната крепост на демокрацията, в момента се тресе от местен парламентарен скандал, партиите се готвят за избори догодина, а кандидатурите за ЕП са далеч от интереса на обществеността.


Европейският съюз успя да свали много бариери в Европа, но така и не премахна невидимата стена на политическия дебат.


Вечните борби за надмощие в националните парламенти, състезанията за президентски постове и местни органи на управление буквално „изхабяват” избирателите или най-малкото не им дават да си поемат въздух, за да погледнат по-сериозно на общото европейско бъдеще. Вместо да се води единна кампания за европарламента, в действителност се водят 27 национални кампании, където местните проблеми са на предна линия, а общоевропейските се губят в мъглата.
Наскоро евродепутати от вече разпуснатия ЕП коментираха парадокса, че от 1979 г. мощта на европарламента расте и неговите резолюции имат все по-голяма тежест в процеса на вземане на решения в рамките на ЕС, а участието на избирателите непрекъснато намалява.
Ако вземем предвид трите водещи държави в ЕС – Великобритания, Франция и Германия, много ясно се вижда защо няма интерес към евроизборите. Във Франция президентът Никола Саркози прекали с фокусирането на кампанията върху собствената му персона. Опозицията в страната взе да призовава хората да отидат да гласуват, за да „натрият носа” на самодоволния държавен глава. Но само това, нищо повече – отново забравиха за голямото – ЕС. Погледнем ли към Великобритания и Германия, там, като изключим британския скандал за начините, по който депутати са правили „лява ръка, десен джоб” на парите, предназначени за тях, кампанията е начин да се атакуват умовете на хората във връзка с редица непопулярни решения, наложени от икономическата криза.


Упреци има и към самия ЕП, за който и до ден днешен се вярва, че има слаба и неясна позиция.


Парламентът разглежда и приема актове по теми, вариращи от екология и транспорт, до права на потребителите. Тези решения обаче се предлагат от Европейската комисия (ЕК), която на всичкото отгоре одобрява и бюджета на ЕС за всяка година. Все още не се избира онзи европарламент, който да има силата да назначава „правителството” на Европа, в лицето на ЕК, и където да има ясно разграничение между ляво и дясно, социално и по-малко социално, консервативно и либерално и т.н. В един наскоро публикуван полукомичен материал се казваше, че например британските лейбъристи са много по-близки в идеите и действията си до френските консерватори, отколкото със социалистите във Франция. Колкото и да е любопитно и лековато на пръв поглед, това е много отблъскващ факт, тъй като той


пречи на европейските партии да развият своя идентичност на наднационално ниво, т.е. да действат в ЕП така, както биха действали в една държава.


В репортаж на телевизионния канал „Евронюз”, който се излъчва през последните дни, се констатира, че провеждащата се кампания за евроизборите и участието на личности в нея има доста противоречив характер в отделните страни-членки. Едната крайност е в България, където избирателите, оказва се, имат в пъти по-високо доверие в евродепутатите си, отколкото народните представители в местния парламент. От тази гледна точка, донякъде странно изглежда, че у нас не повече от 30% от хората ще гласуват за ЕП.
Има други държави – пак в Източна Европа, където се отдава много повече доверие на местните парламентаристи, където ниското участие в евровота би било обяснимо. В Полша например анкетите сочат, че не повече от 13% от избирателите ще гласуват за ЕП. В Чехия интересът към изборите за европарламент е по-голям, но той се дължи не толкова на вярата в европейските ценности, колкото на позитивите, извлечени от страната по време настоящето й председателство на ЕС. И пак, за Чешката република най-смелите прогнози са за 46-процентно участие на евровота.
Политическите наблюдатели не са единни в мнението си за причините за интереса или липсата на такъв към вота за ЕП. Повечето от тях обаче смятат, че не става дума за отказ от демокрация.


Причина за ниския интерес е липсата на добра информираност за институцията Европейски парламент. Доверието в ЕП е високо – почти навсякъде над 80% - хората харесват евродепутатите и тяхната работа, но пък не знаят каква точно е тяхната работа.


При ниска избирателна активност на евроизборите идния месец предимство ще спечелят онези партии и формации, които са в крайнодясното или крайнолявото пространство, или са чиста проба популисти, но пък имат свой твърд и почти непоклатим електорат. Ако това се случи, то ще означава само едно – неотивайки до урните европейците ще „накажат” политическите елити в своите страни и ще напълнят евпропарламента с депутати, които ще бъдат „на нож” с еврокомисията. Естествено това ще блокира още повече всяка бъдещо взаимодействие в рамките на ЕС. Както пише в днешния си брой британският вестник „Гардиън”, от Великобритания до Португалия и от Румъния до Дания, партиите „на ръба” и екстремистките движения най-вероятно ще спечелят места в европарламента за сметка на основните и добре познати партии. Причината –


избирателите са решили да излеят целия си гняв върху традиционните политици, заради финансовата криза, нарастващата безработица и придобиващата застрашителни размери корупция сред управляващите в повечето държави.


Но като оставим настрана британските коментари, идващи все пак от една от държавите с най-високо ниво на евроскептицизъм, явно тенденцията на отдръпване от общоевпропейските ценности се превръща в масова епидемия. И то пак по същите причини – криза, безработица, желание да се прибягва до протекционизъм в защита на криворазбрани национални интереси и пр. Може би единствено най-либералните северноевропейски демокрации все още остават „на пътя на Европа”, тъй като при тях традиционно се приема за естествено да се поддържат основни ценности – не само на национално, но и на европейско ниво. Това се вижда от анкетите в Холандия например, според които близо 60% от имащите право на глас са обявили, че ще гласуват за Европейски парламент.
Впрочем холандците без съмнение са доста прагматични хора и гледат на всяко едно дело – национално и наднационална като начин да извлекат полза, в най-позитивния смисъл на това действие. Ако се върнем назад в историята холандците са нещо като основатели на международната търговия във вида, в който я имаме днес. Дори и сега те продължават да извличат огромни дивиденти, понеже се отворени към целия свят – за търговия, за културен обмен и какво ли не още.


Проблем създават перчещите се със своята демокрация, а всъщност непрекъснато развалящи имиджа на демокрацията, включително и на европейско ниво – велики икономически сили, като Великобритания, Франция и Германия.


Точно те в последно време дадоха крещящи примери за това как не трябва да се държи евросъюзът като търсеща единение организация.
И накрая, но не и по важност, Европа губи своите млади избиратели – онези, които ще градят бъдещето на континента и на ЕС в частност. Младежите не се интересуват от евроинституциите, не вярват, че нещо хубаво може да ги „сполети” в резултат от действията на еврократите в Брюксел и изобщо са все по-нихилистично настроени към всяка идея за собственото им бъдеще, предложена от национални водачи, камо ли от наднационални.Не помогна и кампанията, в която се включи най-популярният сред младите хора музикален телевизионен канал MTV. Кампанията „Чуваш ли ме, Европа?” си остана само с въпроса. Отговор така и не дойде, нито ще дойде след изборите, до чиито урни повечето младежи нямат намерение да припарят.


Не, Европа не чува, но тя не чува не само своето бъдеще, в лицето на младежите, а също и своето настояще –


хората, които се трудят, живеят, радват се и плачат, остават с неосъществени идеи и в крайна сметка ще си отидат – от активната възраст и от живота, без да са видели претворени на дело всички онези идеи и принципи, заложени в създаването на единна Европа от нейните „бащи” преди повече от 50 години. Тези над 50 години са дълъг период за каквато и да е организация да се развие – не само икономически и социално, но и в духовен и обществен план, а за момента евросъюзът-мечта си остава само това – една мечта.

Прочети още...

ДАНИЕЛ МИТОВ В ПИСМО ДО ПРЕМИЕРА: ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТАКЪК ПРЕЗИДЕНТЪТ НОСИ ОТГОВОРНОСТ ЗА ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА СЛУЖЕБНИЯ КАБИНЕТ И ЗА ИЗБОРНИЯ ПРОЦЕС В ЧУЖБИНА „БЪЛГАРИЯ ЕЪР“ СТАРТИРА ДИРЕКТНИ ПОЛЕТИ ДО ЛИСАБОН ЗА ЛЯТО 2024 Г. СЪВМЕСТНИ ИНИЦИАТИВИ МЕЖДУ БЪЛГАРИЯ И ЧЕРНА ГОРА ОБСЪДИХА ВИЦЕПРЕЗИДЕНТЪТ ИЛИЯНА ЙОТОВА И МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА ТАМАРА ВУЙОВИЧ МАРИЯ ГАБРИЕЛ: АЗ НАПРАВИХ МОЯ ХОД КАТО ВЪРНАХ ИЗПЪЛНЕНИЯ МАНДАТ, ДАДОХ ШАНС ПРЕГОВОРИТЕ ДА ПРОДЪЛЖАТ ГЕРБ: ПО-СКОРО ОТИВАМЕ НА НОВИ ИЗБОРИ ТОШКО ЙОРДАНОВ ПРИ ДЪРЖАВНИЯ ГЛАВА: БЪЛГАРИЯ ТРЯБВА ДА СЕ УПРАВЛЯВА ОТ ЕКСПЕРТНО ПРАВИТЕЛСТВО С ШИРОКА ПАРЛАМЕНТАРНА ПОДКРЕПА  КОРНЕЛИЯ НИНОВА СЛЕД СРЕЩАТА ПРИ ПРЕЗИДЕНТА: ОТИВАМЕ НА ПРЕДСРОЧНИ ИЗБОРИ, ЗАЩОТО НЕ МОГАТ ДА СЕ РАЗБЕРАТ КАК ДА СИ ПОДЕЛЯТ ДЪРЖАВАТА 

Денят в снимки

Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.492 sec
Memory: 5.34 Mb
Peak memory: 5.66 Mb
Total SQL queries: 123
Total SQL time: 0.455 sec
Slowest SQL query time: 0.179 sec
Slowest SQL query:
SELECT 
									a.ID,
									a.publish as date,
									am.enabled,
									am.Title as title,
									am.Resume as resume,
									DATE_FORMAT(a.publish,"%d-%m-%Y %H:%i") as publish,
									CONCAT("thumb",".",a.extension) as thumb,
									IF(a.tag IS NULL,CONCAT("post",a.ID),a.tag) as path,
									d.category_id as category_id
FROM bn_articles a
													INNER JOIN bn_articles_distribution d
													ON d.ArticleID = a.ID
 INNER JOIN bn_articles_meta am
																		ON am.ArticleID = a.ID
WHERE a.publish <= NOW() AND am.language_id = 1
AND d.category_id = 7
ORDER BY date DESC 
LIMIT 0,3