ПАДНА ПРАГЪТ ОТ 8% ЗА КОАЛИЦИИТЕ, ИЗБИРАМЕ 31 МАЖОРИТАРНИ ДЕПУТАТИ

Конституционният съд с почти пълно единодушие от 11 срещу едва един против отмени вдигането до 8% на изборния праг за коалициите за влизане в парламента. Поправките в закона за избиране на народни представители бяха атакувани от 70 депутати от СДС, ДСБ, НДСВ и Георги Близнашки от БСП. Основните им аргументи бяха, че вдигането на бариерата ограничава политическия плурализъм, а въвеждането на 31 мажоритарни кандидати нарушава принципа за равно избирателно право заради неравностойността на избирателните райони. Поправката, която беше внесена в парламента от депутата от „Ред, законност и справедливост” (РЗС) на Яне Янев, беше приета преди по-малко от месец с гласовете на БСП, ДПС и РЗС.
За съжаление конституционните съдии се разделиха по равно при обсъждането на казуса с въвеждането на 31 мажоритарни елемента. За въвеждането на т.нар. мажоритарен елемент се обяви президентът Георги Първанов, който обаче беше против по-високата бариера за коалиции и затова наложи вето на тази законова поправка, но ДПС, БСП, РЗС и "Атака" я прегласуваха.

Падането на бариерата изтече в парламента преди да бъде обявено

Два часа преди да бъде разпространено официалното решение депутатите Огнян Герджиков (НДСВ) и Георги Близнашки (БСП) го огласиха в кулоарите на парламента. Герджиков дори уточни, че за мажоритарния вот конституционните съдии са се разделили поравно - 6 на 6,  и така поправката остава в сила.
"Решението на Конституционния съд показва, че управляващите наистина действат срещу опозицията, прекрачвайки всякакви демократични граници", коментира лидерът на ДСБ и съпредседател на "Синята коалиция" Иван Костов. "Правилата в последния момент не трябва и не следва да се променят. Това беше тежък прецедент. Същото се отнася и за мажоритарните кандидати. Съжаляваме, че те не са отпаднали", заяви Мартин Диитров.
“Както за партиите, така и за коалициите бариерата ще бъде като досега - 4%, в другите части законът остава в сила и ще се проведат изборите, включително и за т. нар. спорни 31 мажоритарни депутати", коментира заместник-председателят н парламента Любен Корнезов. Според него, не е необходимо ново гласуване на закона в парламента.
"Случващото се е пълен абсурд и няма нищо общо с демокрацията, защото в конституцията ни няма ограничение за бариерата. 4 % е за национални избори, близо 6 % е за евроизборите, а всеки общински съвет се избира с различна бариера. КС спеше ли до момента, за да види, че досега тези бариери са действали", коментира лидерът на РЗС Яне Янев.
„Решението дава надежда, че в България все още действа българската конституция, че все още има независима съдебна власт и българските граждани могат да търсят правата си по законно установения ред”, коментира председателят на ЛИДЕР Кънчо Филипов.

Ще избираме мажоритарни депутати с много неизвестни

Конституционните съдии не успяха да постигнат нужния кворум от 7 депутата за „да бутна” и въвеждането на 31 мажоритарни депутата. Върховните съдии са се разделили по равно при разглеждането на казуса за мажоритарния елемент и дали парламента може да работи с по-малко от определените ни в основния закон 240 депутати. За отмяна на 31 мажоритарни депутати като противоконституционен са гласували председателят на Конституционния съд Румен Янков, Васил Гоцев, Людмил Нейков, Емилия Друмева, Владислав Славов и Благовест Пунев. За запазването на текста са гласували Евгени Танчев,  Димитър Токушев, Пламен Киров, Красен Стойчев, Снежана Начева и Георги Петканов.
Според Любен Корнезов, който е бивш конституционен съдия, получилата се патова ситуация не е прецедент. „Случвало се е и друг път, когато съм бил конституционен съдия, да има колебания, да има такава патова ситуация с равен брой гласове, затова е предвидено решение да се взема със 7 гласа, независимо от кворума”, обясни Корнезов.
Председателят на парламентарната група на БСП Ангел Найденов обяви, че изборите ще се проведат на 5 юли и ще бъдат съобразени с днешното решение на съда. Той отхвърли възможността да се прави опит за връщането на по-високия праг за коалициите. Според Найденов премахването на 8% праг е "озадачаващо и в известна степен изненадващо, защото по същество всяка бариера ограничава плурализма, но това поне досега не е възприемано като противоконституционно".