ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО – КАЧЕСТВО ИЛИ ПРЕРАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА РЕСУРСИ

След като се опитаха да видят на пръв прочит кой какво унаследява в съответното ведомство, вероятно новите министри, както и мнозина от работещите в съответните сектори, се питат какво ще се случи и какво конкретно може и ще се промени към по-добро в ресора им. Пред министъра на здравеопазването стоят  със страшна сила нерешени въпроси на недореформираната докрай система. Питаме се обаче ще може ли новият министър да реши следните дългогодишни проблеми:

1. Как ще бъде трайно решен въпростът с  неосигурените пациенти – кой действително не може да си плати здравните вноски поради липса на приходи и кой - за да не пълни източващата се Здравна каса нахалост, без той самият да има нужда сега. Пък като ти притрябва я байпас, я стенд – ще си платиш 15 вноски накуп - и влизаш в системата.

2. Как ще бъде разрешен въпросът с 24 часовото разположение на  джипитата. Не сме чували, между другото,  в Европа за такова закрепостяване на лекари – все едно не вършиш работата си, а изтърпяваш заточение, защото дори и за еднодневно отсъствие трябва да уведомиш съответната РЗОК, че еди кога си ще отсъствуваш поради еди какво си. За един нормален и достатъчно отговорен лекар е обидно  да пише подобни уведомителни писма.

3. Как ще бъде решен въпросът с т.нар. регулативни стандарти? Кой всъщност отнема правото да работиш по правилата на медицинската практика? Докога лекарите ще бъдат поставяни пред дилемата да те глобят поради превишени стандарти? Или че не си направил  задължителните  изследвания на пациента? И кое всъщност е по-малкото зло?

4. Как ще бъде решен въпросът с прехвърлянето на отговорността за пациента като футболна топка – кой да го изследва, кой да го насочи към стационар – онова джипи, което взема много пари без да ги заслужава, или вездесъщият специалист?

5. Как ще се преодолее онова засилващо се противопоставяне вътре в съсловието - между провинциални и столични болници, между специалисти и джипита, между  различните сдружения?

6. Как ще се реши по европейски казусът с различните цени на едни и същи лекарства в аптеките?

7. Как ще се реши въпросът с Националната здравна карта -задължителен или препоръчителен характер ще има? И кои точно болници ще утвърди тя – дори и тези, за които е ясно, че са на пазара, защото са собственост на наш човек; дори и тези, които работят само по скъпи пътеки и там не умират пациенти?

8. Как ще се реши въпросът с регистъра на лекарите сега, когато министърът идва от шефското място в БЛС? Ще съумее ли да го направи и да каже на глас, че през последните 10 години се обезцениха основни специалности като педиатрия и вътрешни болести? И пресилен ли е страхът, че след не повече от 5 години няма да имаме специалисти в тези профили? Или това не бива да се казва на глас?

9. Какво ще се прави с обезценяването на труда на медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите? И как ще ги спре здравното ведомство да не ходят в Европа да работят в старчески домове?

10. Как ще се въведе действително акредитация на лечебните заведения – защото сега всички са с по много звезди в категорията, а като опрем до тях, сами знаем какво се случва.

11. Ще има ли повече от една здравна каса  или в играта трябва да се включат и доброволните фондове ? И какво в крайна сметка ще целим – повече и качествени услуги в здравния сектор или само преразпределяне не обществения ресурс?

12. Как ще се преодолее практиката преговорите по нов рамков договор да се превръщат  в игра на нерви за участващите? И действително ли ще се договаряме, за да постигнем подобряване на системата?

13. В крайна сметка ще продължим ли отнякъде или ще започнем отначало? Може би въпросите биха били актуални и след края на този мандат (без значение кога ще завърши той), както са били актуални и през лятото на 2005 г. Може би тези въпроси си е задавал и бившият министър проф. Гайдарски? Иска ни се отговорът да е отрицателен. А на вас, господин министър?