ЕВРОСКЕПТИЦИТЕ ОТ „ЛИБЕРТАС” ПУСНАХА КОРЕНИ В БЪЛГАРИЯ

Месец преди първите редовни избори за Европейски парламент в България паневропейското  движение „Либертас”, което взриви Европейския съюз като казаха „не” на референдума  в Ирландия за Лисабонския договор, създаде своя структура и в София. Първата инициатива на основателите му е да положат началото на подписка срещу новите устройствени правила на общността и в България. На първата си конференция част от българските учредители представиха платформата си и дискутираха дали движението на евроскептиците има почва на родна територия.
Вълната се надигна от първата структура на „Либертас”, създадена в Пловдив, начело на която застана бившият депутат Николай Близнаков. За заместник на сдружението се подготвя Владимир Брезоев, бивш щатен кадър на „Позитано” 20. Той представи историческата обосновка на  движението, което изправя гражданското общество срещу бюрокрацията от Брюксел.

На 13 юни 2008 г. Ирландия отхвърли с референдум подписания на 13 декември 2007 г. в Лисабон договор

на държавно ниво от всички членки на Европейския съюз, който трябва да бъде ратифициран поотделно и от всяка от страните. Като основна причина за отхвърлянето на договора в Ирландия бе посочена недостатъчната информираност за неговата същност сред населението, въпреки водената от ирландският премиер Брайън Коуе мащабната кампания за неговото приемане.
Лисабонският договор поставя успешен край на започналия през 2000 г. процес на институционална реформа на Европейския съюз. Целта му е бе да направи Европейския съюз (ЕС) по-демократичен и по-ефективен в променящите се условия на съвременния свят. Документът изменя сега действащите учредителни договори на ЕС и е насочен към институционалното укрепване на общността и приближаването му към гражданите. Той реформира основните европейски институции, подобрява системата за гласуване на решенията в ЕС, предоставя повече права на пряко избирания европарламент, предвижда допълнителни гаранции за правата и свободите на гражданите на Съюза и дава по-големи права на националните парламенти върху европейското законодателсто. Държавите-членки подготвяха влизането на договора в сила на 1 януари 2009 г. преди изборите за Европейски парламент, насрочени за средата на същата година.

Според европейското законодателство, ако дори само в една страна от ЕС Лисабонският договор не бъде ратифициран, той няма да влезе в сила.

Ирландия беше единствената страна в ЕС, в която приемането на Лисабонския договор е подложено на референдум, който го отхвърли. След буря от дебати на всички нива на общността и в отделните държави-членки Дъблин реши да повтори референдума, но това ще стане едва през октомври тази година.  Окончателна ратификация на Лисабонския договор се очаква и от Полша в лицето на президента, както и от Чехия в лицето на сената и президента. България ратифицира договора на ниво парламент на 21 март 2008 г. Ирландия обаче провали плановете на Брюксел евровота в общността през 2009 г. да се проведе по новите правила. Според тях по-малките държави изравняваха тежестта си с по-големите и България трябваше да има не 17, а 18 представители в Брюксел. Ако договорът все пак бъде одобрен и от Ирландия, в края на 2009 г. ЕС ще трябва да проведе допълнителни избори за евродепутати, за да попълни бройката им по новите правила. Дотогава евроскептиците са решени да агитират срещу начина, по който се вземат решенията в общността и са регламентирани отношенията между държавите-членки на ЕС.

„Не може 500 души да вземат решения за 500 млн. при закрити врата”, заяви представителя на „Либертас” Йенс Питер Бонде у нас.

Евродепутат с 30-годишен стаж в Европейския парламент и сътрудник и съидейник на ирландския бизнесмен Ганли, който даде гръб на ирландското „не” в референдума, е в България, за да подкрепи създаването и дейността на „Либертас” тук. 
На софийската си сбирка около 40 неправителствени организации от страната, сред които и пенсионерски сдружения, обсъждаха  повече българските, отколкото  паневропейските проблеми. Сред популярните лица се открояваше и известният депутат Павел Чернев – бивш депутат от „Атака” и сегашен от ВМРО, където членуваше преди да отиде при Волен Сидеров, и група членове на неговата група за натиск „Свобода”.

За 200 000 евро субсидия от европарламента се борят структурите на „Либертас” в Европа преди да се явят на избори за нов парламент. 

За да ги получат обаче трябва да имат поне 7 регистрирани структури в различни държави, членуващи в ЕС.
Предизвикателство към партийния модел, нарече създаването на гражданската коалиция от 40 неправителствени организации Николай Близнаков. От сдруженията настояха да бъде казана истината за прехода, за ликвидирането на селското стопанство и Военно-промишления комплекс, за порочната приватизация, за управлението на Жан Виденов, Иван Костов и Симеон Сакскобургготски.  Те предлагат промяна в политическата система чрез нов проект - изборите да се признават за действителни при гласували над 50% от имащите право на глас, политическите субекти да бъдат поставени при равни финансови условия при избори, да има контрол на предизборната агитация и регламент за отзоваване на народните представители.
Според  Йенс Питер Бонде вместо Лисабонският договор трябва да искаме от бюрократите в Брюксел ясен и кратък, дълъг най-много 25 страници нов договор, който може да бъде прочетен, преди да бъде подписан от премиерите на Европа. „Вашият премиер го е подписал, без да го е прочел”, беше сигурен ветеранът на евродепутатите. Бонде смята, че сега Еевропейският парламент създава едва 1% от законите, а останалите са дело на брюкселските чиновници в 3000 затворени работни групи, което доказва тотален дефицит на демокрация.

Неизбирани хора избират законите и това е тайното правителство на Брюксел, заяви евродепутатът-скептик.

От „Либертас” искат и равни права за новоизбраните членки на ЕС както за земеделските субсидии, така и за пазара на труда. „Не трябва да има робски пазар в Европа”, обобщи Бонде.
Организацията яхва нова популистка на стария континент. След три дни - на 1 май, тя ще направи европейска сбирка на членовете си на конгрес в Рим. Автобус с българските делегати ще е родният принос към събитието. Лозунгите на делегатите стъпват на негативите от световната икономическа и финансова криза и се обявяват за съхраняване на нациите срещу олигархичното управление на Европа. Насоката в която работи „Либертас” е нещо като идея за третия път за развитие на Европейския съюз, в който доминират призиви, отричащи и партиите, и площадната демокрация.

Организацията на евроскептиците твърдят, че е „време за иновативна политика”.

Посланията на „Либертас” ще текат чрез интернет. Сдружението ще настоява за пряко гражданско участие в управлението като за целта предлага формата на частични местни референдуми чрез социологическа извадка. „Така е и по-евтино, и по-чисто и контролируемо”, смятат от българския „Либертас”. Макар посланията на българските учредители на организацията да са по-актуални за младите и насочени към тях, в залата преобладаваше публика, надхвърлила 60-70 годишна възраст и като че ли витаеше духът на ранния Жорж Ганчев. Сред нея обаче не беше набеденият за първи член на „Либертас” у нас депутат Минчо Христов, който влезе в 40 Народно събрание като член на „Атака”, но напусна Волен Сидеров. Христов дълго опровергава инсинуацията, че е подписал молба за членство в „Либертас” и в крайна сметка бе принуден да се оплаче писмено до шефа на европарламента Ханс-Герт Пьотеринг, за да се разграничи и формално от организацията на евроскептиците.