ПОЛИТИКАТА НА СВЪРШЕНИТЕ ФАКТИ РАНО ИЛИ КЪСНО СЕ НАКАЗВА

Във вторник ще приключи една драма – и лична, и политическа, която се точи месеци наред. След като овладя и превключи на ръчно управление всички по-важни институции, българският премиер ще има своето копче и в Европейската комисия. То ще е с надпис „Румяна Желева”. Освен ако поради технически причини не се наложи смяна на надписа. В днешна България обаче това е без значение, важно е кой ще задейства бутона.

Нямаше да си правя труда да пиша тези редове, ако не бях убеден, че сагата „комисар от България 2009-2014” трябва да влезе в учебниците по политология и европеистика като един блестящ антипример за европейска политика и за поведение на един лидер и неговия антураж.

Противно на нормалната политическа логика и утвърдения европейски модел на поведение, не беше проведена никаква дискусия нито по отношение на евентуалните кандидати, нито за съжаление по важните за България сектори на европейската политика, за които бихме искали българският комисар да отговаря пряко. За разлика от повечето европейски страни, които заявиха своите политически приоритети и забавиха до последния момент своите номинации, за да намерят най-подходящия кандидат за съответния ресор, България беше сред първите, обявили своя кандидат. За Барозу – поставен пред свършен факт - не остана нищо друго освен да измисли някакъв ресор за този кандидат, който да отговаря на нейния опит и компетентност. Създаде слаб ресор с ограничена самостоятелност, по същество помощник-комисарски пост с подпомагащи функции на комисарите по външни отношения, по развитие и по вътрешни работи. Предъвкваните преди това седмици наред от Борисов ресори като енергетика, разширяване, политика на съседство, култура и образование, та чак до регионално развитие дадоха един единствен сигнал – „все едно какво ще е, важното е моят личен кандидат да стане комисар”. Страните от Централна и Източна Европа се пребориха за ключови отговорности, Румъния, с която често се сравняваме, получи земеделието, а толкова желаните разширяване или политика на съседство отидоха в комплект при чешкия кандидат. От изявите на самия кандидат и нейния патрон остана впечатлението, че едва ли не трябва да сме доволни задето България изобщо ще има комисар, макар това да е предвидено по Договора от Лисабон и да е ясно, че не е възможно България да остане зад борда.

Няма как да не отбележим, че недалновидно беше отхвърлена дори дискусия по възможността Кунева да бъде номинирана отново, въпреки че самият Барозу даде ясно да се разбере, че България е можела да има много по-силно предложение. За сравнение – португалският премиер-социалист Сократеш заложи отново на десния Барозу като свой кандидат, за да има Португалия силен човек в Брюксел. Борисов подходи партийно и отхвърли Кунева, за да има слаб, но свой човек в Еврокомисията. Впрочем грубото отношение към Кунева, с която самият Борисов работи 4 години в правителството на Сакскобургготски, беше един от първите удари, които премиерът си нанесе сам на европейското поле и от които започна ерозията на доверието към него в Брюксел. С пълно мълчание беше подмината и номинацията от другите български партии-членки на ЕНП на значително по-подготвената Надежда Михайлова.

Свръхамбициозна жена със скромна политическа биография, започнала през 2007 г. с щастливо избиране за член на Европейския парламент като пета в листата на ГЕРБ. Скромно присъствие в Европарламента, запомнило се главно с кампанията за дискредитиране на България в очите на европейските партньори. Показа умения за разчистване на политическия терен, като авторитетната водачка на листата от 2007 г. Душана Здравкова изобщо не намери място във водената вече от Желева листа за евроизборите през 2009-та. След изборите остана евродепутат месец и половина. За това време ръководи делегацията на българските евродепутати в Европейската народна партия. Кандидатира се и беше избрана за заместник-председател на Групата на ЕНП с ясното съзнание, че на този пост ще остане десетина дни и че с тази маневра на практика лишава ГЕРБ от възможността да има представител на това равнище поне за следващите 2,5 години. Няколко седмици Желева е член на Комисията по външна политика, с което се изчерпва изцяло опитът й в тази сфера. Напуска Европарламента за да стане министър на външните работи на България. Става очевидно, че постът е поверен на Желева с единствената цел да атакува еврокомисарското място от по-висока национална позиция. Близо 6-месечният й престой във Външно ще се запомни с политически уволнения и назначения, няколко протоколни посещения, публични демонстрации на некомпетентност и за съжаление дезориентация и липса на инициативи във външната политика. Неспособността да се наложи като министър превърна премиера и други министри в реални говорители по външнополитически въпроси, което роди и грандиозни гафове и внесе напрежение в отношенията ни със Сърбия и Турция, например.

Ловът на постове продължи и след това, като статутът й на кандидат-комисар принуди делегатите на конгреса на ЕНП да я подкрепят за заместник-председател на партията (иначе щяха предварително да я отпишат) и макар и последна по брой гласове от избраните, Желева се окичи и с този пост. Пост, който може и да не е несъвместим от юридическа гледна точка с този на еврокомисар, но по оценката не само на евросоциалистите подобно съвместяване е политически и морално неприемливо.

Във вторник Желева ще се изправи пред Комисията по развитие, където в рамките на 3 часа ще може да изложи вижданията си по политиката на Европейския съюз в нейната сфера на отговорности и да отговаря на въпросите на евродепутатите. След изслушването комисията ще приеме оценка дали кандидатката може да заеме този пост. Основен критерии е компетентността, владеенето на материята, но под внимание се взимат и всички въпроси, свързани най-общо казано с моралната пригодност на кандидата – политически позиции, бизнес-контакти, факти от биографията.

Нормално е всеки кандидат да бъде осветен и коментиран от медиите, особено за новите номинации (част от кандидатите вече имат поне един мандат като еврокомисари зад гърба си и отдавна са на прицела на журналистите). Всеки един от тях пое достойно този кръст и отговори ясно и категорично на въпросите – искам само да припомня, че в началото на декември при подобен тип изслушване в Комисията по външна политика на Европарламента Върховният представител за външната политика и заместник-председател на Европейската комисия по външни отношения Катрин Аштън отговори на въпроси от отношенията с Русия и ситуацията в Хондурас до това дали преди 25 години КГБ е финансирало организацията за ядрено разоръжаване, в която е била активист и дали ще води независима политика или ще бъде „дългата ръка” на Гордън Браун в евроинституциите.

Желева единствена месеци наред се изживява като жертва на този интерес, оплаква се от всеки нелицеприятен коментар, търси предателства и заговори и се опитва да си създаде алиби при евентуален провал, като естествено враг номер едно по традиция е БСП. Впрочем съвсем очаквано е човек, действал точно по този начин две години в Европарламента, да очаква подобно поведение и от другите. Вместо да даде ясен и категоричен отговор на публикациите предварително, например дали вижда проблем и евентуален конфликт на интереси с бизнес-ангажиментите на съпруга си и каква е оценката й за групировката ТИМ; какви са нейните участия във фирми преди да се наложи да излезе от тях; ще бъде ли поредното копче на Бойко Борисов, този път в Еврокомисията; ще напусне ли заместник-председателския пост в Европейската народна партия, ако бъде избрана за комисар и чии интереси ще защитава като еврокомисар – на европейските граждани или на Европейската народна партия; какво е мнението й за неявната коалиция между ГЕРБ и АТАКА и как ще отстоява демократичните ценности в страните от Третия свят на фона на антидемократичните изявления на българския премиер за забрана на БСП, за оценката му за Хитлер и Сталин като големи държавници, за турците и ромите като „лош човешки материал”, за референдума за забрана на 5-минутните новини на турски език; и т.н....

Началото беше грозно, целият процес беше сгрешен, ГЕРБ и Бойко Борисов вече се провалиха на европейския терен – дойдоха с претенциите да „върнат България в центъра на европейската политика”, а ни изтикаха в нейната периферия. Но във вторник е финалът. Това са най-важните 3 часа в политическата кариера на Желева. Ако се справи – предстоят й 5 години на упорита работа, за да докаже, че мястото й в Еврокомисията не е просто подарък за минали заслуги или бъдеща лоялност към Бойко Борисов. Ако не успее – бързо изгряващата й звезда внезапно ще угасне. Но заедно с това България ще понесе пореден удар.

Въпреки всички съмнения и колебания, аз пожелавам успех на Желева. Такива са политическите реалности, българските граждани избраха ГЕРБ и тази драма е просто едно от последствията, които сигурно не са очаквали, но предопределиха с вота си. Макар Желева да се изживява като партийна кандидатура, макар да не намери за необходимо да се срещне и да потърси подкрепа от българските евродепутати от групите на либералите и на социалистите, тя е една българка, на която предстои тежко изпитание. След вторник тази българка ще провежда политика от името на 500 млн. европейци. Заради честта на България, не бих искал да я видя публично унизена и отхвърлена. Дано обаче българският премиер да е проумял, че полицейските методи, празнодумието и политиката на свършените факти може би все още минават в България, но в Брюксел се наказват – рано или късно.