ОТЦЕПНИЦИ ОТ БСП СЪЗДАДОХА «БЪЛГАРСКАТА ЛЕВИЦА», ПОДГОТВЯТ «НАРОДЕН ФРОНТ»

Обещаната преди три месеца партия «Българската левица» вече е факт. Учредиха я 538 делегати в зала 9 на НДК. Новата политическа формация си избра трима съпредседатели - Илия Божинов, Иван Генов и Петко Тодоров. И тримата напуснаха БСП след 47-я  й  конгрес, който според тях е показал, че «отвътре» не може да бъде променена дясната политика, която води «Позитано» 20. Тримата лидери си поделят отговорностите за силен старт, тъй като

амбицията им е да участват в предстоящите избори за национален парламент.
 

Иван Генов беше сред най-близкото идейно обкръжение на бившия лидер на БСП и бивш премиер Жан Виденов. Главен секретар на новата партия е Боян Киров - физик от Института за космически изследвания и бивш депутат. Бивши народни представители от 7 Велико народно събрание са и учредителите Борис Колев, тогава от «Екогласност» в коалицията на СДС, и Стефан Нешев от социалдемократите на Петър Дертлиев.
Тихомир Стойчев поздрави «Българската левица» от името на идейното крило в БСП «Открит форум» на Красимир Премянов – също доверен човек на Виденов и шеф на парламентарната група на социалистите по време на неговия мандат, който до ден днеше е един от малкото, поддържащи близки контакти с експремиера.
«Българската левица» беше поздравена и от Минчо Минчев от ОКЗНИ – партията, от която пое политическия си път днешният президент Георги Първанов. Велко Вълканов също даде рамо на новата партия, като не пропусна да я разкритикува, че не била категорична в позицията си спрямо НАТО, за по-близки връзки с Русия и за социализъм.
Знаково бе и приветствието на Кръстьо Петков, който след като премина през профсъюзите и няколко новоучредени и бързо залезли партии, внезапно акустира в новосформираната гражданска структура на икономиста проф. Димитър Иванов ГЛАС. Проф. Иванов беше съветник на президента Първанов, но впоследствие двамата се разделиха, а напоследък професорът е един от най-острите критици на политиката на тройната коалиция и кабинета «Станишев».

Друга знакова фигура от зората на демокрацията, поздравила левичарите, бе Жорж Ганчев

и получи одобрително кимане от страна да бепутата си от Български бизнесблок Веселин Бончев след катозаяви, че трябва да се поддържа христовата идея, каквато е социалистическата. Подкрепа учредителите получиха и от Росийския общонароден съюз. Сред посребрените глави  в залата беше и проф. Минчо Минчев, напуснал преди години с твърдо лявото си крило БСП. Изненадващо, обаче, голяма част от учредителите бяха съвсем много млади хора.
В залата се мерна и зам.-министърът на външните работи Родион Попов, но в лично качество, както заяви самият той пред Bulgaria News. Според все още непотвърдена информация, името му фигурира сред евентуалните кандидат-депутати в листата за националните парламентарни избори на ДПС, от чиято квота всъщност той седна в стола на предшественика си Петър/Феим Чаушев.
В изказванията се чуваха

призиви за обединение на над 20-те леви партии в страната, за общ «Народен фронт»,

както предложи един от гостите. «Българската левица» заявява в Учредителната си декларация, че ще отстоява по-силна държава, безплатно здравеопазване, развитие на науката, индустрията и информационното общество, незабавно увеличаване на минималните заплати и пенсиите с 50%, премахване на частните монополи, равни шансове за безплатно и качествено държавно образование, модерно земеделие, достоен статус на служителите от армията и органите за ред и сигурност. Левичарите искат облагаем минимум от 400 лв., прогресивна данъчна система и отмяна на реституирането на царските имоти. Учредителите настояват за страната ни да се откаже от чужди военни бази и чуждо военно присъствие в България.

«Българската левица» ще се влее в по лявото политическо семейство на новия социалистически интернационал,

който се сформира в Европа от 27 партии, сред които е и тази на Оскар Лафонтен в Германия.
Нито един представител на кационното ръководство на «Позитано» 20 почете събитието. «Нали после ще го уволнят», коментираха от новата партия, която в БСП наричат «отцепниците». Дали създаването на «Българската левица» е край или начало на някакъв процес в столетницата, е рано да се каже. Самите шефове на партията я наричат постпреходна.
С учредяването на «Българската левица» приключва един дълъг и мъчителен процес на вътрешнопартийни битки в БСП, датиращи още от времето, когато Жан Виденов сдаде мандата на правителството си и отстъпи поста си на Георги Първанов. Това стана в навечерието на Коледа през 1996 г. Месец по-късно – на 4 февруари 1997 г. покойният Николай Добрев (вътрешен министър в кабинета на Жан Виденов), натоварен да състави второто правителство на БСП, почти на своя глава предпочете да върне мандата на новоизбрания президент на десницата Петър Стоянов в условията на 24-дневна национална стачка и заплахата от гражданска война след което левицата загуби задълго властта на всички нива. Впоследствие от БСП се отцепи Александър Томов и създаде партията «Евролевица», претендираща да е изразител на модерната европейска социалдемокрация, която влезе в 38 Народно събрание с помощта на безусловния фаворит още преди изборите СДС.

Привържениците на Жан Виденов обаче останаха в БСП и поведоха вътрешнопартийна битка с новия лидер Георги Първанов,

укоряван заради върнатия втори мандат на столетницата. Най-силен изразител на тези настроения стана Красимир Премянов и неговата фракция «Открит форум». По-късно в друга група се обособиха Александър Лилов, Янаки Стоилов и Илия Божинов, които през всичките 4 години от мандата на Сергей Станишев критикуваха остро ръководството на БСП и червените министри за антисоциалната им дясна политика. Божинов влезе в директен конфликт с Румен Овчаров и Емилия Масларова, но тъй и не можа да докаже документално обвиненията си към тях, разгласени широко в медиите.
Левичарите на няколко пъти се заканваха люто, че ще напуснат партията, ала тъй и не събраха кураж да го направят през последните 4 години. В началото на януари 2009 г. Те за пореден път обявиха намеренията си да се разделят със столетницата, но никой не взе насериозно заканите им. Още повече, че Лилов и Стоилов бяха категорични, че остават в БСП. Отцепниците все пак основаха «Българската левица», а запознати със задкулистине предизборни тактики и стратегии на партиите вече твърдят, че това не е станало без лагословията на сегашното ръководство на социалистическата партия.

Целта била да се обере вота на олевелите хора от кризата, както и на недоволните от дясната политика на кабинета «Станишев» членове на БСП.

В същото време, докато траеше учредителния форум на «Българската левица» в кулоарите на НДК се коментираше, че в момента се създавала още една нова популистка партия с голям потенциал. Посветените предпочитаха да премълчат какви сили и кои личности се креят зад начинанието, но уточниха, че не ставало дума нито за Яне Янев, нито за кръга около неговата «Ред, законност, справедливост». Като единствен по-конкретен белег се споменава нагласата тя да се роди от недоволни в недрата на самите управляващи среди. Не е изключено БСП наистина да се запасява с много патерици, за да изпълни обещанието на лидера си Сергей Станишев за повтаряне на управленския мандат на столетницата.