ПОПУЛИСТКИЯТ СЪРБЕЖ ЗА РЕФЕРЕНДУМ

Темата за въвеждането на референдум по най-различни въпроси е сакрално близка до нашенеца. Няма значение дали ще е за съдбата на АЕЦ или за вече оттегления ни контингент от Ирак. По-важното е, че размахваната карта на всенародното допитване често се е озовавала в ръцете на различни демагози.
На заслужен бойкот сред част от управляващите и опозицията се натъкна обсъждането на второ четене на внесения законопроект за пряко участие на гражданите в управлението от Янаки Стоилов и негови съпартийци, който впоследствие бе подкрепен и от НДСВ.  В средите на самата БСП се отнесоха нееднозначно към залегналите промени в документа, който обаче срещна най-ожесточена съпротива от техния партньор в управляващото мнозинство ДПС, както и сред част от представителите на опозицията.
Маркираните в законопроекта промени са поредният опит на българската левица да яхне

вълната на популисткия гребен.

Този път, най-инициативни са представителите на нейното ляво крило.
Едно от основните изменения в законопроекта е залегналото положение, според което при събрани 600 000 хиляди подписа парламентът ще е задължен да вземе решение за провеждане на референдум, а президентът ще трябва да назначи съответната дата за изпълнението му. Според Янаки Стоилов референдумът трябва да има своята законова тежест, ако в него са се включили 30 % от имащите право на глас, а не както бе сега – минимум 50%. Парламентът пък ще прецени дали да гласува решение за всенародно допитване, ако са налице 200 000 желаещи.
Любопитно е, че в законопроекта, внесен от червения депутат и част от съпартийците му през февруари месец миналата година, необходимият минимум от подписали  граждани е бил дори  350 000 човека. 
Второто изменение в законопроекта е, че предложение за излъчване на референдум ще могат да правят 1/5 от народните представители или не по-малко от 1/5 от общинските съвети в страната, а не както бе досега - ¼ от депутатите.
Застъпничеството за подобна криворазбрана форма на народовластието

не е добър атестат за лидера на лявото крило

в БСП Янаки Стоилов.  Точно той бе и сред най-горещите привърженици от левицата, които миналата есен искаха въвеждането на мажоритарния принцип в избирателната ни система. Мотивите и тогава бяха подобни, в услуга на народа и за народа.
Съчетанието на елементи от пряката демокрация обаче, част от които е и референдумът, с принципите на представителната демокрация може да изиграе опасна роля за устоите на политическата система на страната. Защото честото провеждано на подобни народни допитвания, чиито резултати добиват силата на закон, конкурират решенията на висшата законодателна власт – парламента, тъй като по принцип естеството на тематиката, в която има право да се назначава референдум, е именно от сферата на компетентността на Народното събрание.
 Условието, според което всеки един референдум ще бъде провеждан след събирането на 600 000 подписа, означава, че редица проблеми ще бъдат спекулативно предоставяни на съвестта и компетенцията на гражданите. Тук обаче, освен въпросът за това колко компетентен е самият народ по всички въпроси, възниква и техническа трудност. Става дума за положението, че след като парламентът вземе решение за провеждане на референдум, а президентът назначи съответната дата, тя не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца след обявяването на народното допитване в държавен вестник. Поне така е в сега действащият Закон за допитване до народа. От което излиза, че всяко едно решение, подложено на целокупния народен вот, ще се забави от два до три месеца. На свой ред последното ще се отрази фатално на динамичния политически процес, особено когато допитванията до хората зачестят.
По този начин толкова желаният референдум ще се превърне в причина за

твърде много дефекти

в политическото пространство. Още повече, че когато говорим за референдум в спецификата на българските условия за провеждането му, трябва да имаме в предвид следните неща:
1. Спекулацията с допитване до народа ще даде нов дух и живец на себеизява на всевъзможните и многобройни популисти.
2. При честото провеждане на референдуми ще се забави сериозно политическия процес в страната.
3. В постсоциалистическо общество като нашето, в което има насадени традиционни политически догми и антагонизми, чрез референдума ще се парцелира националният интерес на страната през призмата на теснопартийните стереотипи.
4. Този вид вотове, които имат на практика  силата на закон, се практикуват най-добре в страни с налична гражданска и политическа култура.
5. Некоректно направеният вот, който освен това не е съобразен и със спецификата на политическата система и култура на дадена страна, способства най-често за формирането на авторитарни тенденции или поне партийни спекулации с властовия ресурс. Пример за това е конституцията на Франция от 1958 година, която толерира референдума в услуга на президентската власт за сметка на парламентарното функциониране. Ако възрази, че това се обуславя от силната президентска власт във Франция, трябва да знае, че същите функции като на френския държавен глава ще притежава в наши условия всеки парламентарен лидер, който дори не е нужно да бъде управляващ, а трябва да има електорат от 600 000 души (Волен Сидеров например вече събра над 600 хиляди гласа в своя подкрепа на президентските избори през 2006 г).
6. В страна със внушителни малцинствени групи материята и естеството на темата на референдума трябва да бъдат още по-внимателно изпипани, така че той да не се насочва към  религиозния или етническия аспект. Това може и да звучи логично, но когато популизмът вирее в дадена среда, всичко може да се очаква.
Част от народните представители посочиха Швейцария като страна, „в която референдумите се организират за всяко нещо”. Да, но швейцарците изживяха активната си популистка вълна от 70 и 80-те години. А част от популистите им се групираха по-късно в „Автопартия”, която през 1991 година издигна лозунга за „свобода, благосъстояние и кола”. Какво му пречи на някой шантав ексцентрик от родните ширини утре да издигне лозунг

„свобода, благосъстояние и сапун”?

Още повече, че швейцарците имат дълга традиция на съвместно съществуване на три етноса, говорещи различни езици и изповядващи различна религия.
В конюнктурен аспект пък и нормално ДПС да се противи на всяка законодателна инициатива, в която е залегнал принципът участващите в референдума да имат постоянен адрес на територията на страната към датата на насрочване на самия референдум. Или, казано по друг начин, става дума за затрудняването на изборния туризъм.
Ако на внеслите законопроект за пряко участие на гражданите в управлението им е толкова домъчняло за народното волеизлеяние, да бяха се присъединили към протестиращите дни наред пред парламента хора. Защото последните и без това искаха да се срещнат с тях - властимащите. 
И да не забравят, че има два начина, чрез които се осъществява подобна среща между политици и граждани. Първият е, когато влезеш поканен, през вратата. Вторият е, както казва Фридрих Ницше, когато тълпата нахлуе през прозореца. Именно нещо подобно се случва при необмисления референдум, проведен при наличието на неподходящ политически манталитет. Тълпата нахлува през прозореца.