БУРНИТЕ ДЕСНИ ЛЮБОВИ СВЪРШВАТ С БРАК ПО СМЕТКА

С наближаването на парламентарните избори раздробената десница съвсем логично започна да обмисля на какви бракове, съюзи и вричания да се отдаде, за да си гарантира представителство и в следващото Народно събрание. Особено след зачестяващите внушения на социологическите проучвания, че десните партии могат да спасят кожата на парламентарното си представителство само, ако са обединени.
Обща характеристика на всички политически субекти вдясно, с изключение на ГЕРБ, е тяхната електорална скромност и ниски ценностни критерии за образуване на коалиции. СДС, ДСБ и Движение „Напред” са своеобразните ергени вдясно, които като представители на мъжкото начало са по-инициативни в политическата предизборна интимност и имат самочувствието на завоювали определени позиции играчи. Затова и те   ухажват нежните половинки в лицето на „Ред, законност, справедливост” на Яне Янев , ЕНП на Мария Капон, земеделците на Анастасия Мозер, Българска нова демокрация (БНД), ССД на Стефан Софиянски, както и  други девойки. Тези моми, като представители на женското начало, са в позицията на обект на любовно въжделение. Също така, заради на по-рехавите си политически показатели като организационен, финансов и интелектуален ресурс тези партии  не са в положението да поставят условия. С други думи, имат и нисък праг на избирателна претенциозност и са неустойчиви на политическия флирт от страна на момците.

СДС е баш ергенът,

който въпреки мъжкото си естество, народи множество десни партии. С оглед на майчината си толерантност към своите деца, СДС е по-вероятно да привлече отново към собствената си гръд на кърмилница партии като ССД на  Стефан Софиянски и Съюз „Радикали”, който с въжделение за автентично дясно създаде бившият заместник министър-председател Евгений Бакърджиев. Неслучайно точно такова беше и намерението на бившия председател на СДС Пламен Юруков. Въпросът е доколко новият лидер на сините Мартин Димитров би продължил подобна линия на поведение. Още повече, че ако изпълненият с желание поглед на СДС се спре върху  беззащитните политически телца на Софиянски и Бакърджиев, това би затруднило преговорите на партията с ДСБ.
Една от възможните моми  за СДС остават земеделците на Анастасия Мозер, която напусна групата на БНС, когато последната  стана ПГ  „Напред”. Самата Мозер дава индикации, че иска да възстанови единството на десницата от 1997 година. Интересното при тази мома е, че макар и позавехнала и поощипана от раздорите със замеделците на Стефан Личев, тя няма нищо против съюз и с БНД, което неминуемо я сближава с ДСБ на Иван Костов.
От друга страна, Мозер е с особено мнение към „Ред, законност и справедливост” на Яне Янев, което я прави духовно близка на СДС, с оглед на поразиите, които лидерът на РЗС причини на седесарите, когато Пламен Юруков председателстваше партията.
След избора на Мартин Димитров за шеф на сините,

сближаването на ДСБ и СДС

изглежда по-логично от всякога. Проблемът в този случай обаче е, че СДС макар и да направи много за сприятеляването си с  костовистите, не ги ще в съюз с БНД. Като цяло БНД, редом със „РЗС”, са партиите, които могат да възпрепятстват по-голямо дясно обединение.
Самото ДСБ е ергенът, който носи във вените си синята кръв на аристократа, чието следващо парламентарно съществуване обаче е поставено под въпрос. Затова и завехналият интелигент е принуден да се кръвосмеси с наскоро бръкналата се мома БНД. Последната, макар и нова девойка е с нечиста съвест заради на това, че участваше под крилото на НДСВ в две правителства, към чиито резултати именно костовистите бяха особено чувствителни. Ергенът ДСБ обаче едва ли може да бъде упрекнат в платонични чувства към новата си любов. Съображенията на партията, които обуславят флирта й с БНД, са по-скоро прагматични и се свеждат до влиянието на двама бивши царисти в два региона – Борислав Великов в Монтана и Лидия Шулева в Ловеч. Сиреч чрез бракосъчетанието си с хората на бившия министър на отбраната Николай Свинаров, партията на Иван Костов ще успее да натрупа малко вот от провинцията, който да я добута в новия парламент.
СДС също е опция за ДСБ. Но мъжката любов между двама ергена е по-люта, отколкото е стандартната. Затова и тези две партии си дават ясна сметка, че прегръщайки през кръста някоя от споменатите моми и тропайки мъжествено по масата, ще успеят да им се наложат и ще си ги опитомят да правят покорно салата и да мият чинии. Докато едва ли бихме могли да очакваме същото при съюз между СДС и ДСБ, в който Иван Костов да нахлузи престилката и да „шета” около Мартин Димитров.
„Ред, законност и справедливост” на

Яне Янев също е една от потенциалните моми

за  ДСБ. След като тази люта и ревнива в любовта си девойка причини доста поразии на Пламен Юруков и СДС към края на миналата година, упорито се заговори за съюз между Яне Янев и Иван Костов. Още повече, че РЗС демонстрира добри резултати на местните вотове, което е точно това, което търси ДСБ – гласове от провинцията. След аферата „кеш&кери” обаче като че ли чувствата между Иван Костов и Яне Янев поохладняха, след като последния остро разкритикува предложението на тъмносините за икономическото обезпечаване на бъдещата дясна коалиция.
Движение „Напред” е третият потенциален ерген, чиито флуиди действат притегателно на момите вдясно. Въпреки своята политическа шизофрения, обединяваща в едно патриотична, дясна, земеделска и икономическа партия,  този ерген успя да се консолидира и да се превърне в успешен партньор за влизане в парламента.  А както знаем, двойките обичат да търкат токчетата си по червените килими в законодателния орган и да усещат светкавиците от фотоапаратите по лицата си. Въпреки че любовта между Български народен съюз (БНС), от една страна,  и ССД и земеделците на Анастасия Мозер, от друга, се разпадна, то няма основания  същата несполука да се получи при любовното взаимодействие между Движение „Напред” и Единна народна партия (ЕНП) на Мария Капон. Ръководството на

ЕНД дърпа партията си към Христо Ковачки и Красимир Каракачанов,

докато електоратът й припознава за свои естествени партньори преди всичко СДС и ГЕРБ. „Новото време” на Емил Кошлуков пък стои на еднакво разстояние както от Движение „Напред”, така и от СДС. Със сигурност обаче, за „Новото време” БНД не е опция, въпреки идентичните корени на двете партии, което отдалечава категорично Емил Кошлуков и от Иван Костов.
Като цяло предизборните коалиции на десните партии придобиват вида на зрялата любов, която е преди всичко взаимен интерес и разбиране, а не толкова платонични чувства. От една страна, ергените не са еталонни за джентълмен, чието ухание умее да предизвиква интимен трепет в идиличния свят на девойките. От друга страна, самите моми не са с особено кръшни снаги и висок интелект. И цялата им партийна биография сочи, че изобщо не са моми.