ПЪТЯТ НА ПАСИ КЪМ НАТО ПРЕПЪВА БОКОВА ЗА ЮНЕСКО

Двама български политици се борят за два престижни поста в световни организации. Ирина Бокова – за шеф на ЮНЕСКО и Соломон Паси – за шеф на НАТО. Макар схватката да не е помежду им, тя неминуемо ще излъчи само един или нито един победител, защото е трудно да се предположи, че представители на малка България могат да оглавят едновременно двете авторитетни структури. Само преди седмица беше почти сигурно, че правителството ще вложи целия си авторитет и влияние, заставайки зад кандидатурата на Ирина Бокова за шеф на ЮНЕСКО. Издигането на Соломон Паси за шеф на НАТО от НДСВ обаче раздвоява усилията на кабинета и пося поредното семе на раздора в тройната коалиция. Източници от „Позитано” 20 все по-усилено твърдят, че кандидатурата на Паси най-вероятно няма да получи подкрепата на управляващите.   
Бившият външен министър, настоящ шеф на парламентарната външна комисия и несломим натовец Соломон Паси влезе в новата битка за Алианса, който превърна в мисия на своя живот. Този път амбицията на ексвъншния министър е изключително голяма – самият пост на генерален секретар на НАТО, макар преди 19 години мечтата на Паси за присъединяване на България към пакта изглеждаше обречена.
Сегашната му амбиция изглежда най-малкото доста трудна за осъществяване. Не само поради сериозната външна конкуренция, но и поради нееднозначното приемане на номинацията му вътре в управляващата коалиция и кабинета. Българското правителство трябва да подкрепи кандидатурата на Соломон Паси за поста генерален секретар на НАТО, препоръча преди дни зам.-министърът на външните работи Милен Керемедчиев, който по стечение на обстоятелствата е съпартиец на екс външния министър. Според заместника на Калфин Гърция и Турция подкрепят предложението Соломон Паси да оглави Алианса, с мотива, че е добре представител на балканска държава да заеме този пост. Това не е първият път, в който се подчертава наличието на външна подкрепа на кандидатурата на бившия първи дипломат.  Още преди официалната му партийна номинация в края на януари, витаеше слухът за това кандидатиране на Соломон Паси, без да има реално такова, но подхранван от твърденията, че вече са били провеждани сондажи навън и че бившият първи дипломат е задействал свои лобита, както и от напомнянето за сериозните му връзки в САЩ. Именно това, както и

партийното издигане на кандидатурата му

обаче създадоха сериозни настроения сред коалиционните партньори на НДСВ и най-вече в средите на социалистите, които бяха силно подразнени от маниера на царистите. При обявяване на кандидатурата му говорителят на жълтата партия Станимир Илчев съобщи, че ръководството на партията е взело единодушно решение за номинацията и уточни, че НДСВ ще се бори тя да бъде национална. Царистите признаха, че макар номинацията на Паси да не е партийно мотивирана, те все пак ще я използват в предстоящата си предизборна кампания за нов парламент и евродепутати.
Социалистите не скриха раздразнението си от факта, че жълтите са „прескочили” коалиционните си партньори. Червени депутати пък открито демонстрират негативното си отношение към личността на бившия външен министър с мотива, че с лекота „предава национални интереси”, като посочиха за пример категоричната му съпротива срещу рестартирането на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй”. Според тях, в поведението си той твърде много

приличал на съпартийката си и еврокомисар Меглена Кунева

„Дори на високо ниво в Брюксел са казвали, че имаме еврокомисар от България, но нямаме български еврокомисар”, ядосват се леви депутати и напомнят, че Кунева не случайно се е сдобила с прякора „Madame “oui, monsieur”, който със задоволство й лепнали самите европейски чиновници. Според тях Соломон Паси на поста генерален секретар на НАТО нямало да се различава особено, само че прякорът щял да звучи на английски. От другия коалиционен партньор  – ДПС, твърдят, че приемат добре кандидатурата на Паси, но също правят уговорката, че това не е бил най-добрият начин за издигането на кандидатура, която трябва да бъде национална. 
От своя страна, при представянето на кандидатурата му в партийната централа на НДСВ, самият Соломон Паси се застрахова като намекна, че въпреки липсата на коалиционна съгласуваност кандидатурата му се радва на „мощна подкрепа на висше правителствено равнище”.  Представители на БСП признаха, че става въпрос за подкрепата на Сергей Станишев, като не пропуснаха да подчертаят, че това е поредното разминаване между премиер и президент. Не било тайна, че Георги Първанов твърдо стои зад кандидатурата на посланика ни в Париж Ирина Бокова и издигането на нейната кандидатура за генерален секретар на ЮНЕСКО. Позицията на Първанов по този въпрос обаче имала повече престижна функция, тъй като решението се взима от Министерския съвет и неговото мнение по въпроса за шеф на НАТО не е решаващо. Според източници от БСП при неотдавнашното си посещение в Япония държавният глава лобирал за кандидатурата на Бокова. Не било случайно и включването й в делегацията, заминаваща днес за Русия, заедно с президента Първанов и с външния министър Ивайло Калфин, за когото се твърди, че също не е поддръжник на кандидатурата на Паси.
Бокова е с добри позиции в ЮНЕСКО в качеството си на постоянен представител на България в организацията. Тя се ползва и с добра репутация на български дипломат в европейските среди. Върху кандидатурата й обаче може да хвърлят сериозна сянка тежките проблеми в българските домове за сираци и деца с увреждания, регистрирани от европейските структури. Напоследък лоша оценка за страната ни в тази област даде и Европейският комитет за социални права. Който констатира, че властите дискриминират непълноценните интелектуално и физически деца като ги лишават от възможност за образование. 
За разлика от Паси, Бокова официално има и подкрепата на кабинета, както и отпуснати й 100 000 лева за лобистка дейност още в края на май миналата година. В средите на левицата поддържат

интригата с кандидатурата на Ирина Бокова

като твърдят, че две такива номинации за ключови постове, може да се има отрицателен ефект за държавата ни. Мотивът им е, че малка страна като България не може да разчита, че ще оглави две организации от световно значение. От НДСВ пък твърдят, че двете неща нямат връзка и че ако трябва да се сложат на катар двата поста, този на шеф на НАТО би натежал повече.
Според източници от управляващото мнозинство, кандидатурата на Соломон Паси за генерален секретар на НАТО най-вероятно ще бъде одобрена на предстоящия политсъвет на коалицията и издигната от кабинета. Това обаче едва ли щяло да стане без съпротива най-вече,  защото кабинетът нямало да поеме риска да излъчва негативни сигнали навън, че не може да бъде постигнат консенсус по важен въпрос от международно значение за страната.  След това на бившия външен министър ще се наложи да се изправи пред сериозното предизвикателство през април да се бори за шефския пост в НАТО с кандидатури като тези на датския премиер Расмусен, канадския министър на отбраната Маккей, както и соченият за фаворит полски външен министър Радек Сикорски. И да се опита да спечели най-сериозната битка в живота си.
При всички случаи с кандидатурите на Паси и Бокова за два възлови поста в двете световни структури правителството подлага на изпитание както отношенията между коалиционните партньори във властта у нас, така и отношенията между нашата държава и партньорите й в НАТО и ЮНЕСКО. Най-малкото защото е немислимо една страна, която Европейският съюз поставя под карантина като своя членка, да получава бонуси чрез престижни длъжности. Освен ако те не се възприемат като компенсации за печалната репутация на България като „ужасното дете” на модерната цивилизована общност.