ПАРЛАМЕНТЪТ РЕШИ - АМНИСТИЯ ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ 200 ДУШИ

Натовареността на съдебната система и затрудненията на дирекция „Изпълнение на наказанията” не могат да бъдат решавани чрез амнистия, твърдят отхвърлилите проекта на правосъдния министър Меглена Тачева
Росица Цонева | 26.03.2009 22:16Министърът на правосъдието Меглена Тачева не успя да прокара законопроекта за амнистията, подготвен от нейното ведомство и подкрепен в парламента от депутатите на НДСВ. С гласуването на второ четене Народното събрание намали рязко броя на лицата, които могат да се възползват от новия закон. Не повече от 200 души, които до 1 юли 2008 г.са извършили престъпления по непредпазливост и за които по закон се предвижда лишаване от свобода до пет години или по-леко наказание ще могат да бъдат освободени от затвора. Това ще стане 40 дни след обнародване на закона в Държавен вестник. Предложението на правосъдното министерство беше да се освободят предсрочно над 3000 души – нерецидивисти, на които остава да изтърпят наказание до една година, рецидивисти с остатък на наказанието от половин година и около двеста души, на които им предстои да излязат от затвора до месец. Основната цел на законопроекта беше
да се поизпразнят затворите, които не отговарят на стандартите за пребиваване там.
НС прие да се амнистират само деянията, които са извършени при непредпазлива форма на вина и за които се предвижда лишаване от свобода до 5 години. Става дума за деяния и техни извършители, които са със сравнително ниска степен на опасност за обществото. Парламентът отхвърли предложението на министър Тачева да бъдат амнистирани деяния, извършени при умишлена форма на вина и някои деяния, извършени при условията на рецидив.
Тачева аргументирала искането си с твърдението, че съдебната система е претоварена от много дела, както и че дирекция „Изпълнение на наказанията” към правосъдното министерство е много затруднена. Има много затворници, за които не могат да бъдат изпълнени определени условия относно режима им на пребиваване в затворите, не могат да се покрият европейските стандарти за такива заведения. „Тези проблеми са наистина основателни - натовареността на съдебната система и затрудненията на дирекцията. Но те не могат да бъдат решавани чрез амнистия”, заяви за Bulgaria News Надя Антонова, депутат от Коалиция за България, член на правната комисия в парламента. И допълни, че
има други инструменти и друг подход, за да се разтовари съдебната система от леките престъпления.
За бързото разглеждане на тези дела трябва да се облекчат процедурите. Има различни идеи на правосъдното министерство как да се реши въпроса с натовареността на затворите, включително чрез публично-частно партньорство.
Аргументите на БСП да отхвърли искането за амнистиране на умишлените престъпления и някои случаи на рецидиви бяха няколко. Приемането на законопроекта означаваше да бъдат изведени от местата за лишаване от свобода около 3500 затворници. Цифрата е по данни, изнесени в парламентарната правната комисия от директора на дирекция „Изпълнение на наказанията” към Министерство на правосъдието Павел Василев, които никой на заседанието на комисията не е оспорил. Амнистиране на умишлено извършените деяния и на тези, извършени в условия на рецидив, ще дебалансира правовия ред. Над 3000 лица в затворите, осъдени за умишлени престъпления с наказания лишаване от свобода до 3 години, все пак са причинили умишлено различни укорими деяния, престъпления към личността, престъпления в пияно състояние и други. Всеки пети, който е осъден на лишаване от свобода след изтърпяване на наказанието е склонен да извърши отново престъпление. „И това би дебалансирало правовия ред и ще застраши правата на гражданите”, допълва Надя Антонова. Амнистирането на една категория лица с висящо производство би прекратило тези производства. Което означава, че
потърпевшите от тези умишлени престъпления няма да бъдат възмездени
и обезщетени. Това беше друга от причините Коалиция за България да не приеме в пълен обем проектозакона. В Правната комисия има няколко законопроекта на народни представители за изменение на Наказателния кодекс с искане да се увеличи наказанието за престъпления като мярка в борбата и превенцията на престъпността. Иска се увеличаване и на размера на санкциите. Това натежа като нагласа на депутатите в пленарна зала да не приемат предложението за масово амнистиране на умишлени престъпления, които засягат широк кръг от лица.
По данни на Върховна касационна прокуратура става дума общо за около 35 000 лица, 3500 от тях лишени вече от свобода. Другите са в процедура, осъдени на глоби, пробация и различни видове наказания. И гласуването на проектозакона за амнистията в предложения от Министерски съвет вариант щеше да бъде знак за много противоречиво поведение. От една страна, затягаш наказателната отговорност и режим, а от друга – пускаш затворниците. Приемането на проектозакона на НДСВ и на правосъдния министър на практика щеше да означава амнистиране на лицата, организирали купуването на гласове, извършили документни престъпления, хора от имотната мафия, лекари издали неверни медицински удостоверения или решения на ТЕЛК. Оказва се, че всеки трети шофьор на такси е с трета степен на инвалидност, а има и лицензирани оценители, които дават неверни заключения по продажба на общински и държавни имоти на занижени цени, т.е. допускат смяна на „кон за кокошка”. Това са умишлени престъпления с висока степен на обществена опасност и обществена нетърпимост към тях.





Днес, през 1990 г. общото събрание на Световната здравна организация (СЗО) премахва хомосексуалността от списъка с психиатрични заболявания.