ДЕСАНТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА НАРОДНА ПАРТИЯ В СОФИЯ

В четвъртък вечер в София пристига председателят на групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент Жозеф Дол. Той заедно с неформалния лидер на партия ГЕРБ Бойко Борисов ще ръководи в петък заседанието на Бюрото на групата на ЕНП-ЕД, което започна ден преди това в София под наслов  „Укрепването на нашата икономика: за отговорна и устойчива Европа”. В петък европейската дясна партия ще обсъжда политиката на регионално сближаване и конкурентоспособността и иновациите в подкрепа на малките и средните предприятия.
Очаква се в хотел „Кемпински-Зографски”, където тече заседанието, шефът на Парламентарната група на ЕНП да се срещне освен

с Бойко Борисов, който ще има изказване, и с останалите лидери на десни партии

в България.
„Залагаме на стабилността и на отговорните действия”,  заяви днес при откриването на заседанието на Политическото бюро на ЕНП-ЕД в София заместник-председателят на групата в Европейския парламент Отмар Карас. Карас настоя за общи европейски решения за справянето с финансовата криза. Председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов заяви, че най-влиятелната партия съзнава отговорността, която трябва да понесе при управлението на страната. "Представяйки нашата управленска програма, търсим най-добрите и реалистични мерки за преодоляване на кризата и бързото излизане от нея”, каза той и обеща тя  да бъде адекватна на реалностите.
Ръководителят на групата на ГЕРБ в ЕП - евродепутатът Румяна Желева, заяви, че като не признава своите слабости, правителството обвинява Европейската комисия (ЕК) в двоен стандарт и насажда евроскептицизъм.  "А такъв похват е прехвърляне на проблемите с една-единствена цел - да оцелееш", допълни тя. Резултатите от социологически изследвания са достатъчно красноречиви –

доверието в Европейския парламент е 57 процента, а в българското правителство - 16 процента”,

посочи Желева.

„На европейско равнище не се прави нищо за финансовите пазари. По този въпрос мълчи както ЕК, така и Европейският съвет. Затова трябва да бъде създаден специален орган за финансовите пазари, който да оказва контрол, когато трябва”, заяви Даниел Грос - директор на Центъра за европейски политически изследвания. Грос се обяви създаването на европейски съвет за оценка на системните рискове, който може да помогне на финансовата система. Според него в Европа е имало също "балон" на цените на имотите - толкова опасен, колкото в САЩ.
Изненадващо заместник-председателят на групата на ЕНП-ЕД в Европейския парламент Струан Стевенсон заяви, че страната ни трябва да отвори отново спрените два реактора на АЕЦ „Козлодуй” в условията на икономическа и финансова криза. Според него тя има срок за това до 1 януари 2010 г. според договора ни за присъединяване към ЕС.

„Не чакайте следващата газова криза, а действайте в тази изборна година”,

призова той. Според него страната ни се нуждаете от инвестиции, за да се осъществи започналия преход. „Не е нужно в условията на криза да се прахосват парите на европейските данъкоплатци, след като отговорът е пред нас”, посочи Струан Стевенсон.
Гарабед Минасян от Икономически институт на Българска академия на науките, бивш член на Управителния съвет на Българска народна банка, посочи, че в последното тримесечие на миналата година са се появили ярки симтоми на кризата и в българската икономика. Наблюдава се почти масово бягство от българския лев. БНБ за последното тримесечие реализира

нетни продажби на чуждестранна валута на евро в размер на 1,2 милиарда, което е 9-10 % от валутните резерви

на страната. След катастрофалната криза от 1996 – 1997 г. валутните резерви на страната ни са се увеличили повече от 9 пъти. За сметка на това през последното тримесечие на 2008 г. се забеляза сериозно изтичане на средства. Според него има неефективно разпределение на инвестициите в страната особено през последните години, а страната ни е можела да постигне много по-голям икономически растеж. Това не се е случило заради нарастването на инвестициите в отрасли като недвижимите имоти и строителството, а именно те стоят в основата на възникналата финансова и икономическа криза.
Лошото е, че в момента официални и висши представители на държавата си позволяват да генерират объркани послания както към населението и към икономическите агенти. Това говори за неподготвеност, смята Минасян.