МНОЗИНСТВОТО ИСКА ИЗБОРИТЕ ЗА НАРОДНО СЪБРАНИЕ ДА СА НА 5 ЮЛИ

Изборите за Европейски парламент ще се състоят на 7 юни, а за национален може да са – на 5 юли. Това предположение изказа днес депутатът от ДПС Христо Бисеров на заседание на временната комисия по изборните закони преди първото им четене. Неговият законопроект бе разгледан заедно с проектите на Коалиция за България, внесен от Мая Манолова и група депутати, на Лъчезар Иванов (ГЕРБ) и на ОДС, внесен от Йордан Бакалов.

Предложението на Бисеров е предизборната кампания да бъде съкратена от 1 месец на 3 седмици и да няма ден за размисъл преди самите избори

Според ДСБ тази идея обслужва единствено интересите на управляващите. От своя страна ДПС отново защитиха идеята си за съкращаване на предизборната кампания на 3 седмици. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви  по-рано днес, че на всяко едно предложение на ДПС трябва да се гледа под лупа и че опозицията няма полза от съкращаване срока на предизборната кампания, защото така чрез медиите може да лансира своите идеи пред избирателите. “Нищо от това, което идва от ДПС, не трябва да се взема за чиста монета, а да се гледа под лупа и с особено внимание, заяви Иван Костов. С тези предложения управляващите лишават опозицията от ценно време и е редно поне за кампанията, да бъдем поставени на равна нога с тях”.
Бисеров обаче каза пред комисията, че са загубили ценно време заради предложението за избори “2 в 1” и сега, за да наваксат и заради протеста на опозицията, че “десният избирател е на море”, това е единствената възможност. Предложението бе подкрепено от Мая Манолова, но в замяна

по повод преференциалния вот за мажоритарен избор, който фигурира в нейния текст, Лютви Местан (ДПС) дръпна дълга реч, в която го отхвърли

Изборите за евродепутати ще се проведат най-вероятно както досега с възможност за преференциално гласуване – тоест избирателят да посочва предпочитан кандидат, но процентът за преференция ще бъде свален от 15 на 10%.

“Въвеждането на мажоритарен вот излиза от рационалното и навлиза в митологията, заяви Местан. "Митът е, че личностите ще заменят партиите и чрез тях ще реформираме политическата система”, заяви той. Досега Местан не срещнал нито един сериозен проект, включително и този на БСП за 58 мажоритарни избраници. Този проект ще осигури топло местенце в пропорционалните листи. “С него се въвежда диктатура на малцинството над мнозинството, заяви още Местан. 5% ще тежат повече от 95%”. Той се противопостави на мажоритарния елемент и защото според него “практически се въвежда образователен ценз”. “Без да обиждам никого в България, има хора, които срещат проблеми с четмото и писмото”, каза Местан. Немалък процент от хората според него (около 5 %) трудно ще се ориентират при такива бюлетини, в които са включени и мажоритарни кандидат-депутати.Така ще се окаже, че много от бюлетините са недействителни и вотът ще се деформира.
Мая Манолова заяви, че от законопроекта на ОДС, внесен от Йордан Бакалов, който е изцяло нов, няма смисъл, защото

законът за избори на депутати в Европарламента е приет едва преди две години и не е показал на практика съществени дефекти

Тя одобри останалите, които по същество са поправки в двата закона.

“Няма ги обещаните реформи”, каза Елиана Масева (ДСБ), която подкрепи мажоритарния елемент. Според нея законопроектът на ОДС е напълно в европейски дух с принципа за уседналост и отработени технически предложения. С предлаганите от ОДС 20 многомандатни района на практика се изравнява броят на гласовете, с които се избират народните представители. Масева приветства и заложеното във всички проекти предложение за изчистването на избирателните списъци от избиратели-фантоми.
Тя обаче категорично се противопостави на проекта на Мая Манолова да отпадне член 6 от предишния закон, който предвижда кандидатите за народни представители да се проверяват за чисто минало. Масева не прие аргумента на Манолова, че когато е бил приет законът, все още Комисията по досиетата не е съществувала. Тя възрази, че в новото предложение не фигурира субектът, който да изисква информация за принадлежност към структурите на Държавна сигурност и така лидерите на партиите се лишават от тази възможност.
Между двете четения на поправките в законите за избори на евродепутати и на народни представители в 41-вото Народно събрание ще се разисква въпросът за представителство на политическите сили в Централната избирателна комисия (ЦИК), районните и секционните комисии. Проблемът е в това, че ГЕРБ има в момента евродепутати, а дясната опозиция няма. В същото време ГЕРБ не е представен в националния парламент. Това означава, че

в ЦИК по евроизборите десните няма да имат представители, а в ЦИК по изборите за НС няма да бъде представен ГЕРБ

Лютви Местан обаче припомни, че през 2001 г. НДСВ е нямало представители в избирателните комисии, но спечели изборите. "Политическата сила трябва да е минала през избор за съответната институция", аргументира се той.
Депутатите са склонни да приемат предложението на проф. Михаил Константинов да се конституират две централни избирателни комисии за двата избора, в които обаче фактически да работят едни и същи хора.
Очаква се четирите проектозакона за евродепутати да минат в пленарна зала на първо четене в петък и следващата седмица да бъде изготвен един общ.
Членове на предишните ЦИК се оплакаха, че времето за подготовка е твърде скъсено и изразиха съмнение, че ще съумеят да се справят. Председателят на временната комисия по изборните закони Ангел Найденов обаче пресече изказванията им, като заяви, че целта на заседанието не е да се превръща в експертно.