БОЙКО, ВЪРЖИ ДЯНКОВ ДА Е МИРНА ДЪРЖАВАТА

Той беше добрата новина в бъдещия кабинет на Бойко Борисов. Човекът, на който столичният кмет се довери да намери качествените хора, които, както сам каза при посещението си в Чикаго, в България вече ги няма. И „тежката артилерия”, която новото правителството да извади  срещу кризата. Като специалист от Световната банка, който е следил средата за бизнес и работата на над 90 правителства, Симеон Дянков очевидно има широк поглед върху нещата. Като финансов министър обаче все повече започва да дразни колегите си, които сам събра в кабинета на ГЕРБ. В желанието си да покрие всички ресори, докторът от Университета Мичиган вече отблъсква и хората, които бяха готови да му се доверят.  

Докато трябваше да убеди избирателите, че Бойко Борисов и армията зад него са добрата алтернатива на Тройната коалиция, идеите, които Симеон Дянков вадеше на килограм, даваха надежди. Три месеца по-късно и бабите по селата, и младежите в градовете са наясно, че само с идеи няма да изкарат зимата.

 

 

В техните очи бившият вече ръководител на групата по антикризисни политики в Световната банка е просто надуто момченце, което не разбира българската действителност и нещата от живота.

„Летящият му старт” във финансите дойде с незабавното решение за съкращаване на държавните разходи с „колосалната”, особено на фона на предизборните разходи на предишното правителство, сума от 1,2 млрд. лева. И една бързо написана чернова за бюджета за следващата година, който вече всички знаят, че ще е балансиран, но все по-малко могат да разберат какво означава това.

Инициативите на финансовия министър са толкова много, че надминаха и приоритетите на правителството на ГЕРБ.Което впрочем и досега не е спряло да обвинява „корумпираните” си предшественици, че не са били наясно на какво да наблегнат.

 

 

Но както попита бившият му колега от Световната банка Любомир Христов пред Bulgaria News, ако махнем идеите и оставим свършеното, за какво всъщност ще пишат медиите.

Това, с което Дянков спечели вниманието на публиката в началото, беше ясното и точно назоваване на проблемите, бързината, с която обяви намеренията си за реформи в митниците и данъчните служби, и яснотата за това къде ще отидат парите от намаляването на злоупотребите. Два месеца по-късно обаче, все още коментираме само идеи, антикризисната програма на правителството се оказа нещо средно между предизборна платформа и тюрлю гювеч за много вкусове, а уж готовият бюджет за 2010 г. всеки ден има нов приоритет. „Образованието ще е секторът – символ за приоритет на България в България”, дословно цитираме финансовия министър в един от първите му коментари по темата, в който обясни, че за образование догодина ще има повече пари в бюджета, а другите приоритети ще са екология, и по-специално ВиК (защото ще плащаме милиони евро глоби, ако не си спазим сроковете) и магистрали (защото никой досега не се справи с инфраструктурата, а тя е фактор за икономически растеж).

 

 

или най-малкото да си затворят очите пред безработицата и се наложи към приоритетите да се добавят и „малките деца и социалните плащания в здравеопазването”. Освен това разбрахме, че парите от спирането на контрабандата ще се инвестират в пътища, а парите от по-високия акциз върху цигарите (с който Дянков си навлече сериозното недоволство на над половината – по цитираната от него статистика – живеещи в държавата) - в здравеопазване и спорт. И докато по темата с почти двойното увеличение на акциза върху цигарите, с което България ще излезе от „долния” свят, финансовият министър успя да удържи фронта, идеята му за увеличение на акциза върху алкохола отиде в небитието. Защото в крайна сметка последната дума има премиерът Бойко Борисов. Само че в цялото говорене

 

Ако слушаме Дянков, въпреки дефицита в бюджета,  за всички ще се намерят пари – за снега, за психиатричните заведения, за фонда „Ин витро”, за здравеопазване … Самият той, като човек живял извън България в последното десетилетие, току-що откри в какво трагично състояние е здравната система и се нае лично да решава проблемите.  И тук засега идеите са доста повече от решенията, но колкото и да са в правилна посока, пак всички са недоволни. Лекарите вече са против финансовия министър, защото иска да им отнеме "правото" с едната ръка да си оценяват услугите, за които им плаща здравната каса, а с другата – да прибират пари за същите услуги от пациентите. Пациентите не са във възторг, защото трудно разбират за какво си дават парите в момента, но вече беше обявено, че от догодина здравето ще им струва с 30% повече. От частните здравни фондове пък все още се надяват, че ще получат шанс да влязат на пазара на здравни услуги, но още никой не казва по какъв начин и откога. Само е ясно, че догодина за здравеопазване ще има с 600 млн. лева повече. При положение, че в черновата на бюджета са заложени с 200 млн. лева по-малко. Объркването не е умишлено, просто цитираме финансовия министър…

Горе долу в същия порядък са идеите за образованието – ясно е, че е приоритет и ще има повече пари от догодина, но само това. В социалния ресор, пак министър Дянков лансира идеята за увеличаване на пенсионната възраст, приета отново на нож от електората, въпреки че има икономическа логика.

 

 

По темата енергетика обаче Дянков си поддържа мнението, че големите проекти с руско участие са правени „на принципа каквото каже Русия”, необосновани са икономически и пари за тях няма. В твърдостта, с която вицепремиерът защитава тази позиция, се сблъска не само енергийния му колега Трайчо Трайков, който още не може да намери въпросната икономическа обосновка, но и самия премиер, който пък отиде неподготвен на разговорите си с Владимир Путин, а напоследък се мръщи на твърденията, че Русия смята да ни отреже отвсякъде.

На Бойко Борисов  му се наложи да отрича и една друга идея, този път във финансовия  ресор – тази за прехвърлянето на част от държавния резерв в търговски банки с цел постигане на по-висока доходност. Ако оставим настрана факта, че именно ГЕРБ и лично Симеон Дянков, като ръководител на икономическия екип на партията, шумно нападаха Тройната коалиция за харченето на излишъци, обещаваха стабилност и се клеха във валутния борд, подобна авантюра по време на криза си е чисто отстъпление от обещанията, с които спечелиха изборите.  

 

да не говорим за излизането от кризата.  Въпреки че зад някои от идеите, подхвърляни от финансовия министър наднича премиерът (като тази с парите от резерва), в хората остава впечатлението, че докато се ориентира в българската действителност, Симеон Дянков ще се опита да експериментира на гърба на сънародниците си всичко, научено от работата му в десетките държави по линия на Световната банка. На хартия много от идеите му са чудесни, но в момент, в който хората не знаят как ще си платят сметките утре, теоретичните разработки би трябвало да намерят адекватно на действителността и конкретно (на практика) приложение. И то по начин, който да е по-малко болезнен, дори и да приемем, че част от бизнеса така или иначе ще фалира, а част от работниците, искат, или не – ще се преквалифицират. Засега обаче желанието е да се помогне на всички. От което страдат всички.

Така че, г-н Борисов, вържете Данков, за да е мирна държавата. Дайте му възможност да си върши работата без да му се бъркате, но оставете и другите министри да си свършат тяхната и сами да отговарят за нея.  Но преди това се разберете кои са ви приоритетите.