АЕЖ: МЕДИИЙТЕ СА ПОДЛОЖЕНИ НА СИЛЕН НАТИСК

 Политикът стои на входа и на изхода, контролира и се намесва в съдържанието на журналистическите материали. Политическият натиск върху медиите се завръща. Това са констатациите на Асоциацията на европейските журналисти – България /АЕЖ/, която е направила онлайн изследване за свободата на словото, предаде репортер на БГНЕС. Изследването е национално, не е представително, анкетирани са 200 журналисти от цялата страна. То е направено в периода май-юни тази година.

Проучването показва, че през 2017 г. се завръща пълзящата несигурност и надигаща се тревога в общото усещане за липса на свобода, посочи авторът на анализа Илия Вълков, който е журналист и член на асоциацията. Анкетата показва, че 42% от журналистите оценяват свободата на словото като „лоша“, 4.5% - като „добра“, 27.7% - като „много лоша“, а 25.3% - като „задоволителна“. „Общото усещане за влияние отвън върху работата на журналиста е обезпокоителна, посочи Вълков. Той добави, че проучването е показало недвусмислено, че политиците са изместили икономическите субекти и рекламодателите в упражнявания натиск. Заплащането на журналистическия труд е между 500 и 1000 лв., седмичният труд достига 41 – 50 часа, подчерта той.

Много силна е автоцензурата в журналистическата професия – 10% от запитаните заявяват, че я прилагат редовно, 42%, че сами са се ограничавали, но пък 48% заявяват, че никога не са си налагали ограничения.

Друго изследване – на Фондация „Медийна демокрация“ показва какво е състоянието на професията, коментира нейният представител Орлин Спасов. Оказва се, че журналистиката е модерна професия, упражнявана от образовани хора, заяви той. Голяма част от журналистите произхождат от семейства, в които и двамата родители са с висше образование. Проучването показва, че самите журналисти са с висше образование, или са в процес на завършването му. Средното образование на журналистите е най-често е с хуманитарна ориентация, заяви Спасов. Според него в професията се наблюдава трудова миграция – заради неприемливи условия на труд, недостатъчно заплащане или напрежение на работното място. В редица случаи журналистите сменят местоработата си заради фалити на собствениците или икономически проблеми, заяви Спасов.

БГНЕС