ДОВЕРИЕТО В РОДНИТЕ МЕДИИ – ВСЕ ПО-СЛАБО
Според изследването 65 процента от гражданите не смятат медиите за независими, едва 12 на сто вярват убедено в свободното отразяване на събития
Bulgaria-News | 12.02.2016 10:23
Проучване на фондация "Конрад Аденауер" и фондация "Медийна демокрация" разкрива, че доверието на българското общество в родните медии става все по-слабо.
65% от гражданите смятат, че медиите са зависими, докато едва 12 % са убедени в свободното отразяване на събития. Изводите на проучването сочат, че у нас няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми.Несигурни трудови отношения и автоцензурата също ограничават медийната свобода. Проучването показва още, че телевизията остава основен източник на информация за политическите събития, а онлайн медиите стават все по-предпочитани. Две трети от българите намират дейността на политиците по информиране на обществото за слаба или много слаба.
Картината на състоянието на медиите в България през 2015 г. остана все така мрачна, може би дори и по-мрачна от преди, обобщи изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов. По думите му и през миналата година не са инициирани отдавна нужните промени за подобряване на средата. “Критиката към медиите постепенно започна да се възприема като естествен фон или шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и запазване на доста удобното за тях статукво“, коментира Спасов. Като друг основен медиен проблем през 2015 г. той открои възхода на езика на омразата в медиите. Проучването за обществените нагласи към медиите е осъществено през декември миналата година чрез запитване сред 1000 българи, а за медийния мониторинг в периода от януари до декември 2015 г. агенция "Маркет Линкс" е анализирала повече от 40 000 новини от три телевизии, три онлайн медии и три вестника.
65% от гражданите смятат, че медиите са зависими, докато едва 12 % са убедени в свободното отразяване на събития. Изводите на проучването сочат, че у нас няма системен натиск върху критичните журналисти, но присъстват различни видове влияние от политически фигури, медийни собственици и рекламни фирми.Несигурни трудови отношения и автоцензурата също ограничават медийната свобода. Проучването показва още, че телевизията остава основен източник на информация за политическите събития, а онлайн медиите стават все по-предпочитани. Две трети от българите намират дейността на политиците по информиране на обществото за слаба или много слаба.
Картината на състоянието на медиите в България през 2015 г. остана все така мрачна, може би дори и по-мрачна от преди, обобщи изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов. По думите му и през миналата година не са инициирани отдавна нужните промени за подобряване на средата. “Критиката към медиите постепенно започна да се възприема като естествен фон или шум, който няма капацитета да доведе до задействане на институциите и не смущава работата на медиите. Партиите сякаш останаха по-заинтересовани от липсата на промени и запазване на доста удобното за тях статукво“, коментира Спасов. Като друг основен медиен проблем през 2015 г. той открои възхода на езика на омразата в медиите. Проучването за обществените нагласи към медиите е осъществено през декември миналата година чрез запитване сред 1000 българи, а за медийния мониторинг в периода от януари до декември 2015 г. агенция "Маркет Линкс" е анализирала повече от 40 000 новини от три телевизии, три онлайн медии и три вестника.
Роден е Дъстин Хофман, един от най-изтъкнатите актьори на американското кино от края на XX век
