ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ - ЛЕКОМИСЛЕН, ПРИБЪРЗАН, ЛИЦЕМЕРЕН, ЕГОИСТИЧЕН

Имаше нещо дълбоко  британско в реакцията на президента Георги Първанов и решението за неочакваното му посещение в Охрид. С пълната липса на рационалност в действието му и с арогантната презумпция, че самото му петминутно присъствие сред изтерзаните хора на летището ще повдигне духа им, той напомни за най-добрите епизоди на „Монти Пайтън”, „Черното влечуго” с Роуан Аткинсън и дори „Новият политик”, който в момента пак се върти по GTV.
Британските политици обаче са научени, че всеки подобен гаф се плаща прескъпо; българските – не дотам. Да си съпричастен към драмата е човешко; да помогнеш бързо, ефективно и запазвайки хладнокръвие е държавническо. Да прелетиш с кортежа си половин България; да се качиш на правителствения Фалкон;

да потрошиш сума държавни пари и да накараш смазани от шок хора да те чакат 45 минути за едно „Здрасти, как сте?”, е политическа невнятност.

И всичко това, за да намекнеш пред кореспондента на БНТ, че идеята да се изпрати правителствения самолет за оцелелите, е била на президента, а премиерът просто се е съгласил.
Въпросът е  кой вярва, че такова поведение би повлияло позитивно на общественото мнение. Очевидно има хора, които смятат това за добър пиар. Би било честно да се опитаме да ги разберем, защото имаше времена, когато подобни похвати действаха. От десетилетия традиционните български политици инстинктивно намират начин да попаднат в обективите по два повода: чужди трагедии и спортни победи. И трябва да признаем, че медиите ги окуражаваха в това. Голям български всекидневник, например, преди осем години центрира погребението на жертвите от катастрофата в река Лим около две огромни снимки на ридаещите Надежда Михайлова и Зорка Първанова. (Вероятно сълзите им са били искрени, но това дълбоко не ме интересува.)

Ридаещите майки бяха оставени на по-задните страници.

Обществото обаче  се променя, вкусовете и изискванията му – също. Спортните запалянковци първи се усетиха да гонят политиците от празниците си. Позицията на селска оплаквачка също започна да се приема на нож. Хората започнаха да изискват зад демонстрираната загриженост да стои реална загриженост. Зад едно действие – причина за него и произтичащи някакви ползи. Президентът Първанов не успя да докаже, че посещението му е било продиктувано от реална загриженост (заради него пострадалите де факто се прибраха по-късно); че е имал рационална причина да го направи или че от него е произтекла каквато и да било полза. И тутакси започна да изглежда в очите на сънародниците си лекомислен, прибързан, лицемерен, егоистичен. Точно като британски политик от британска пародия. Още повече всичко това се разви на фона на далеч по-ефективните и смислени действия на правителството.
Георги Първанов скъпо ще плати на общественото мнение за едночасовото си посещение в Охрид.

Президентът трябва много бързо да намери противоотрова за лошото впечатление, което създаде.

Нека обаче този път да потърси тази противоотрова не в нещо шашкащо, бляскаво или просто шумно, а в смислена, рационална и полезна инициатива.

P.S. Момичето, което работеше в миниатюрния магазин за цигари и алкохол срещу дома ми, е една от загиналите при трагедията. Беше хубава, дяволита, с чар и чувство за хумор и ако имаше справедливост, на нейната улица трябваше винаги да грее слънце. Светла й памет. Научих го случайно. Защото по-възрастната й колежка, макар и очевидно смазана от мъка, прави всичко възможно да крие чувствата си. Възможно е да попада в графата „проста женица” по нечии критерии, но с цялото си достойнство осъзнава, че скръбта е занимание самотно, а не разменна монета при демонстрации на тънка чувствителност. И съм сигурна, че подобни демонстрации биха я обидили. Да, обществото се променя...


*Вера Джамбазова е собственик и управител на PR агенция.