ЗЛАТНА ТРЕСКА МОЖЕ ДА ОТРОВИ ЮЖНА БЪЛГАРИЯ

Снимка: segabg.com Нито мината край Крумовград, нито останалите могат да използват циадит преди ВАС да се произнесе по спора

Близо 300 млн. долара инвестиции в момент, в който всяко работно място е ценно за икономиката, звучат повече от добре. Да дадеш разрешение за проект, бавен с неясни мотиви и стигнал до Европейската комисия като пример за корупцията в България, вероятно е удар в десетката по въпроса за добрата бизнес среда, прозрачността и изобщо...експедитивността на администрацията. В желанието си да не спира инициативите на бизнеса и да се разграничи от пословичния с „мълчанието” си предшественик Джевдет Чакъров обаче министърът на околната среда и водите Нона Караджова рискува да си навлече гнева на сериозна част от населението на България и част от европейските ни партньори. Става въпрос за комплексните разрешителни на „Челопеч майнинг” и „Горубсо – Кърджали” за добив на злато чрез цианидна технология, които Министерството на околната среда и водите (МОСВ) издаде преди няколко дни. Канадската „Дънди Прешъс металс”, която стопанисва мината в Челопеч, получи и търговска регистрация за находището на злато Ада Тепе край Крумовград, където ще кандидатства за концесия. Заявените инвестиции са за съответно 150 и 120 млн. долара, технологията на извличане на ценните метали е защитена като безвредна и единствената икономически целесъобразна. Което не е така според еколозите от коалиция „България без цианиди”, която включва 8 неправителствени организации, сред които „Зелени Балкани” и Партия „Зелените”. Опити да използва цианид прави и КЦМ – Пловдив на територията на община Куклен, с което находищата, в които ще се завърне спряната от 70 години технология стават общо 4.