КАЛИН АНЕВ ЯНСЕ В ИНТЕРВЮ ЗА INVESTOR.BG:ОТ ВЛИЗАНЕТО В БАНКОВИЯ СЪЮЗ ПЕЧЕЛИ КАКТО БЪЛГАРИЯ, ТАКА И ЕВРОЗОНАТА

Накратко: КАЛИН АНЕВ ЯНСЕ В ИНТЕРВЮ ЗА INVESTOR.BG:ОТ ВЛИЗАНЕТО В БАНКОВИЯ СЪЮЗ ПЕЧЕЛИ КАКТО БЪЛГАРИЯ, ТАКА И ЕВРОЗОНАТА
Снимка: Investor.bg

Все повече инвеститори се насочват към еврото вместо към долара, коментира генералният секретар на ЕСМ

Bulgaria-news | 27.10.2018 22:32
 - Г-н Янсе, нека започнем разговора си с България. Страната по всяка вероятност ще е следващата страна членка на еврозоната. Този път обаче налице са промени в правилата за членство включително с условието за членуване в Европейския банков съюз. Как ще се отрази това на България и не е ли това промяна на правилата след началото на играта?
- Първо е важно да припомним, че ЕСМ не е сред институциите, които решават кой да се присъедини към еврозоната. Има други европейски институции за тази цел. Все пак не бих казал, че има реална промяна на правилата. При създаването на Маастрихтските критерии Банковият съюз не съществуваше. По време на последната криза ние трябваше да подсилим Икономическия и паричен съюз освен всичко останало и чрез създаване на банков съюз. Световната финансова криза показа, че слабото разбиране на финансовите продукти и нестабилните банки могат да причинят много тежка глобална криза.
Фактът, че България трябва да изпълни условията на Банковия съюз, е от полза за страната, тъй като това ще ѝ позволи да направи банките си по силни и по-успешни, щом веднъж се присъедини към еврозоната. От тази ситуация печели както България, така и еврозоната.
- Не е ли възможно това да забави процеса по присъединяване?
- При присъединяването към еврозоната скоростта не е най-важното нещо. Това, което е от значение, е страната да е готова, стабилна и да има силни икономически основи. Тя трябва да изпълнява Маастрихтските критерии по устойчив начин и да има банкова система в добро състояние. Не е добре да се пришпорва процесът. Добре е, когато една страна се присъедини, тя да е напълно готова, за да може да се справи с това да е част от паричен съюз.
- Къде се намира България, когато става въпрос за прилагането на критериите за членство? Имайки това предвид, каква е реалистичната времева рамка за присъединяването ни към валутния съюз?
- Тъй като ние не сме институцията, която решава, гледам на това като външен наблюдател. Това, което виждаме, е, че по отношение на Маастрихтските критерии България се справя добре и напредва. Именно заради това през лятото беше изпратено положително послание от страните в еврозоната за това, че България трябва да се подготви за влизане в ERM II. Щом веднъж България се присъедини към ERM II, то тогава ще бъде дадена по-ясна времева рамка.
Като българин смятам, че амбицията на България за членство в еврозоната е фантастична. Ще е много добре страната да бъде част от еврозоната, тъй като единната валута предлага много възможности и страната може да се възползва от защитата на Единния надзорен механизъм и Единния фонд за преструктуриране, както и при необходимост от ЕСМ. Но най-важното е, че на този етап страната се подготвя добре.

- Подходящ ли е настоящият момент за влизане на страната в еврозоната?

- Дори и по времето на миналата криза имаше три страни, които се присъединиха към еврозоната – трите балтийски държави. И за тях това беше едно много позитивно развитие. То е от полза за техните икономики и признак за стабилност. Но също така е и геополитическа стъпка, тъй като това да са част от една интегрирана Европа от икономическа и финансова гледна точка гарантира сигурност. Вие бихте искали да сте част от целия пакет, който Европейският съюз предлага, включително от Икономическия и паричен съюз.

- Нека си поговорим и за самия ЕСМ. Дебатите за реформа в еврозоната включват и промени в задълженията и правомощията на ЕСМ. Какво очаквате от тези промени и как смятате, че те ще отразят върху настоящата дейност на фонда? Доколко реалистична е идеята за превръщането на ЕСМ в Европейски валутен фонд и как това ще се отрази на държавите от еврозоната?

- Европа измина дълъг път по време на кризата, която показа, че някои елементи от архитектурата на Икономическия и паричен съюз липсват. Нямаше кредитор от последна инстанция за държавите, които са изгубили пазарен достъп. Когато създадохме паричния съюз, никога не сме очаквали, че страни от Икономическия и паричен съюз ще загубят достъп до световните капиталови пазари, но ето че това стана. За тази цел сега имаме ЕСМ. Ние създадохме и банковия съюз с Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

По време на кризата направихме много ремонти на еврозоната. Вашият въпрос е и за бъдещето. По-добре е да завършим липсващите елементи, докато моментът още е добър, сега, когато икономиката расте и Европа е в по-добро състояние.

В момента обсъждаме три теми. Едната е завършването на Банковия съюз, втората е подсилването на ЕСМ и третата е възможният фискален капацитет на еврозоната. Сега фокусът е върху първите две. Що се отнася до финализирането на Банковия съюз, ние обсъждаме предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране. Съществува и политическо разбирателство, че ЕСМ трябва да направи това и в момента водим технически преговори как да го постигнем.

Друг елемент за завършването на банковия съюз е Единната схема за гарантиране на депозитите. Според нас това е важна стъпка за подсилването на банковата система, както и за доверието на европейските граждани, че парите им са на сигурно място и те винаги ще могат да си ги получат обратно, също така и по време на криза. Но първо банките трябва да се справят със своите наследствени проблеми.

Ние работим и за засилването на ролята на ЕСМ. Предстои да видим, че в бъдеще Европейската комисия заедно с ЕСМ ще договаря, проектира и наблюдава изпълнението на програми. Така че вместо четири кредитни институции – Комисията, Международният валутен фонд, Европейската централна банка и ЕСМ, ние по всяка вероятност ще имаме само две – Комисията и ЕСМ.

Това е важно, тъй като така ще можем да се справяме по-добре с бъдещи кризи.

Друга нова задача ще е и евентуалната роля на ЕСМ като потенциална рамка за преструктуриране на суверенен дълг. Ако нашите държави членки го пожелаят, можем да имаме роля и тук, тъй като ние разбираме пазарите и икономиката.

Бъдещ елемент е и ревизирането на набора от средства в арсенала на ЕСМ. Разполагаме с шест различни инструмента, но сме използвали само два – заеми по време на програма за икономическо приспособяване и непряка банкова рекапитализация за Испания. Другите четири инструмента досега не бяха използвани. В момента обсъждаме това как да направим една от нашите предпазни кредитни линии по-достъпна.

Но се появява и въпросът дали ЕСМ трябва законово да бъде включен в Договора от Маастрихт. За тази цел всички европейски държави членки трябва да са съгласни, а някои дори трябва да проведат референдум. Така че това ще отнеме време. Но ние винаги сме казвали, че ще е добре ЕСМ да стане част от европейската рамка, получавайки статут, подобен на този на Европейската инвестиционна банка.

Третата тема засяга фискалните инструменти. Съществува дебат за създаването на централен фискален капацитет или мярка срещу асиметрични шокове. Но ще отнеме време да уеднаквим позициите на страните по този въпрос. Някои страни подкрепят идеята, други са яростно против нея. Така че това ще изисква подходящата политическа дискусия.

-  Ами еврото? Може ли европейската валута да се превърне в първа световна резервна валута, отнемайки лидерството на долара? Това възможно ли е и ако да – кога?

- Повдигате един много актуален въпрос. Той беше подет това лято от германския външен министър Хайко Маас. Жан-Клод Юнкер също го използва в своята реч за Състоянието на съюза. Този въпрос все повече и повече се повдига и от международните инвеститори. ЕСМ има над 1500 инвеститори по света – в Европа, както и в България, в Азия, Америка и Африка. Мнозина от тях са притеснени, че доларът едва ли не се използва като политическо средство от американската администрация.

Така че те се обръщат към съответните институции в Европа с искане еврото да бъде развито като по-силна валута. Разбира се, резервната валута би могла да се създаде само на пазара, тъй че на еврото ще му е нужно много време, преди да стане водеща резервна валута.

Нашата амбиция не е еврото да замени долара, а да се придвижим към една многополюсна парична система, където няколко валути – със сигурност включвайки и долара, еврото и юана, ще имат конкурентна важност.

Вече наблюдаваме преминаване на някои инвеститори от долар към евро. Те купуват повече евро, отколкото деноминиран в долари дълг, като също така търгуват повече с евро.

След кризата еврото се превърна в една от най-атрактивните валути в света.

- Много инвеститори ли правят тази промяна?

- Наблюдаваме, че са все повече и повече. Те виждат несигурността, която идва от настоящата администрация в САЩ, от геополитическа гледна точка и заради рисковете от търговска война.

- От икономическа гледна точка тази година беше доста важна за Гърция, тъй като страната приключи своята трета и последна спасителна програма. Според ЕСМ това беше успешен процес. Но според мнозина анализатори все още има много работа за вършене. Каква е Вашата оценка за следспасителното развитие на Гърция?

- Гърция се намира в много по-добро състояние, отколкото преди осем години. Когато Гърция бе обхваната от кризата, налице бяха много проблеми. Държавната администрация беше слаба, икономиката беше в лошо състояние, имаше голям фискален и търговски дефицит. Страната трябваше да направи много политически трудни реформи. И най-впечатляващото е обемът от реформи, които те приеха. В момента налице е фискален излишък и излишък по текущата сметка, а страната успя да се върне на пазарите. Инвеститорите отново започнаха да ѝ вярват. Така че наблюдаваме положително развитие на нещата. Фактът, че Гърция успя да се справи с това така добре, е признак за устойчивостта на гръцкия народ. Но Гърция не трябва да става самодоволна. Важно е страната да продължи с реформите дори и сега, след като помощната програма завърши.

- Но налице все още са някои слабости. Кои са те?

- За мен най-големият риск винаги ще е самодоволството. Това може да доведе до отменяне на реформите. И макар да е вярно, че Гърция въведе огромно количество реформи, все още има много за правене, като подсилването на публичната администрация, правната система и продължаването с процеса по приватизация. Само ако Гърция остане непоколебима по отношение на прилагането на реформите,  може да убеди капиталовите пазари, че се справя. Засега успява. Затова и съм оптимистично настроен.

- Говорейки за слаби места, смятате ли, че Италия представлява реална опасност за стабилността на валутния съюз? Възможно ли е Рим да се обърне към ЕСМ за помощ?

- Откакто бе създаден спасителният фонд през 2010 г. ни задават въпроса дали ще трябва да предоставим помощ на Италия. И все пак това така и не се случи. Италия е много по-силна, отколкото мнозина смятат. Тя никога не изпита нужда от нашата подкрепа и страната успя да се справи с кризата добре. Настоящата дискусия около Италия е свързана с бюджета, който правителството внесе и по всичко изглежда, че не е в унисон с европейската рамка. Пазарите реагират на това. Но Италия е една от страните основателки на ЕС и е отдадена на Европа. Не виждам Италия като потенциален клиент на ЕСМ.

- Кои са другите краткосрочни рискове, пред които е изправена еврозоната?

В момента виждам четири риска. Първият е рискът, който носи цикличността. Икономиката се разраства над потенциала си вече няколко години и неизбежно ще има забавяне. Важно е да се подготвим за отслабването на икономическия растеж. Страни като Холандия и Германия се намират в състояние на пълна заетост и не могат да растат много по-бързо.

Вторият риск е самодоволството. Когато икономиката се развива реформите могат да бъдат спрени или забавени. Но е по-добре да поправим покрива, докато грее слънце.

Третият риск се състои в това, че капиталовите пазари са изложени на кибератаки, заради рязкото развитие на дигитализацията. Някои институции и компании са много напреднали по отношение на справянето с тези рискове, но други наистина изостават. Ако нещо се обърка, това може да има значителен ефект върху финансовата стабилност. Трябва наистина да обърнем внимание на този проблем.

Последния риск е свързан с търговските войни. Те могат да имат огромно отражение върху световната икономика и със сигурност също и върху еврозоната.

- Възможно ли е икономическите проблеми на страни като Турция и Аржентина да окажат някакво влияние върху еврозоната?

- Турция е голям съсед на Европа. В момента преките ефекти са ограничени. Но, разбира се, е важно нашите съседи да са стабилни. Така че ще е добре, ако нещата в Турция отново влязат в релси.

Прочети още...

МИНИСТЪР ТАНЕВА ОБЕЩАВА: ДО КРАЯ НА ГОДИНАТА ЖИВОТНОВЪДИТЕ ЩЕ ПОЛУЧАТ ВСИЧКИ ПЛАЩАНИЯ ТАЗИ ГОДИНА ДО 20% ПО-МАЛКО ГРОЗДЕ, НО С ПО-ДОБРО КАЧЕСТВО ПОДПИСВАМЕ С ГЪРЦИЯ СПОРАЗУМЕНИЕТО ЗА ГАЗОВАТА ВРЪЗКА МИГРАНТИТЕ ПОМАГАТ НА ИКОНОМИКАТА НА ЕВРОПА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ СПОРЕД СВЕТОВНАТА БАНКА БЪЛГАРИЯ НА 5-ТО МЯСТО В ЕС ПО ГЕНЕРИРАН БОКЛУК МИНИСТЪР ПЕТКОВА ОБЕЩАВА: ДО 1 ДЕКЕМВРИ ЩЕ ЗАРАБОТИ БЪЛГАРСКАТА БОРСА ЗА ПРИРОДЕН ГАЗ ПРАВИТЕЛСТВОТО РЕШИ: 363 ЛЕВА ПРАГ НА БЕДНОСТ ЗА 2020 ГОДИНА

Денят в снимки

Преди 8 години на 5 октомври си отиде един гениален човек - Стив Джобс Още снимки »
Времето от Termo.bg
Time: 0.563 sec
Memory: 5.34 Mb
Peak memory: 5.64 Mb
Total SQL queries: 120
Total SQL time: 0.522 sec
Slowest SQL query time: 0.212 sec
Slowest SQL query:
UPDATE bn_articles SET 
					views = views + 1 WHERE ID = 98466 LIMIT 1