БАНКИТЕ ПАК ЩЕ НИ "ГЛОБЯВАТ", ЧЕ ИМ ВРЪЩАМЕ ПАРИТЕ

Банките отново ще начисляват наказателни такси за предсрочно връщане на потребителски кредити. „Глобите” за погасяване на заема преди края на срока в договора отпаднаха от началото на тази година, но повечето от клиентите на банките така и не усетиха облекчението. От май следващата година то ще бъде отменено, но лихвите за предсрочно погасяване ще бъдат от 0,5 до 1%  в зависимост от времето, оставащо за изплащане, ако лихвата в договора е фиксирана. Това предвижда новият законопроект за потребителския кредит на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, който е съобразен с европейската директива за потребителския кредит, която трябва да бъде въведена в България до май 2010 г.

Правилото ще важи за кредитите, получени след крайната дата, а условието е таксата да е 0,5% от предсрочно погасяваната сума, ако до края на договора остава по-малко от една година. Ако срокът изтича след повече от година, банките ще глобяват желаещите да им върнат предсрочно парите с 1% от оставащото по главницата.
 

Повечето заеми, отпуснати от банките до момента, са с плаващи лихви, което би трябвало да означава, че получателите им няма да бъдат наказвани за желанието им да върнат парите по-рано.

Така, както е записано изискването, то няма да засегне старите договори за потребителски заеми. Техните получатели  би трябвало да могат да се възползват от правото си да изплатят заема си предсрочно без да бъдат "глобявани" за това.

Съгласно промяната в Закона за потребителския кредит от 30 декември 2008 г. „потребителят има право да изпълни предсрочно задълженията си по договора за потребителски кредит без да дължи лихви, такси или други разходи по кредита” (чл. 18). Правилото важи за всички потребителски кредити от 400 до 40 хил. лева.

Въпреки че в закона, който беше приет заради европейските изисквания и след (естествен) отпор на банковото лоби, никъде не е посочено изрично, че условието важи само за договорите след тази дата,  

 

 

В новия проект, подготвен от екипа на икономическото министерство, обаче е записано, че условието ще важи за договорите, сключени след влизането на закона в сила.  Тоест, такси за предсрочно погасяване ще има, но не и в порядъка от 3-5% от остатъка по главницата, каквито бяха допреди една година.

В последната година заради битката за привличане на финансиране, имаше и трезори, които сами предлагаха на клиентите си облекчения, ако върнат парите си предсрочно, но не малка част от тях запазиха високите наказателни такси.

Доколкото има за цел да защити интереса и на банките, и на потребителите на услугите им, европейската директива въвежда изискването за „справедливо обезщетение” при предсрочно погасяване на кредита, като определя процента на таксата да не надхвърля 1%, обясни Кръстьо Преславски, асистент на еврокомисаря по защита на потребителите Меглена Кунева. В същата директива е записано и

 

Законодателните идеи и проблемите със защитата на българските потребителите на финансови услуги трябваше да бъдат обсъдени на кръгла маса, но тя не беше уважена нито от представителите на Асоциацията на банките в България, нито от икономическото министерство. Иначе целта на директивата е да свали цените на финансовите услуги, да ги направи по-разбираеми за потребителите и да им предостави по-големи възможности за избор.

Проучване на Европейската комисия е показало, че в различните държави от съюза лихвите се движат в диапазон от 6 до 12 и повече процента за един и същ тип заеми, което е показателно за разликата в цената, която плащат потребителите на финансови услуги. Според данните на БНБ за август средната лихва по потребителските заеми в лева е намаляла до 13,96% , а заедно с таксите и другите разходи за управление на кредита цената му излиза средно 15,25% годишно. Само за година увеличението е с 2,5%.

Европейците се получават неясна, неточна и често погрешна информация от банките или други финансови институции, показват жалбите до европейския комисар по защита на потребителите. На практика не може да бъде направено сравнение между услугите, които предлагат различните банки. Не рядко и банките имат скрити такси, за които клиентите научават впоследсвие.

 

 

което закратко попадна в антикризисните мерки на правителството, но набързо беше извадено от тях, няма да бъде въведено в закона. Условието не присъства в европейската директива и никой от ресорните министри в правителството няма намерение да го предлага като законодателна промяна.

В новия вариант на закона за потребителския кредит обаче част от разпоредбите за потребителския кредит ще се прехвърлят и върху ипотечните заеми. Едното условие е банките да изчисляват по идентичен начин и да обявяват годишен процент на разходите (ГПР – крайната цена на кредита, която включва лихвата и таксите за управление) и за ипотечни кредити. При ипотечните заеми обаче има още по-сериозно оскъпяване, тъй като в повечето случаи отпускането на жилищния заем е да се сключат задължителни застраховки, които не се включват при определянето на ГПР.

Общо за всички кредити от май догодина ще е и задължението на банките да дават
 

 

срок, размер, такси, лихва, общ размер на сумата, която трябва да бъде върната в края на срока на кредита. Клиентът ще бъде и предварително информиран за размера на обезпечението. Това изискване не е поставено в европейската директива, която касае само потребителските кредити, а е национална инициатива. Засега в ЕС има само намерения за хармонизиране на изискванията и условията по ипотечните кредити, но няма общи регламенти. За тях не са отпаднали и не отпадат и наказателните такси за предсрочно погасяване.

Задължително условие на директивата, срещу което протестира банковата асоциация, е правото на клиента да се откаже от влизането на договора в сила в срок от 14 дни след подписването му. Идеята на регламента е, че ако през това време получателят на заема получи по-изгодни варианти за кредити, или прецени, че договорът не го устройва, той има право да се откаже от него. Условието ще бъде въведено в българския закон, въпреки че от банките обясняват, че то е в ущърб на клиента, който няма да може получи парите си веднага след одобрението за кредит.

Българският банков потребител определено има нужда от защита  

Ниската финансова култура на българина е източник на риск, който заплашва цялостно системата за кредитоползване в България. Този извод правят изследователи на БАН, които наскоро оповестиха социологическо проучване на задлъжнялостта на българите и тяхната финансова култура. Според резултатите от него едва 3,9% от българските домакинства търсят експертна помощ при вземането на крупни финансови решения, а 69,3% - изобщо не са в състояние да дадат оценки за кредитната политика на банките.

Общо 85,9% от изследваните лица не могат да оценят кредитните продукти, предлагани за фирмите. Същото изследване показва, че 67% от кредитите и 87% от заемите са взети за разходи, предназначени за потребности от първа необходимост, включително поддържане на жилището. Това е индикатор за прекалено ниските доходи на населението. Основна функция на задлъжняването у нас е да компенсира огромния натиск върху потреблението, оказван от разпределението на доходите, обобщава екипът на БАН.