ДОВЪРШВАМЕ МАГИСТРАЛА „ЛЮЛИН” С ПАРИТЕ ПО ИСПА

ЕК пуска спрените пари по предприсъединителната програма заради упоритата работа на вицепремиера Плугчиева. Еврокомисарят по регионалната политика Данута Хюбнер ни похвали за значителния напредък в усвояването на средствата в последните месеци
Елена Маркова | 11.05.2009 21:14Европейският съюз ще размрази 115 млн. евро по ИСПА като признание, че определя реформата в пътната агенция като успешна. Парите по останалите оперативни програми, които в момента също са спрени обаче, ще дойдат най-рано след изборите. Това обясниха представители от пътния сектор пред Bulgaria News.
На 12 май ЕK официално ще обяви решението си по повод размразяването на парите по програма ИСПА,
съобщиха от правителствената информационна служба. Вицепремиерът Меглена Плугчиева ще се срещне в Брюксел с еврокомисаря по регионалната политика Данута Хюбнер, която ще я информира за решението на Европейската комисия.
Решението на комисията за прекратяване на междинните плащания по Кохезионния фонд за проекта „Изграждане на магистрала Люлин, Околовръстно шосе София-Даскалово” и проекта „Техническа помощ за подготовка на пътни проекти по направление на общоевропейските транспортни коридори (TEN-T) в България” беше взето на 23 юли 2008 г. Причината беше, че в тогавашния фонд „Републиканска пътна инфраструктура” не са изградени системи за управление и контрол, които да осигурят добро финансово управление на европейските средства.
Новината, че спрените пари по ИСПА ще бъдат размразени до края на тази седмица дойде първо от официални източници от Брюксел, цитирани от немския „Велт ам зонтаг” и „Юръпиън войс” в неделя, 10 май. "Документацията, която получихме от вицепремиера Меглена Плугчиева, и разговорите, които водихме с директора на агенцията за пътна инфраструктура, сочат позитивен резултат, що се отнася до премахване на временното замразяване", е заявил представител на Европейската комисия.
Ако нещата се развият така, това ще е първият случай, в който българското правителство успява успешно да си върне част от спрените европейски фондове,
коментира "Юръпиън войс". В началото на април след среща с представители на Еврокомисията изпълнителният директор на Национална агенция „Пътна инфраструктура” Янко Янков и шефа на надзорния съвет на агенцията Иван Атанасов обявиха, че решението за финансирането за магистрала „Люлин” се чака най-късно до 15 май.
На 15 април 2009 г., по време на среща на вицепремиера Меглена Плугчиева с Дирк Анер, генерален директор на ГД „Регионална политика” на ЕК, българската страна бе уведомена, че генералната дирекция е започнала съгласувателна процедура за отмяна на решението на ЕК за временно спиране на междинните плащания по двата проекта, припомнят от правителствения пресцентър.
Междувременно стана ясно, че
ЕК дава висока оценка за напредъка на България в усвояването на средствата от ЕС.
Това се казва в писмо до Плугчиева от еврокомисаря по регионална политика Данута Хюбнер, в което се отбелязва, че сегашната степен на подписани проекти (по оперативните програми) показва значителна степен на изпълнение. Еврокомисарят посочва, че над 12% от всички средства, предвидени за България, са определени за конкретни дейности. Изтъква се постигането на „национален компромис” за управлението на водния сектор (където бяха блокирани близо 1,5 млрд. евро заради липсата на ясно определение на собствеността върху водните съоръжения и управлението им) и преструктурирането на одитния орган към финансовото министерство. „Укрепването на Одитния орган е дългосрочен процес, но съм уверена, че предприетите стъпки водят в правилна посока и скоро ще дадат плодове”, посочва Данута Хюбнер. По думите й ЕК отчита готовността на българската страна да спази ангажимента си за изпращане на оценките за съответствие на оперативните програми по утвърдения график.
Това обаче съвсем не означава, че Брюксел ще разхлаби натиска си върху България да завърши исканите реформи и че парите по оперативните програми ще се изсипят моментално към нас.
За България са отделени над 9 млрд. евро до 2013 г., като авансовите плащания по 7-те оперативни програми бяха на стойност 635 млн. евро. Междинните са блокирани докато българските власти не осигурят работеща система за управление и контрол на парите, а Брюксел да одобри одитните стратегии, предоставени от Агенцията за одит към финансовото министерство. Решение за пускане на останалите плащания по одобрените проекти ще има най-рано в края на май, и то след проверка на място от експерти на еврокомисията.
Един от основните проблеми остава недоверието на еврокомисарите, че досегашните поръчки в пътния сектор са раздавани прозрачно. Агенцията беше преструктурирана, а част от търговете, проведени от стария екип, бяха анулирани.
Освен по ИСПА са блокирани и останалите пътни проекти по оперативните програми „Регионално развитие” (250 млн. евро) и „Транспорт” (990 млн. евро).
Брюксел поиска да бъдат прекратени всички договори, сключени от бившия директор на пътния фонд Веселин Георгиев
с управляваната от брат му фирма „Биндер” и другите компании, при които имаше съмнения или доказателства за обвързаности между изпълнителите на поръчките и служителите на ведомството, което ги е одобрявало. По информация на шефа на НАПИ Янко Янков са прекратени два от невлезлите в сила договори с „Биндер” за 40 млн. лева, но по други поръчки, като например ремонта на прохода „Хаинбоаз” фирмата продължава да работи.
Другият проблем е, че дори за готовите и изпратени за одобрение в Брюксел проекти не са довършени процедурите за оценка на въздействието върху околната среда. Въпреки че НАПИ демонстрира готовност да стартира търговете още през есента, засега не е ясно дали те ще получат зелена светлина от ЕК, която е задължила ръководството на агенцията да проведе задължително обществените обсъждания на големите проекти като строителството на отсечки от магистралите „Струма”, „Хемус” и „Тракия”, за която също беше направено предложение за включване към еврофондовете. По думите на шефа на надзора на агенцията Иван Атанасов това се правело тенденциозно.
Отделно са твърденията на опозицията, че в стремежа си да пусне всички търгове за големи проекти преди края на мандата си, правителството се опитва да осигури фирмите от обръчите на властта. От ДСБ твърдят, че в момента съществува договореност 90% от ЕС парите за инфраструктура да бъдат разпределени между фирми, близки до ДПС и НДСВ.