АЕЦ „БЕЛЕНЕ” НИ ПРАЩА НА ОПАШКАТА ЗА ЗАЕМ ОТ МВФ

Държавна инвестиция в атомната електроцентрала АЕЦ „Белене” директно нарежда България на опашката за заем от Международния валутен фонд (МВФ).  Ако страната ни финансира проекта, каквито са досегашните договорки, дефицитът в бюджетът ще стане огромен. Държавната гаранция по проекта ще свали кредитния рейтинг на България, ще оскъпи вноса на капитали и ще задълбочи икономическата криза. Това предупреди за пореден път икономистът от Институт „Отворено общество” Георги Ангелов на дискусия за бъдещето на проекта за строителство на ядрената централа. Ангелов подкрепи тезата на икономическия министър Трайчо Трайчов, че ако проектът е икономически целесъобразен, винаги ще се намерят частни компании, желаещи да инвестират в него. Пазарът трябва да си каже думата, но при 60-годишен проект няма как да се знае каква ще е печалбата и какви ще са точните разходи, може само да се разработват сценарии, смята икономистът.

 

Токът от АЕЦ „Белене” ще се продава, въпросът е на кой и на каква цена, смята Трайчо Трайков.

 

С цялата условност на сметките и прогнозите, преди да се вземе решение дали проектът ще продължи, трябва да се види колко ще е печеливш той, каква ще е крайната му цена и откъде ще се осигурят парите за него. В момента Министерството на икономиката, енергетиката и туризма подготвя новата структура на акционерното участие, която предвижда делът на НЕК да падне под сегашните 51%, а за останалите акции да бъдат поканени инвеститори. Едва тогава ще има и решение за бъдещето на централата.

Според участниците в дискусията износът на ток от АЕЦ "Белене", чиято цена може да достигне 7 – 10 млрд. евро, нито е сигурен, нито е гарантиран.

Заради кризата потреблението на ток в страната е спаднало с 8% в сравнение със септември 2008 г., посочи шефът на Националната електрическа компания (НЕК) Георги Миков. По първоначални прогнози на компанията през следващата година намалението на вътрешното потребление ще е с още около 3%. От ДКЕВР посочиха, че спадът на консумацията от едрите индустриални предприятия е около 40%, а

 

 

Такава е ситуацията и в региона – прогнозата е за намаляващо търсене и спад на цените на тока, посочи Пламен Денчев от енергийния регулатор. Никой не се наема да коментира каква ще е цената на АЕЦ „Белене”, но със сигурност централата ще промени енергийната карта на България – по данни на НЕК в момента енергийният резерв за производство на ток е 1800 мегавата, а с реализацията на втората атомна централа ще достигне 3400 мегавата до 2020 г. Още общо 12 000 мегавата са всички проекти за строителство на вятърни и слънчеви централи, но те са на етап инвестиционни намерения.

Разчетите на НЕК показват, че в следващите 10-15 години потреблението на ток ще нарасне с 80 тераватчаса, а от 2013 г. се очаква цените на тока от ядрени източници да растат във връзка с изискванията на Европейската комисия за увеличаване на екологичната енергия за сметка на производствата, които отделят вредни емисии.

Износът досега е бил с минимална печалба за НЕК. Ако към всички проекти за нови енергийни мощности в България се добавят и проектите, които се развиват в съседните на България държави, то

 

 

посочи Георги Касчиев, старши изследовател във Виенският институт за изследване на риска. Той е на мнение, че в тази ситуация проектът за АЕЦ „Белене” трябва да бъде окончателно прекратен.

При новите условия категоричен интерес към инвестиция в централата за момента проявява само Русия. „Росатом”, чиято дъщерна компания „Атомстройекспорт” е изпълнител на строителните дейности, обяви пред руските медии, че има интерес да финансира дял от проекта. Тяхната прогноза обаче е за цена от около 6,5 млрд. евро. От немския партньор на НЕК – RWE, който трябва да осигури 49% от финансирането на централата, напоследък идват сигнали за колебание заради неясната цена и несигурността на пазара в кризата.  Според сегашното споразумение обаче компанията няма финансов ангажимент към „Атомстройекспорт”, докато България ще плаща неустойки, ако спре проекта.

 „Нито един частен инвеститор не се включи на собствен риск, нито една съседна страна не се включи в проекта, поръчано бе оборудване на огромна стойност, без проектът да е одобрен и без яснота как ще се осъществяват следващите плащания”, посочи Касчиев.  По думите му въпросът за цената на проекта също е променлив – през 2002 г. се говореше за 1 млрд. долара, а сега – за 10 млрд. евро.  Немаловажен въпрос според експерта е и това, че

 

 

Не се разглежда и въпроса за управление на отработеното ядрено гориво в дългосрочен план, нито за радиоактивните отпадъци. Затова правителството трябва да насочи вниманието си към по-малки и по-прости проекти, препоръчва анализаторът.

Богомил Манчев, представител на компанията – консултант по проекта „Парсънс”, също смята, че въпросът за безопасността на централата е на първо място и едва след него идва този за икономическата целесъобразност. Когато се стигне до договорката с реалния изпълнител, тогава ще е ясна и цената на проекта, посочи Манчев, като добави, че инвестиционният риск от такъв проект е наистина голям, но в контекста на политиката за намаляване на вредните емисии проектът по-скоро ще е печеливш в дългосрочен план.

В момента проектът за довършването на АЕЦ „Белене” е на етапа лицензиране на техническия проект, обясни Манчев. Техническият проект е 30 000 страници, следващите стъпки са заповед за одобряване на проекта, разрешение за строителство, разрешение за въвеждане в експлоатация, лицензия за експлоатация от Агенцията за ядрено регулиране.  Според изчисленията на консултанта годишната издръжка на централата (гориво, заплата и поддържане) ще са около 200 млн. евро.