
ОГЪНЯТ СРЕЩУ КФН СЕ ЗАСИЛВА

Финансовият министър Симеон Дянков си позволи като лично мнение да предложи закриването на Комисията за финансов надзор. Само преди ден лидерът на ДСБ поиска от ГЕРБ да смени ръководството й
Bulgaria News | 25.09.2009 21:25Огънят срещу Комисията за финансов надзор (КФН) се засилва. Ден след като депутатите не приеха отчета за дейността й през миналата година, днес в парламента финансовият министър Симеон Дянков като частно мнение си позволи да коментира, че България може да си позволи лукса да закрие Комисията, обединявайки я с банковия надзор.
„Теоретично това е добра идея - направено е в няколко европейски страни, би било добра реформа и за България”, каза финансовият министър пред журналисти в кулоарите на парламента.
„Кризата показа, че надзорът трябва да е по-концентриран. Тогава, може би, сегашната КФН няма да е необходима",
каза Дянков пред журналисти, като подчерта, че това е личното му мнение.
каза Дянков пред журналисти, като подчерта, че това е личното му мнение.
Финансовият министър дори допълни, че подкрепя евентуална реформа в КФН, но тя трябва да тръгне от Народното събрание.
Дянков беше помолен от журналистите да коментира изявление на лидера на ДСБ Иван Костов, че отказът на парламента да приеме доклада за дейността на Комисията за финансов надзор (КФН) би могъл да доведе до смяна на ръководството й.
Неприемането на документа сам по себе си не води до такива последствия, но ако се върви към преструктуриране на надзора и концентрацията му, тогава няма да е ясно защо ще е необходима КФН, каза финансовият министър.
Глобалната криза преди години е тръгнала точно от това, че банките са били под една част от финансовия надзор и за тях не е имало достатъчно информация и знания в кои небанкови институции колко акции и облигации държат, разясни основните си мотиви за обединяването на банковия и финансовия надзор Дянков. Не се е знаело и колко това портфолио е било здраво или нездраво.
Няма абсолютно никакви основания да се иска обединяването на финансовия и банковия надзор. Банковият навсякъде си е отделен. Може да е в централната банка както в преобладаващия случай, може и да е вън от нея, както е в Германия например, но това е изключение.
Експерти отбелязват, че КФН и БНБ имат няколко общи неща. Структурата в БНБ е от управител и трима подуправители на управленията „Емисионно”, „Банково” и „Банков надзор”, а в КФН има председател и трима заместник-председатели на управленията „Осигуряване”, „Застраховане” и „Инвестиционна дейност”. И при двете институции реалната власт е съсредоточена в подуправителите или в заместник-председателите.
В последните дни на дейността на 40-ия парламент групите на Коалиция за България, НДСВ и ДПС все пак успяха да договорят избиране на нови ръководства на Комисията за финансов надзор
(КФН), Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Националния осигурителен институт (НОИ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Агенцията за приватизация (АП) и Бюрото за контрол върху СРС.
За председател на КФН на мястото на Апостол Апостолов беше избран Петър Чобанов, който преди това беше изпълнителен директор на Агенцията за икономически анализи и прогнози. За заместник-председатели на КФН бяха одобрени проф. Нено Павлов Ненов, Ралица Агайн и Емил Атанасов, а за членове - Кирил Желев, Мариана Костадинова и Недим Генджев.
Извършените промени предизвикаха критиките на ГЕРБ и заканите смените да бъдат анулирани и да бъдат назначени нови специалисти. Според опозицията подготовката за това вече е започнала.