НЕОЧАКВАН КОНСЕНСУС ПО ДАНЪЧНИТЕ ВЪПРОСИ

 

Задачата на деня е подобряването на събираемостта на данъците, а не тяхната промяна. Не е сега моментът за данъчни реформи и не сега трябва да се води спора „за или против плоския данък”. Думите са на президента Георги Първанов на обсъждането на поръчания от него доклад с антикризисни мерки, но спокойно можеха да бъдат и на финансовия министър Симеон Дянков, който поддържа същата категорична позиция. Идеята за връщане към прогресивно облагане с необлагаем минимум от 1000 лева месечно, растяща ставка за доходите над 3000 лева и данък „наследство” е само едно предложенията, на екипа от икономисти, водени от Митко Димитров от БАН. По нея самите те са имали разногласия, но са записали и спорните моменти в колективния си труд, защото са искали да предложат повече възможности за дебат, стана ясно на обсъждането.

Държавният глава отново засегна темата за високомерието на Симеон Дянков, имайки предвид коментара на финансовия министър, че идеята за премахване на плоския данък е „малоумна”. По думите на държавния глава, ако човек е натоварен с обществени очаквания, е недопустимо да заклеймява когото и да е и да му дава лоша оценка. На свой ред финансовият министър коментира, че вероятно дебатът ще е по-конструктивен, ако под всяко предложение за промяна на данъчната политика е било записано кога е моментът да се разглежда и колко би струвало на бюджета. Но без тази конкретика му било много трудно да чете мерките за премахване на плоския данък и намаляването и диференциацията на ДДС и

 

 

Според финансовия министър предложенията за промяна на данъчната система в този момент ще доведат до срив в бюджета и ще удължат икономическата криза с поне още две години. Неговата, а и логиката на всички икономисти и политици, които се изказаха по темата в последните дни, е, че в момента, в който се върнем към необлагаемия минимум, трудовите договори на повечето от работещите в частния сектор ще слязат под границата на облагане. При необлагаем минимум от 1000 лева, това ще „извади” от бюджета 2,3 млрд. лева, е изчислил финансовият министър, който не скри изненадата си от това, че въпросът изобщо се повдига, след като  точно кабинетът на Сергей Станишев премахна необлагаемия минимум.

Според президента Георги Първанов обаче сегашната аткризисна програма на правителството подценява социалния елемент и не са предвидени достатъчно мерки за най-засегнатите от кризата – хората с най-ниски доходи. Като програма минимум през следващата година трябва да бъдат индексирани заплатите, пенсиите и социалните плащания според инфлацията и възможностите на бюджета, смята държавният глава.  Първанов посочи, че няма различие по въпроса за ускорено връщане на ДДС с правителството и приветства постигнатите резултати, въпросът е как ще бъдат използвани тези средства и

 

 

Постигането на балансиран бюджет и запазването на работните места са двете най-важни мерки срещу кризата и по този въпрос има консенсус между авторите на доклада и правителството, смята вицепремиерът Дянков. Добрата данъчна политика, запазването на валутния борд и стабилните държавни финанси, борбата с бюрокрацията и  намаляването на осигуровките според него са мерките, с които България ще привлече нови инвестиции и ще помогне на бизнеса да се справи с проблемите в момента.

Авторът на идеите за прогресивното данъчно облагане Ганчо Ганчев от Института за икономика и международни отношения обаче не вярва, че това ще е достатъчно.
Антикризисната програма, която правителството ще гласува следващата седмица след като я допълни с евентуални предложения от комисиите в парламента, включва общо 82 мерки за възстановяване на икономиката до началото на май следващата година. Като резултат тогава икономиката трябва да тръгне нагоре, а сред набелязаните мерки има и такива, които вече се изпълняват -  съкращаването на администрацията с около 15% и намаляването на държавните разходи, както и ново сваляне на осигуровките с 2% от началото на следващата година.

Като аргумент „за” оспорваната от икономисти и синдикати мярка за намаляване на осигурителните плащания, финансовият министър изтъква, че 16 държави в ЕС предприемат тази мярка точно заради кризата.
Симеон Дянков е доволен от това, че и в алтернативния на правителствения план срещу кризата се обръща внимание на здравеопазването, с чиято реформа той смятал  да се ангажира лично. Първите стъпки в тази посока ще е намаляването на броя на лечебните заведения и клиничните пътеки, които не осигуряват нито качествено заплащане на болниците, нито добро лечение на пациентите.

 

 

Идеята трезорите да се могат да променят условията по вече сключени договори едностранно беше една от 32-те „безспорни” антикризисни мерки, приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество, но после отпадна от списъка на правителството с аргумента, че то не може да се намесва в политиката на банките. Предложения в тази посока има и в „президентския доклад”, но според управителя на БНБ Иван Искров това не е приемливо. Той отново повтори, че банките в България са стабилни и че не може да се говори за национализация на банките и одържавяване, когато лихвите падат и доверието се връща. Това го видяхме в САЩ и Западна Европа, но състоянието на системата у нас не изисква такива мерки, смята Иван Искров. Според шефа на БНБ частта за банковата система в доклада на президента е най-слабата и показва непознаване на проблемите. Твърдения като това, че БНБ само наблюдава отрицателните явления в банковия сектор без да взима участие, били фундаментално погрешни. Финансистът Стоян Александров, член на надзора на Д Банк, който е автор на частта за банките в доклада, каза, че тя е била четена както Дяволът чете Евангелието. Той отново повтори тезата си, че въпреки че в момента проблеми в сектора няма, не са изключени такива, ако кризата продължи по-дълго.