БАИТ: ПОРОЧНИТЕ ТЪРГОВЕ ПРОДЪЛЖАВАТ

Старите добре познати схеми за злоупотреби и манипулации в търговете за обществени поръчки продължават да се използват и от новата власт, предупредиха от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ). От организацията съобщиха, че са разтревожени от нова поредица сигнали за порочни практики в търговете на държавните организации и в момента. Оттам дават пример с търг за доставка на нова техника на дирекция „Европейски фонд за рибарство” в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури. Поръчката се финансира по проект за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, като от БАИТ оспорват техническите изисквания, квалификационните условия и методиката за оценка, с които според тях става ясно, че документацията е подготвена така, че да бъде спечела от конкретна компания. ОТ БАИТ смятат, че в тръжните условия са посочени и необосновани изисквания за тестване на процесора на доставяните компютри, които определят не класа, а конкретен  процесор. Освен това са поставени изисквания за определен начин на свързване на захранването на монитора с  кабел към компютъра и други излишни условия, които очевидно дискриминират участниците в надпреварата, но не носят ползи на възложителя на поръчката. Асоциацията настоява търгът да бъде прекратен и тръжната документация да се преработи така, че да доведе до честно състезание между фирмите доставчици. Позицията на новото ръководство на ведомството, което е проверило търга, е, че в него няма нарушения.

Браншовата организация отдавна се опитва да убеди властта, че

 

 

Фрапиращ пример за такава манипулация е поръчка на община Пловдив, в която печелят фирми, които предлагат „несъществуващи” гаранции. Например едната компания печели с гаранция от 12 години за асемблирани компютри, а другата предлага гаранция от 6 години за принтери на HP. Показателен в случая е фактът, че самата компания производител на техниката (НР) не дава такива гаранции за продуктите си.

„Проблемът е в методиката за оценка, при която се използват показатели за време. Времето не е маловажен параметър, но не трябва да се оставят фирмите да се надлъгват помежду си. Правилният подход би бил всички срокове да се дефинират в зависимост от спецификата на работа на възложителя, а при оценката на офертите да се преценява дали съответната фирма има възможности да спази тези срокове”, коментира пред Bulgaria News Йордан Кисьов, управител на „Риск Eлектроник” и член на ръководството на БАИТ. Според него в такава ситуация фирмите просто могат да се надлъгват, но печели само тази, която се договари с възложителя, че ще и „повярва”. Както от Камарата на строителите в България, Българската стопанска камара и други бизнес организации, така и от БАИТ казват, че основният проблем с порочните търгове тръгва от промяната на ЗОП след 1999 г., като целта на закона е по-скоро да е удобен за законен избор на предварително определени компании (т.е. да узакони далаверата).

 

– не само държавни или общински ведомства, обществените БНР и БНТ, но и частни възложители като ютилити компаниите, които също трябва да работят по  този закон, казва Йордан Кисьов. От БАИТ дават като пример за „серията” от опорочени търгове по обществените поръчки на Министерството на държавната администрация и административната реформа за електронното правителство, където обикновено са пускани ужасяващо „сложни” задания, които и компаниите ветерани трудно успяват да разберат, след което се оказва, че се търси нещо семпло и съвсем конкретно определено. Друг пословичен пример за лоши практики е възлагане на поръчки на държавната фирма „Информационно обслужване”, както и всяко министерство, което е възлагало някаква поръчка за изработка на информационни системи, разказват от БАИТ. Във всички тези случаи обаче нещата са законни, така че от институциите да не са в нарушение. Това е и официалната позиция, изтъквана от ведомствата при обжалване на някоя от възложените от тях поръчки.

Официално нито една фирма не може да участва в подготовката на заданието за поръчката, в която ще участва, защото това е очевиден конфликт на интереси. „Консултантската” практика и роднинските връзки между членове на тръжни комисии, шефове на ведомства и компании изпълнители обаче е добре известна от години – христоматиен пример в това отношение е пътният фонд, но според  IТ компаниите в техния сектор става въпрос за не по-малки „законни” манипулации на търговете. По думите на Йордан Кисьов проблемът лесно може да се реши, като просто се върне едно от добрите правила на стария ЗОП –

 

 

„Това означава, че в търга участват поне три фирми, които отговарят на всички изисквания и има реална конкуренция между тях. В противен случай търгът се прекратява, което означава, че който и да пише заданието, трябва да отвори малко вратата и за конкуренция”, коментира шефа на „Риск Електроник”.  Както БАИТ така и КРИБ неколкократно са предлагали идеята като промяна в ЗОП, но последният път инициативата им е била категорично отрязана от зам.-председателя на ДПС в качеството му на шеф на икономическата комисия в парламента.

Другата промяна в ЗОП, която предлагат от БАИТ, е свързана с

 

 

„Ако сега тръгнеш да обжалваш, не можеш да спреш изпълнението на търга”, обяснява Йордан Кисьов. Това условие беше записано в закона, с аргумента да не се стопират държавни поръчки като доставка на жизненоважни лекарства например или пък да не се бавят важни строителни проекти. Според шефа на „Риск Електроник” обаче изискването компанията, която обжалва търга и иска да спре изпълнението на поръчката, да блокира 1% от стойността на поръчката и да чака несъществуващо правосъдие, е дискриминационно  и несправедливо, тъй като по презумция се приема , че възложителя е прав, а жалещата фирма е злонамерена. Възможност за спиране на поръчка в момента има с решение на КЗК или ВАС, но дори и оспорващата конкурса компания да спре изпълнението, тя плаща обезпечението след което единствено може да се надява,че ще получи някога парите си обратно. По често спиране не се постановява и понякога се стига до гротескни ситуации когато след година или две ВАС решава че жалбата е основателна. В този момент, обществената  поръчка отдавна е изпълнена от избраната от ведомството компания, обясни проблема Кисьов т.е. „правото губи”. В последните години, практиката беше такава, че компании, които си позволят лукса да обжалват очевидно нагласени търгове или не приемат някоя „подадена” поръчка, за да не пречат на други, по-близки до възложителите, обикновено просто повече не получават достъп до този пазар, оплакват се фирмите с опит по темата. Имало е и случаи, в които оборотите на компаниите падат драстично, само защото са предпочели да играят по правилата и са възразили срещу дискриминацията в търговете. 

„А не ели по-редно, след като възложителят смята, че е прав (процедурата продължава въпреки жалбата), той да блокира 1% от обема на поръчката и по този начин да обезпечи евентуално жалещата се фирма ако все пак съда постанови, че тя има право?

Възможен е вариант и двете страни да заложат пари до решаване на спора, но сегашната ситуация е абсолютно абсурдна и дискриминационна за бизнеса”, смята Кисьов.

От Камарата на строителите в България от години посочват същите проблеми и предлагат почти същите промени в ЗОП.

От новите управляващи бизнесът очаква просто да изпълнят това, което вече обещаха –

 

От БАИТ обаче са разтревожени от поредицата от сигнали за злоупотреби, които продължават да пристигат в офиса им. Старите познати схеми продължават да се използват и хвърлят  сянка върху обявените от новото правителство и новия зам.-министър с ресор информационни технологии Първан Русинов намерения да осигурят честни и ясни правила, казват в писмото си от асоциацията. Засега от IT бизнесът не са особени оптимисти, че могат да разчитат на компетентна политика от страна на новия си ресорен заместник министър, чиято единствена връзка с  бранша, е че е бил юрист на БТК.

След като не получиха поисканото преди време  министерство на информационните технологии, от асоциацията са по-скоро неутрални към решението Държавната агенция по информационни технологии и комуникации да бъде прехвърлена към транспортното министерство, което пое сектора. Това, което очакват обаче, е чуваемост на високо ниво и професионално представителство на интересите на бранша.

 „За нашия бранш се говори, че е приоритетен, но истината е, че в момента няма големи български производители. Нагласата, че в България има висококвалифицирани IT специалисти и трябва да дойдат външни инвеститори, които да им  дадат работа, е погрешна”, казва Йордан Кисьов. Според него малкото истински специалисти в тази област отдавна не стигат и за българските компании, които подобна политика обезкръвява още повече. И ако IT секторът наистина е приоритет, просто трябва да се създадат условия да си върши работата, а не да бъде задушаван, смята експертът. Такова е искането и на останалите браншови организации, където също се оплакват от недостиг на квалифицирани специалисти и смятат, че България има нужда от инвеститори, които да дадат работа на по-малко образованите кадри, които са по-големия проблем на пазара на труда в момента.