МЯРКАТА ЗА ЛИХВИТЕ МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗНА

Антикризисната мярка за ограничаване на възможностите на банките да променят едностранно условията по вече отпуснати потребителски кредити не фигурира в предложенията, които правителството е разгледало в пакета от спешни действия за възстановяване на икономиката. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред журналисти след заседанието на Министерски съвет. Мярката е една от 32-те консенсусни предложения към антикризисния план на правителството, приети вчера от Националния съвет за тристранно сътрудничество. Предлага се от години от бизнес организациите, а в последните месеци и от представителите на синдикатите, а в съвета се обсъжда от един месец.

Според представителите на Българската стопанска камара (БСК)  и синдикатите, участвали в съвета, предложението за ограничаване на възможностите на банките да вдигат лихвите по вече отпуснатите заеми едностранно е сред безспорните предложения, приети от тристранката. Според Симеон Дянков обаче правителството не може да се намесва в регулацията на банковия пазар, която се осъществява от независимата Българската народна банка. Самият той нямал намерение да инициира и подобни законодателни промени.

Липсващата в последния вариант на документа точка обаче е записана в консенсусните мерки под номер 26

 

и е формулирана като „създаване на механизъм за ограничаване на възможностите на финансовите институции едностранно да променят условията по предоставените кредити”. Като изпълнител на решението е посочена БНБ, а срокът е 31 ноември 2009 г. Пълният списък с мерките беше предоставен от БСК, която приветства желанието на сегашното правителство да се вслуша в някои от предложенията на бизнеса, направени още преди година с цел противодействие на кризата.
ГЕРБ не само дойде със същата заявка във властта, но до последно премиерът Бойко Борисов и депутатите му твърдяха, че ще сменят предсрочно избрания за втори мандат като шеф на БНБ Иван Искров. Сред аргументите се чуха и такива, че той работи повече в интерес на банките, отколкото в интерес на потребителите. В крайна сметка шефът на БНБ остана законно с гласовете на новото мнозинство от ГЕРБ, а в политиката на (по закон) независимата от правителството БНБ очевидно ще има приемственост.
Заедно с добавените 32 „консенсусни” предложения на тристранката в правителствения документ има общо 82 антикризисни мерки, уточни Симеон Дянков. Част от тях, като съкращаването на държавните разходи и намаляването на броя на държавната администрация са започнали да се изпълняват.  

 

 

като според очакванията на финансовия министър към май 2010 г. икономиката ще започне да се възстановява.

Най-важната антикризисна мярка е балансирането на бюджета до края на тази година, обясни отново Симеон Дянков. По думите му международните инвеститори и анализатори следят стъпките на правителството седмица по седмица и ако към края на годината дупката в хазната бъде овладяна,това ще намали с поне още 2% цената на международния финансов ресурс, който влиза в страната през банките майки, а оттам и лихвите на търговските банки. Според Дянков балансирането на бюджета е това, което може да направи правителството, за да паднат лихвите по кредитите.

Сред другите важни мерки, е ускореното връщане на ДДС, като според вицепремиера от влизането му в министерството, когато в Националната агенция за приходите са чакали 620 млн. лева невъзстановен данъчен кредит, до момента на бизнеса са върнати обратно 440 млн. лева. Това вече дава своите резултати в икономиката и повишава приходите от данък печалба в бюджета, каза финансовият министър.

Дянков остава категоричен, че по

 

 

Засега се предвижда да няма промяна в единната ставка на ДДС от 20% и плоския данък от 10%. От източноевропейските държави такъв данък въведе Словакия и той показа много добри резултати, аргументира се Дянков, според който въвеждането на еднаква ставка за всички е най-доброто, което е направено изобщо в страната ни през последните години.

В краткосрочните мерки на правителството е разписана и конкретна програма с инфраструктурни проекти – основно тези, за които България чака пари по оперативните програми „Транспорт” и „Околна среда”. за проектите в екологията е изработен и точен график кои ВиК съоръжения и пречиствателни станции  в големите градове трябва да стартират и кои да се ускорят, така че България да избегне санкциите за неизпълнение на ангажиментите си към Европейския съюз.